НОВИНИ

Организациите на българските общности зад граница да се консолидират в името на общите идеи, които отстояват, за да се чува гласът им по-ясно. Това призова днес вицепрезидентът Маргарита Попова на среща на “Дондуков” 2 с представители на дружеството на бесарабските българи “Родолюбец”. Организацията е създадена през 1990 г. в София и има за цел поддържането и развиването на връзките между България и българските общности в Молдова и Украйна. Представителите на дружеството подпомагат български младежи от Бесарабия да продължат своето образование в български висши училища.

 

По-време на срещата вицепрезидентът Попова беше запозната с дейността на организацията, която търси по-тясно сътрудничество с държавните институции. Според представителите на дружеството, страната ни може и трябва да направи повече, за да бъде улеснен достъпът на студенти от Бесарабия до висше образование в България, както и за съхраняването на българските традиции сред българската общност там. 

 

“Бъдете още по-активни, вашата дейност може да стимулира работата на Агенцията за българите в чужбина и на другите държавни структури”, отбеляза Маргарита Попова. Тя отправи покана към представителите на дружеството да изпратят свой представител на предстоящата през месец ноември т.г. конференция в Брюксел, на която ще бъде обсъдена и стратегията за отношението на държавата към българите в чужбина. Обща бе оценката, че документът трябва да синхронизира всички закони и да определи принципите, по които взаимодействат държавните институции и българските общности зад граница.

Това заяви държавният глава Румен Радев на среща днес в президентската институция с ръководството на турската компания BGN

Законодателните промени за назначаване на ръководствата на службите ще ги подчинят на политическите цели на управляващите, заяви държавният глава

Румен Радев участва в представянето на фототипно издание на книгата на Македонската патриотична организация по повод 85-годишнината на оригинала

Илияна Йотова участва в конференцията „Читалище и време. Историко-философски аспекти на началото“