Слово на държавния глава на церемонията по случай 1010 години от управлението на цар Самуил
Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич
Делят ни 1010 години от делото на цар Самуил. Време на невиждани победни на българското оръжие и време на поражение, време на героизъм и превратности, въплътило се в един от най-ярките ликове на нашето минало. Велик и всеотдаен защитник на родната земя и на българския народ, през целия си живот Самуил ще остане непоколебим бранител на българската независимост, на държавността и духовните традиции, наследени от предшествениците му Крум, Борис и Симеон.
Описван от своите съвременници като „ненадминат по сила и храброст”, като „човек, който никога не знаел покой“, Самуил отхвърля поражението след завладяването на Източна България, изобличава и наказва предателите и обединява българите в битка срещу Византия. България на цар Самуил непоколебимо отстоява правото на своето съществуване, воюва срещу империята за освобождението на завладените земи и се бори за международно признание, нанасяйки болезнени, тежки удари на империята.
Вярно на своята армия и народ, сърцето на Самуил престава да бие едва при вида на ослепените при Ключ хиляди български войници. Явно на Византия е била необходима нечувана жестокост без аналог в летописите, за да пречупи съпротивата на българите, но не и да изтрие спомена за цар Самуил. Защото векове по-късно византийски хронист признава, че „оня прочут Самуил … и досега е в устата на българите...“. И докато ни има като народ, цар Самуил ще укрепва вярата и упованието ни в звездата на България. А споменът за дългите върволици с угаснали очи ще възпрепятства всяко разколебаване в родолюбието, ще ни напомнят, че нашите предци платиха неизмерима цена, за да просъществува българското име.
Хилядолетие по-късно цар Самуил се извисява в българската памет с трагичната си орис, но и с волята да отстоява свободата и достойнството на България. И днес неговият героичен и печален образ е мерило за честта на Родината, за жилавия наш корен, устоял на не една буря над бащината земя.
Заветите на цар Самуил и днес морално ни задължават да поставяме винаги на първо място Родината и да я отстояваме докрай.
Уважаеми сънародници,
Силата на един народ се състои не само в неговите победи на бойното поле и славата на неговото оръжие, но и в саможертвата и себеотрицанието пред лицето на неизбежната участ, които дори и в поражението засяват нови семена на бъдещо величие. Затова и заветите на цар Самуил ще продължат да събират българите от близо и далеч пред този каменен щит на Самуилова България, за да ни напомнят, че ние сме длъжни да пазим и спомена, и завета на нашите предци, за да просъществува България.
Поклон пред подвига на цар Самуил и неговите храбри воини!
Да живее България!