Илияна Йотова беше гост на честването на 100-годишнината на Македонския научен институт
Политиците в Скопие не проявяват нито желание, нито консенсус за съзидание и сътрудничество. Северна Македония не дава нито знак да спре езика на омразата към България. Неприемлива, недостойна е злобата към всичко българско, която се разраства и стои безнаказана, тя престана да бъде двустранен въпрос. Езикът на омразата на Република Северна Македония към България вече е европейски въпрос. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на тържественото честване на 100-годишнината от създаването на Македонския научен институт. Тя припомни редица случаи на омраза и ненавист към македонските българи. „За България като европейска държава от XXI век е неприемливо да се търпят системни криминални актове и насилие към българите в Северна Македония“, подчерта Йотова.
„Под същия купол на Софийския университет преди цял един век се събират именити учени и общественици, за да основат Македонския научен институт и той „да проучва историята, географията, етнографията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали по освободителните борби на македонските българи, като подготви системна и подробна история на тия борби“, посочи в приветствието си вицепрезидентът, като изтъкна, че в стогодишния си опит институтът многократно стига до извода, че е погрешно да се гради „македонска идентичност“ на антибългарска основа. „Нека да окуражим ръководството и сътрудниците на института да продължават да търсят своите съмишленици в Северна Македония, защото само заедно можем да изкореним езика на омразата, само така можем да помогнем на нашите съседи по пътя им към европейското членство. Като съвременна държава България приветства скъсването с репутацията на Балканите като възел на доморасли и братоубийствени вражди“, отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът припомни, че държавният глава Румен Радев наложи в диалога със Северна Македония тезата за наложителна промяна в Конституцията на западната ни съседка, която да гарантира правата на българите. Няма обаче политическа воля в Северна Македония промените да бъдат придвижени напред. Песимист съм, че ще има развитие до края на годината, заяви Йотова.
Вицепрезидентът акцентира и върху последните препоръки на Европейската комисия относно европейската интеграция на Република Северна Македония. „Брюксел не приема задкулисните опити на правителството в Скопие да заобиколи поетия ангажимент за вписването на българите като държавотворен народ в северномакедонската Конституция“, посочи Илияна Йотова.
В словото си вицепрезидентът припомни и опита на Северна Македония т. нар. македонска нация да бъде призната с прокламация за македонско-американското културно наследство в щата Мичиган. „На твърдението, че в Съединените щати живеели над половин милион американци от македонски произход реагираха диаспорите на българи, гърци и албанци. Прокламацията беше спряна“, каза Йотова.
„Имоти и материя се делят макар и с мъка, но историята не е губер или черга, тя няма как да се нареже на „ваши“ и „наши“ парчета и периоди. Трагикомични са и опитите за подялба на историческите личности. Или както самият Гоце Делчев казваше „Що можем да правим, като си сме българи!“, заяви вицепрезидентът. Тя беше категорична, че от призваните да управляват България се очаква да знаят историята в дълбочина, да знаят кое е добро, да подават ръка на съседите си, но да бъдат категорични и безкомпромисни, когато трябва да се защитава идентичност.