НОВИНИ

 

В среда на несигурност и непредвидимост не можем да се задоволим само с констатации. Преди окончателните становища на държавници и политици, е необходима експертиза – на науката, на професионалистите, на младите хора. Погрешно би било, ако всеки път се обръщаме към изпитани рецепти. Трябват нови и гъвкави решения, съответстващи на бясно препускащите събития. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на международна конференция, посветена на управлението на кризи и възможностите за прогнозиране на процеси в среда на устойчива несигурност. Конференцията се организира от Специализирания институт на Франкофонията по администрация и мениджмънт (СИФАМ) и събира над 40 изтъкнати учени от България и франкофонски държави.

 

Йотова благодари за успешната съвместна работа със СИФАМ и ги поздрави за това, че в обучението се фокусират върху способността за адекватни решения на кризи, за възможностите за предвиждане на бъдещи явления и процеси.

 

Вицепрезидентът определи сигурността във всички аспекти като главно предизвикателство пред държавите и обществата – от здравната сигурност през конфликтите и техните последствия до реалистичната прогноза за бъдещето. В изказването си Йотова акцентира върху една от най-актуалните теми за Европа и света – войната в Украйна, като постави въпроса за функционирането на международните организации при решаването на кризи. „Категорично ясно е, че войната в Украйна води до ерозия на следвоенния световен ред. На карта са поставени уредени с десетилетия международни отношения, авторитетът на международното право и легитимността на институциите. Но все по-парещ става въпросът дали Организацията на обединените нации продължава да играе ролята си на гарант за зачитане на международните норми и не е ли време за сериозна реформа в устава и начина ѝ на функциониране, така че диктатът и правото на вето да не блокират вземането и изпълнението на решенията“, заяви вицепрезидентът.

 

Илияна Йотова коментира и проведената наскоро мирна конференция за Украйна в Швейцария. „Когато говорим за таланта и професионализма на добре взетите решения, основен фактор е те да бъдат приети от всички. Няма защо да припомням, че дори последвалите „оттегляния“ на подписи – нещо, което предварително би могло да бъде предотвратено, не само будят съмнения в крайните резултати, но е и конкретен пример за недобри решения в нестабилна и несигурна среда, без да са отчетени евентуалните ефекти“, посочи тя.

 

Йотова постави въпроса за възстановяването на Украйна и на европейската и световната икономика след края на войната и отново почерта необходимостта от водещата роля на експертите с техните анализи и прогнози. Темите за енергийната сигурност на Европа в контекста на войната в Украйна, постигането на независимост руските газови доставки, бъдещето на ядрената енергетика, на водородните технологии бяха сред акцентите в изказването на вицепрезидента.

 

В страха си от гласа на българските граждани при провеждане на референдум за готовността на България да въведе еврото през 2026 г., днес новото мнозинство в парламента погази Конституцията и законите, употребявайки председателя на Народното събрание.

Илияна Йотова определи Националната библиотека като духовния институт на България и благодари на екипа й за активната дейност, както и за сътрудничеството при отбелязването на двете паметни годишнини – 1170 години от създаването на първата славянска азбука глаголицата и 1160 години от приемането на християнството.

България високо цени сътрудничеството с Австрия в сферата на икономиката и инвестициите, като тенденцията за нарастване на стокообмена е доказателство за добрите връзки и потенциала за надграждането им. Това заяви президентът Румен Радев на среща с представители на ръководството на австрийската компания „Palfinger“.

Академично слово на тема „Велико Търново – духовност и държавност“ изнесе Илияна Йотова след удостояването й с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“