НОВИНИ

Във Виена под патронажа на Илияна Йотова се провежда юбилейната Десета международна конференция за българисти с участници от 25 университета в 14 държави

 

Да не допускаме униформеност в езиците, да запазим богатството на националните езици. Езикът е белег за идентичност и основа за самочувствие – зад него стои древна история, духовност и култура. Чужденците, които владеят български език, са носители на цяла една вселена на древна история, духовност и култура. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова приветства във Виена участниците в юбилейната Десета международна конференция за студенти и докторанти по българистика, както и техните лектори. Организатор на най-мащабното събитие, което успява да събере представители на българските лекторати по български език и култура в чужбина, е Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ с подкрепата на българското посолство в Австрия. Участници от 14 държави, вкл. България, представят своите изследвания, обединени от общата тема на конференцията „Кръстопътища: интровертност и екстровертност на българската култура. Европейски контексти“. На форума са представени 25 университета, като има участие и от далечните Япония и Индия. Многообразни са аспектите на научните изследвания, едно от които дори прави съпоставка между кирилицата и китайските йероглифи. Конференцията е под патронажа на вицепрезидента.

 

„Днес съм тук, за да заявя своята ангажираност не само към съхраняването на българистиката, но и към нейното развитие“, посочи Йотова и изрази своята благодарност към лекторите в българските лекторати в чуждестранни университети. „Колко е трудно в космоса от възможности, който предоставя днешният свят, да предизвикате интереса на младите хора към българския език и към България“, подчерта вицепрезидентът. На студентите тя пожела да останат верни на науката, защото тя е пътят към прогреса.

 

В приветствието си на откриването на международния форум Йотова изтъкна древната история на България. „Със своята над 13-вековна история България е с една от най-старите държавнически традиции в Европа. Както твърдят много чуждестранни учени, от българската държава тръгва цяла една нова християнска цивилизация – славянската, чрез създаването на кирилицата и на богата духовност и култура. Княз Борис I като истински държавник е осъзнавал, че държи в ръцете си златна перспектива – с приемането на християнството, със спасяването на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици и създаването на кирилицата, се стига до Златния век на цар Симеон, когато България се превръща в духовна империя“, посочи вицепрезидентът. „Следват различни катаклизми на времето, за да се стигне до следващия разцвет по време на Втората българска държава, с Търновската книжовна школа – новият център на просветата, наследник на Преславската книжовна школа“, заяви Йотова. По думите й историята възпитава ценностната система, която ни прави устойчиви през вековете. „Вие изследвате тази ценностна система и продължавате да пишете нейната история“, обърна се вицепрезидентът към участниците в конференцията. Тя изтъкна, че всеки разумен и знаещ човек може да пренесе паметта за историята в 21 век и така да открие уроците и начините, по които да разрешава съвременните проблеми.

 

Илияна Йотова запозна присъстващите с организираните по нейна инициатива два Международни форума за кирилицата, които събраха в София учени българисти и слависти от цял свят. „Много от техните изследвания показаха как чрез България разбираме за историята и на други държави. Чрез българската история се пише европейската и световната история“, посочи тя.

 

Илияна Йотова удостои с почетния плакет на вицепрезидента проф. Елизабет Шоре за приноса й за утвърждаването на българистиката, за откриването и развитието на лектората по български език и култура в университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург и за популяризирането на делото на изтъкнатия български учен, общественик и политик проф. Иван Шишманов. На форума за първи път беше представена книгата с нейното дългогодишно изследване на лекциите „Славянски свят“ на проф. Шишманов, проведено съвместно с проф. Румяна Конева – директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“.

 

По-рано вицепрезидентът проведе среща с лектори по български език и с представители на Министерството на образованието и науката. В разговора беше посочена необходимостта от по-голяма институционална подкрепа за лекторатите по български език, литература и култура.

Наследниците на тракийци стоят като щит срещу всеки опит за пренаписване на страниците на освободителните борби на Тракия и Македония, заяви президентът по случай 122-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива

За да има диалог между институциите, той изисква правителството да се еманципира от задкулисието, а не да го легитимира, подчерта държавният глава

Държавният глава счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. промени, отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата.

Развитието на подводния флот на Военноморските ни сили обсъди президентът Румен Радев с представители на ръководството на Съюза на подводничарите в Република България. На срещата, която се проведе по инициатива на Съюза на подводничарите при посещението на държавния глава във Варна, бяха обсъдени възможностите за придобиване на подводници като част от процеса на модернизация на Българската армия и необходимостта от всеобхватен анализ в тази насока.