4 октомври 2024 г., „Дондуков“2
Искам да благодаря на всички участници в Консултативния съвет за национална сигурност и най-вече на политическите партии, които се ангажираха с важната тема за националната сигурност, въпреки напрегнатата предизборна кампания.
Консултативният съвет обсъди рязкото влошаване на средата за сигурност в региона на Близкия Изток и произтичащите от това заплахи и рискове за България и готовността на страната ни за тяхното преодоляване.
Всички участници изразиха своята загриженост от ескалацията на въоръжените сблъсъци и тежката хуманитарна криза в региона. Ние се присъединяваме към призивите на международната общност за деескалация, за въздържане от употреба на сила и за недопускане въвличането на други държави, което би било заплаха за мира не само в регионален, но и в глобален мащаб.
Съветът счита, че е неотложно незабавното прекратяване на военните действия и полагането на допълнителни усилия за диалог и намиране на мирен изход от ситуацията, базирани на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и международното право.
След като се запознахме с докладите на службите за сигурност и МВР, стигнахме до извода, че към момента няма пряка заплаха за страната.
Рязко влошената среда за сигурност обаче генерира рискове, които налагат техния непрекъснат мониторинг и вземане на превантивни действия. Повишава се рискът от увеличаване на миграционни потоци към нашата страна и възможността от извършване на терористични атаки.
Всички участници в Консултативния съвет се обединихме около мнението, че трябва да продължат консолидираните усилия на всички институции за евакуацията на българските граждани от региона и за освобождаването на сънародниците ни от екипажа на кораба „Galaxy Leader“.
С оглед на развитието на обстановката в Близкия Изток КСНС отправя следните препоръки към изпълнителната власт:
1. Да продължи прилагането и при необходимост да се засилят предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница.
2. Да продължат усилията за евакуацията на българските граждани от региона на конфликтите, както и за освобождаването на нашите сънародници от екипажа на кораба „Galaxy Leader“.
3. Да се набележат и при необходимост наложат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и противодействие на засилен миграционен натиск.
4. Да се засили сътрудничество със сродни служби за сигурност за осигуряване на своевременен и всеобхватен мониторинг на средата за сигурност с цел противодействие на терористични заплахи.
5. Да се извърши преглед и при необходимост да се актуализира Националният план за противодействие на тероризма, както и съответните планове, изготвени от държавните и местни органи.
6. Да се оценят икономическите рискове пред страната, да се извърши преглед на стратегическите резерви и при необходимост те да се попълнят.
Това становище и препоръки бяха приети с голямо мнозинство, само с един член на КСНС, който гласува против, но искам ясно да заявя, че това са критични, непосредствени, аварийни мерки в резултат на възникнала ситуация с усложняване на средата за сигурност. Трябва да си даваме сметка и това разгледахме подробно на Съвета, в какъв регион се намираме и какво можем да очакваме като тенденции в развитието на средата за сигурност. На север е Украйна, на юг е Близкият Изток, на запад са Западните Балкани, на изток от нас е Кавказ. Ние сме в центъра на този по-широк регион на нестабилност. Затова съм благодарен на всички участници, че се обединихме около позицията, че гарантирането на сигурност в свят, наситен с голяма динамика на геополитическите процеси с комплексен характер на заплахите и рисковете, е основна задача на държавното ръководство и изисква постоянни усилия за балансирано и адекватно развитие на всички елементи от системата за защита на националната сигурност – това са службите за сигурност, МВР, МВнР, Въоръжените ни сили, нашата отбранителна индустрия, защото именно на тях разчитаме да бъдат в пълна готовност, когато се наложи в кризи като днешните те да действат адекватно.
Затова на този Съвет направихме един панорамен преглед на тези елементи от системата за защита на националната сигурност. На първо място службите за сигурност, на които ние разчитаме за навременна информация и алармиране при потенциални заплахи, но трябва да ни е ясно също така, че тези служби оперират в условия на кадрови дефицит. Високо подготвени специалисти напускат поради по-привлекателни условия в гражданския сектор, а оборудването, с което разполагат, е остаряло или липсва такова, а в същото време те трябва да осигуряват изпреварваща информация и да предприемат изпреварващи действия срещу враждебни структури, които към момента разполагат с доста по-високотехнологично ниво на оборудване.
Подобни изводи направихме и за дипломатическата ни служба. МВР също има своите проблеми, свързани най-вече с подготовката на кадрите и оборудването им. Това се отнася с особена сила за охраната на държавните ни граници. Напоследък най-сетне бяха предприети важни стъпки за кадровото обезпечаване на Гранична полиция, но в същото време важни участъци от нашата държавна граница с Република Турция, която се явява от особена значимост за сигурността на ЕС, все още на тях липсва преградно съоръжение, липсват системи за видеонаблюдение и други важни технически системи.
Що се отнася до Въоръжените сили, много пъти на заседания на КСНС сме поставяли и разисквали въпроса за най-големият проблем пред Въоръжените ни сили, а това е тревожният отлив на личния състав. Направих справка като отчет за свършеното до момента:
На 30 май 2017 г., на първия Съвет, който свиках като президент, ясно сме приели предложение и становище за попълване на недостига от личен състав в сектор "Сигурност" и повишаване на неговата квалификация, мотивация и престиж.
На 19 април 2018 г. сме приели: "необходими са своевременни действия за пресичане на тревожния отлив от Въоръжените сили, за тяхното окомплектоване, за издигане на социалния статус на военнослужещите и цивилните служители и престижа на военната професия".
На 15 февруари 2022 г.: "преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия".
На 11 ноември 2023 година – същите изводи.
Разгледахме това съвсем откровено на този Съвет и когато съпоставихме какво сме искали да постигнем, а какви са реалните цифри, статистиката изобщо не е в наша полза, защото общият некомплект на армията през 2018 г. е бил 19.9 процента, тази година е вече 22,5 процента. На офицерите – общият некомплект е бил 19 процента, вече е 26 процента. Най-тревожното – процентът на заети места от курсанти при кандидатстване в нашите висши военни училища през 2018 г. е бил 80 процента заетост на местата след кандидатстване, а тази година е само 47 процента заети от обявените места. Трябва да си даваме сметка, че този процент ще намалее драстично, докато курсантите завършат съответните висши училища.
Ние си дадохме сметка съвсем откровено, че именно това разминаване между приетите становища и предложения и фактическата ситуация налага да сменим подхода. И много се радвам, че всички участници изразиха това мнение, че ние наистина трябва да преосмислим отношението си към националната сигурност и към състоянието на тези най-важни нейни елементи.
Приветствам това, което беше извършено и то в условията на служебно правителство, и българският парламент се обедини единодушно и прие решение за 30 процента увеличаване на заплатите в Българската армия. Но трябва да сме наясно, че това не е панацея. Както отдавна говоря, необходими са ясни, дългосрочни политики, така че да се привличат млади хора с качества и да се задържат с мотивация, с перспектива за професионално и кариерно развитие.
Това, което също обсъдихме на днешното заседание, е член 59 от Конституцията на Република България, който "оцеля" при последните промени, който гласи, ал. 1: "Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин", и алинея 2: "Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон". Такъв закон няма. Затова ние се обединихме да работим в бъдеще в направлението изпълнителната власт и най-вече законодателят да изработят и приемат такъв закон, като решат каква ще бъде формата на този закон, така че да дадат възможност на всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения, както е записано в нашата Конституция.
Също така обсъдихме и тенденцията за повишаване на дела на брутния вътрешен продукт за отбрана в НАТО и особено при нашите съседи. Тенденцията е ясна – ние ще отиваме към 2.5 процента за отбрана, и трябва много сериозна преценка и на изпълнителната власт и на законодателя, как ние ще стигнем до този процент, без да ощетяваме останалите сектори, но ние трябва да осигурим адекватни способности в тази сложна среда за сигурност.
Още нещо, което разгледахме във връзка с Въоръжените сили – преосмисляне възможно по-бързо на отношението си към модернизацията на Българската армия. Трябва да местим фокуса не само върху големите проекти за модернизация – корабите, бойните машини, пехотата, самолетите, които остават приоритет, но и върху по-малки, нискобюджетни проекти с голям информационен потенциал, гарантиращ информационно превъзходство и научно предимство. Това са дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение, координация, коригиране на огън, връзка с космоса, системи за радиоелектронна борба и т.н.
Това, което виждаме, е какво става в Украйна – как с дрон за 1000 долара се унищожава танк за 5 млн. и ние трябва час по-скоро да наситим нашите Въоръжени сили с такива системи, които да ни позволят да включим всички платформи в единно информационно пространство и да бъдем съвместими с нашите съюзници.
И последно – за българската отбранителна индустрия – ние винаги на тези Съвети досега, отнасящи се до отбраната, сме посочвали, че българската отбранителна индустрия трябва да участва активно в реформирането и в укрепването на сектор „Сигурност“, защото виждаме уроците от съвременните конфликти – те доказват по категоричен начин ключовото значение за наличието на собствен потенциал за производство на отбранителни продукти и най-вече за гарантиране на надеждност и непрекъсваемост на процесите по тяхната поддръжка, експлоатация, осигуряване и адаптация към новите условия.
И наистина, тук очаквам и инвестициите, които се правят в нашата отбранителна индустрия, особено касаещи критично дефицитни производства като барут, като взривни материали да имат разбиране и от държавата и местната власт и по-бързо да намират своята реализация. Да, разбира се, инвестирането в сигурност има своята цена, но всички ние днес се обединихме около становището, че всъщност сигурността е фундаментът на държавността и без сигурност не можем да говорим за обществено развитие и просперитет на нацията. Това са важни теми, защото те касаят не само нашата национална сигурност, касаят нашите съюзнически ангажименти към системата за колективна сигурност на Алианса и към Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и това, което днес ние взехме като решение, е да продължим да работим активно – и Министерски съвет, и законодателната власт, и политическите партии, така че ние в най-скоро време да направим така че да тръгнем в посока, която наистина да допринася за по-голяма сигурност и спокойствие на нашето общество.
Уверен съм, че консенсусът, който постигнахме днес, ще намери своята широка институционална и обществена подкрепа. Още веднъж благодаря на всички участници в днешния съвет, благодаря и на медиите.