НОВИНИ

България и Япония са наследници на богати исторически и културни традиции, а днес споделят общ стремеж към високотехнологично развитие. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща на „Дондуков“ 2 със собственици и представители на водещи японски компании в областта на транспорта, строителството, хранително-вкусовата промишленост, информационните технологии, киноиндустрията, туризма, културата и изкуството, както и на местното управление в Япония. В разговора участие взе и посланикът на Япония у нас Хисаши Мичигами.

 

Държавният глава приветства проявения от японска страна интерес за запознаване с инвестиционния и търговски потенциал на България, както и за провеждането на срещи на представителите на японския бизнес с потенциални български партньори. Румен Радев изрази амбициите на страната ни за привличане на инвестиции в сферата на високите технологии и производства с висока добавена стойност, каквито Япония вече развива у нас, като открои предимствата на България в това отношение, сред които високообразования и квалифициран човешки потенциал, благоприятните макроикономически данъчни условия.

 

По време на разговора Румен Радев припомни посещението си в Япония през 2019 г. по повод интронизацията на император Нарухито, след което по инциатива на президентската институция в София се реализира българо-японски бизнес форум. В него участваха представители на българския бизнес, академичната общност и ръководители на японски корпорации с общ годишен оборот над 390 млрд. долара, сред които Mitsubishi Corporation, SEGA Games, Murata Manufacturing, Takeda. Тогава възникна и идеята за създаване на Японско-българска бизнес асоциация (JBBA), припомни още държавният глава и изрази увереност, че организацията ще допринесе за развиване на неизползвания потенциал за сътрудничеството между двете страни. 

 

През първите шест месеца на 2024 г. общият стокообмен между България и Япония е 124.1 млн. щатски долара, като износът е на стойност 37.9 млн. щатски долара, а вносът от Япония –  86.2 млн. щатски долара. Налице е увеличение в износа на България за Япония, което се дължи на ръст в производството на интегрални схеми и електронни микрокомплекти у нас, както и на химични продукти. Във вноса от Япония водещи позиции заема автомобилната промишленост.

 

Международното изложение в Осака - Експо 2025, в което се предвижда и участие на иновативни български компании, също е повод България и Япония да задълбочат партньорските си отношения, бе обща позиция по време на срещата. От японска страна приветстваха потенциалната възможност държавният глава да посети Япония във връзка с изложението.

 

От страна на японския бизнес бе изразено уважение към достиженията на българската култура и изкуство, както и готовност за подкрепа за възстановяване на  Международния балетен фестивал във Варна. Сред дискутираните теми бяха още планираната реализация на японски филмови продукции у нас, както и амбициите за представяне в София на световноизвестна изложба на японско керамично изкуство, която в момента е на европейско турне в Италия, Франция и Германия.

 

В срещата участие взе и известният български сумист Калоян Махлянов – Котоошу, който от години живее в Япония. От японска страна бе посочено, че Котоошу има голям принос за високия интерес към България в Япония, а държавният глава изтъкна, че страната ни се гордее, че българин е постигнал значителни успехи в спорт, олицетворяващ японските традиции и култура, който с активната си дейност допринася и за разширяване на сътрудничеството между двете държави.

Президентът посочи в словото си, че България високо цени отношенията си с Ирак, който е важен партньор в региона на Близкия изток

Идея, вдъхновение, енергия, заслужена гордост – с тези думи вицепрезидентът определи националната програма и благодари на всички, които я подкрепят.

Илияна Йотова беше гост на тържественото отбелязване на 35-годишнината на катедра „Политология“ в Университета за национално и световно стопанство

Вицепрезидентът подчерта, че с диалог и желание бюджетът е можело да изглежда по друг начин. „Не вярвам в мантрата, че това е единственият възможен бюджет. Можеха например да се намерят по-добри формули, за да не убиваме малкия и средния бизнес“, подчерта Йотова.