Илинденско-Преображенското въстание надхвърли рамките на епохата и непосредствените военни и политически задачи и се превърна в символ на непокорния български дух и нравствено знаме на продължителна борба за човешки права, достойнство и свобода. Това заяви държавният глава Румен Радев, който участва в тържествената научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Събитието се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Държавният глава подчерта значимостта на форума, който отразява съвременни измерения на Илинденско-Преображенското въстание и ролята му в отношенията ни с Република Северна Македония. От нас зависи то да бъде сред важните фактори, които водят към решаване на проблемите, базирани на историческата истина, и към сближаването на нашите страни в общото ни европейско бъдеще, посочи президентът. По думите му, когато има обща история, стремеж към диалог, разбирателство и доверие, ще има неизменно и общо европейско бъдеще.
В словото държавният глава посочи още, че Илинденско-Преображенското въстание олицетворява стремежа за свобода в Македония и Одринска Тракия и мечтите за равноправие и справедливост на всички народи, които живеят там. Румен Радев допълни, че и българите, и гражданите на РСМ се прекланяме именно пред тези идеали, които съответстват и на европейските ценности и принципи. „Вярвам, че държавното ръководство на Северна Македония ще се ръководи именно от това за постигане на конституционно и всеобхватно равноправие за българите в РСМ“, каза президентът.
Румен Радев изтъкна безспорния български характер на Илинденско-Преображенското въстание. Възвестиха го следовниците на Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, продължили да разпространяват идеите на свободата в поробените земи, прогласи го камбанният звън на българските църкви, покриха го със слава българските революционери и упоритата жертвоготовност на българското селско население, заделяло залъка си, за да се набави оръжие, посочи президентът и припомни и ролята на български офицери и на множеството български доброволци.
Събитието, което се проведе в Аулата на Софийския университет, се организира от Историческия факултет на СУ, Института за исторически изследвания към Българската академия на науките и Македонския научен институт. Участие в него взеха български и чуждестранни учени.