НОВИНИ

Президентът: Спасителният път за България изисква морално съзряване и общи усилия

Уважаеми г-н Кабаиванов, кмет на община Карлово,

Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,

Уважаеми конституционни съдии,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми г-н началник на отбраната,

Уважаеми г-н областен управител,

Уважаеми г-н председател на общинския съвет,

Ваши преосвещенства,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Скъпи жители и гости на Карлово,

Скъпи съотечественици,

На днешната дата в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев. Своя земен живот той превръща в служение на каузата, която описва в писмото си до Каравелов: Да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия и Македония, пише Апостолът.

 

За Левски знаем много, но винаги остава чувството, че нещо от неговата личност остава скрито за нас. Спорим за годината на неговото раждане, търсим истината за предателството и не знаем къде почиват костите му. Наричаме Левски светец на националната революция. И както често се случва при светците, съдбата е забулила някои факти от житието, за да открои великия му смисъл.

Защото за да разберем Левски, не е достатъчно да четем биографичните справки. Левски трябва да бъде почувстван и преживян. Трябва да усетим смразяващия студ по зимните пътеки на неговите митарства, глада им с Ботев в румънската воденица, гнева срещу затворените врати и малодушието. Да усетим какво е да се бориш с интригите и предателствата на братята, за чиято свобода си заложил собствения си живот.

Да преживеем самотата на човек „отвсякъде гонен и всякъде приет“, отказал се от дом и семейство в името на една голяма идея. Да усетим поне частица от нравствената сила на Апостола, който ранен, окован и изправен пред бесило, нищо и никого не издаде, вярвайки, че националната революция ще победи накрая в ума и сърцата на българите и те ще извървят своя път към свободата.

В свещените покои на манастира ли дякон Игнатий е смирил душата си? Там ли е съзрял за подвига да се откаже от всичко лично в името на България? Там ли Апостолът е осъзнал, че свободата не ще дойде отвън, че „да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили“. Това е проста истина, но дори и днес всички се оказваме неспособни да обединим усилията си. Защото до простите истини се стига след дълъг път на морално съзряване и смирение.

Това е пътят пред всеки от нас и пред народа ни. Това е и спасителният път за България.

Вечна слава на великия карловец! Вечна памет за делото и името на Апостола на свободата!

Да живее България!