НОВИНИ

Президентът Радев: Членството в НАТО е отговорност към собствената ни сигурност, а това означава изграждането на адекватни и съвременни отбранителни способности

Членството на България в НАТО е преди всичко отговорност към нашата собствена сигурност, а това означава изграждането на адекватни и съвременни отбранителни способности. Това заяви президентът Румен Радев, който днес участва в националната конференция  „20 години България в НАТО: Защото сме по-силни заедно“. Събитието бе част от програмата за отбелязване на 20-годишнината от присъединяването на страната ни към Северноатлантическия пакт, който на 4 април ще отбележи 75 години от създаването си.

Държавният глава определи като крайно погрешен наратива от първите години на присъединяването на страната ни към Алианса, че не е необходимо да се полагат усилия за модернизация и учения, тъй като „НАТО ще ни пази и има кой да бди за нашата сигурност“. Румен Радев призова за продължаване на общите усилия проблемите на отбраната да заемат централно място в обществото, за да бъде решен и острият кадрови недостиг, който се задълбочава застрашително, както и по отношение на дебата за военната подготовка на гражданите.

Споделянето на прогресивни тактики и процедури, на модели на подготовка на личния състав, създаването на които изисква опит и колосални финансови, научни и човешки ресурси, както и съвместните учения, са показател за силата да бъдем заедно, посочи президентът. Държавният глава открои също така значението за мотивацията на най-важният фактор в отбраната – човешкият, както и ролята на съвременна отбранителна техника за Въоръжените ни сили.

Румен Радев отново подчерта, че след десетилетия стратегическата концепция на Алианса най-сетне се е върнала към същинската и най-важната си мисия – гарантиране суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страните членки. Това изисква да бъде ускорен и процесът на модернизация на българските Въоръжени сили, задълбочаване на връзката между отбранителната наука и индустрия и по-големи инвестиции в сферата на отбраната. По думите на президента отделянето на 2% от БВП за отбрана в контекста на актуалните кризи и предизвикателства не трябва да се разглежда като таван, защото много от държавите членки отделят 2.5%, дори 3% от своя БВП при необходимост, за да гарантират своята отбрана.

„За 15 години модернизацията на Въоръжените сили беше замръзнала и като президент направих три последователни заседания на Консултативния съвет за национална сигурност още в началото на първия мандат, за да започне нещо да се случва“, напомни държавният глава. Румен Радев посочи също така, че програмата за инвестиционни проекти на Българската армия до 2032 г., която бе оптимизирана в продължение на 6 месеца от сегашното правителство, най-сетне е била внесена в парламента на 30 ноември м.г., но още не е приета от Народното събрание. „За мен това са важни знаци и е крайно време българският парламент да се отнесе с цялата сериозност при положение, че близо до нас бушува война“, подчерта президентът.

Държавният глава отбеляза също така, че в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, въпреки неколкократно повдиганата тема, липсват нискобюджетните проекти за модернизация на Въоръжените сили чрез безпилотни системи и придобиване на нови технологии за радиоелектронна борба, наблюдение, комуникация, разузнаване, координация, целеуказване и поразяване, които осигуряват превъзходство и асиметрично предимство в съвременните военни конфликти.

В изказването си на националната конференция президентът Румен Радев открои и историческия принос и организационните усилия на редица институции, на българската дипломация и нашите съюзници, за присъединяването на България към НАТО и значимостта на принадлежността на страната ни към пространство на споделени демократични ценности, на свобода и мир, на зачитане на човешките права и на върховенството на правото.