Трябва да е ясно за какво и как се използват финансовите потоци при упражняване на чуждо влияние у нас, заяви Румен Радев в интервю за Дарик радио
Не мога да приема позицията, че войната в Украйна е война на ценности, когато най-голямата ценност са мирът и човешкият живот. Даването на оръжие означава да гасим пожара с бензин, да се съгласим, че ще има още много жертви и да приемем позицията, че войната трябва да се води до пълен крах на едната страна, което неминуемо и постепенно ни тласка към глобален конфликт с възможност за ядрено самоунищожение. Това заяви президентът Румен Радев в интервю за Дарик радио.
Държавният глава припомни, че още в първите часове на инвазията е заклеймил войната като средство за решаване на държавни проблеми и че нищо не може да оправдае военната агресия на Кремъл. „Продължавам да отстоявам позицията си, че България не трябва да изпраща оръжие за този конфликт“, заяви президентът. По думите му, всеки, който защитава обратната позиция, трябва не само да познава дълбоките политически и исторически корени на конфликта, но и да представи анализ за рисковете и последствията от такова решение както по отношение на въоръжението ни, така и в социално-икономически план. Държавният глава допълни, че докато по-богатите държави в Европа могат да си позволят да изпращат още оръжие и да поддържат войната на икономическо и социално изтощение, защото имат резерви, то трябва да се помисли как това ще се отрази върху голяма част от хората в България, които живеят под линията на достоен начин на живот. „Мой дълг като президент е да мисля и да съм солидарен с тези хора“, допълни Румен Радев.
Държавният глава заяви, че с призивите да се постигне „мир чрез война“ стремглаво летим към антиутопията на Оруел и написаното от него „войната е мир“. „Днес не достигат оръжията, но ако в един момент започнат да не достигат хората, тогава какво ще правим?“, попита Румен Радев и посочи, че войната става все по-ожесточена, разширява своя пространствен обхват, форми и способи за бойни действия, което води до изтощение и представлява глобален икономически сблъсък, който в Европа се усеща от гражданите по инфлацията.
Политиката е публична дейност и се прави от личности, които пред обществото обявяват своите идеи и как ще ги постигнат. Ако правиш нещо зад гърба на гражданите, не се ли минава в сферата на задкулисни договорки с чужди партньори. Така президентът Румен Радев коментира статията в „Ди велт“, свързана с организация, разработена по време на предишното редовното правителство, за износ на оръжие от България към Украйна. Държавният глава напомни също така, че заседанията на Европейския съвет са закрити и остава въпросът как медията е разбрала за позициите на българския премиер, изложени на това заседание.
В отговор на въпрос за чуждото влияние във вътрешната политика на България и дезинформацията президентът посочи, че „Балканите и в частност България никога няма да изпаднат от радара на много държави“ в това отношение. Румен Радев припомни за обилно отразените в медиите случаи на разбити шпионски мрежи у нас и допълни, че Русия не е единствената страна, която използва способи на влияние, като даде пример с деструктивното влияние на граждани на друга държава, на които през 2017 г. са наложени принудителни административни мерки за дейност на наша територия в разрез с българските закони и националната сигурност. „Факт е, че различните държави използват различни способи. Факт е, че имаме политици, анализатори, медии, които се захранват с грантове“, заяви президентът и призова за дискусия за необходимостта от законодателни промени, които да регулират финансовите потоци и свързаната с това възможност за разпространяване на чуждо влияние, за да е ясно за какво се използват тези средства. Румен Радев добави, че не може да се отрече, че тези, които получават средства под различни форми, стават и проводници на някаква политика. Във връзка с дезинформацията той даде пример с публикация от края на декември на българска медия, която със закъснение от повече от две години прави новина от доклад на Държавния департамент на САЩ, излязъл през август 2020 г., измисляйки събития и добавяйки имена, в случая това на българския президент. С изумление прочетох това дописване на доклада, което беше безкритично подето от други медии, заяви държавният глава.
За мен е важно цените на горивата в България да бъдат поносими за българските граждани, заяви Румен Радев в отговор на въпрос за рафинерията в Бургас. „Когато служебното правителство пое управлението в страната, цените бяха едни от най-високите в Европа. Сега ние сме с най-ниските цени, много по-ниски от тези в държави, които продължават да обработват руски петрол“, посочи президентът. Той подчерта, че рафинерията в Бургас е българска и призова тези, които вземат решенията за дейността й, да се водят от българския интерес. Президентът посочи, че е необходим ясен анализ на рисковете при затваряне на рафинерията. „Ако тя престане да съществува, ни очакват поне няколко месеца на голямо сътресение“, заяви Румен Радев и допълни, че е необходимо решение за сложната логистична система на доставки и за мрежата на пласмент при затваряне на рафинерията.
Носителите на бъдещия просперитет на нацията са децата и младите хора, затова за тяхното развитие трябва да отделим най-голяма инвестиция, заяви Румен Радев. По думите му, няма как да се постигнат „красивите“ цели и амбиции, които политиците си поставят, ако няма какво да обединява децата ни още в най-ранна детска възраст и ако те не се възпитават на ценности, любов и лоялност към България. Според Румен Радев е от изключително значение младите да познават и да се гордеят с приноса на България и нейното културно наследство в световен план, а това няма как да се случи, ако българските автори продължават да отпадат и да се маргинализират в учебниците, ако младите четат подменената си история или се сблъскват със системен нихилизъм. „Големият въпрос е как да се интегрираме във все по-глобалния свят, без да изгубим национално самосъзнание и нашия суверенитет“, заяви Румен Радев. По думите му, няма как България да развива конкурентна икономика, наука, спорт, изкуство, когато младите ни хора, които след 10-15 г. ще бъдат основната движеща сила в нашето общество, днес заемат челните места в Европа по алкохол, тютюнопушене, употреба на наркотици, обездвижване и затлъстяване.