НОВИНИ

 

 

Държавният глава проведе среща с канцлера на Федерална република Германия Олаф Шолц, който бе на посещение у нас

 

В отношенията между България и Република Северна Македония не става въпрос само за исторически спор, важно е и спазването на Копенхагенските критерии за членство в ЕС, сред които правата на човека и недискриминацията. Това са необходими условия, които трябва да бъдат изпълнени от югозападната ни съседка, преди тя да започне преговори за членство в ЕС. Тази позиция изрази президентът Румен Радев на срещата си на „Дондуков“ 2 с канцлера на Федерална република Германия Олаф Шолц, който бе на посещение у нас. Президентът настоя Европейският съюз да бъде гарант за спазването на правата на македонските българи в РСМ. Необходими са ясни механизми и измерими критерии, за осъществяване на мониторинг в преговорния процес, който да доведе до устойчивост в изпълнението на критериите за членство от страна на Северна Македония.  Българският президент изтъкна и значението на опазването на българското културно-историческо наследство в РСМ.

 

Румен Радев и Олаф Шолц обмениха също така мнения по теми от дневния ред на ЕС, сред които диверсификацията на енергийните доставки, укрепване на сигурността на Европа в контекста на войната в Украйна и европейската перспектива на страните от Западните Балкани.

 

Във фокуса на разговора бяха по-нататъшните перспективи пред двустранните отношения във всички сфери на икономиката, сигурността и отбраната. Отбелязани бяха постигнатите високи резултати в търговско-икономическите връзки.  „Моделът, от който можем да се учим, е много по-ценен от финансовите измерения на германските инвестиции у нас“, подчерта президентът Румен Радев. Държавният глава приветства приноса на германски компании в развитието на индустрията, машиностроенето, автомобилостроенето и редица други сфери от българската икономика. Президентът изрази увереност, че германските инвестиции у нас ще продължат да се увеличават и в областта на високите технологии и иновациите, както и в проекти, свързани с изграждането на зелена икономика. По обем на двустранната търговия България попада в топ 20 на най-важните търговски партньори за Германия в рамките на ЕС за 2021 г. По официални данни стокообменът между България и Германия за миналата година достига рекордните 9,981 млрд. евро.

 

Президентът запозна германския канцлер и с проекта за производство на зелен водород в комплекса „Марица Изток“. Проектът на стойност 15 млрд. евро, разработен в сътрудничество с БАН, бе представен от българския бизнес в Хамбург по време на посещението в Германия на държавния глава през миналия месец. Инвестиционните намерения предвиждат през следващите около 10 години да бъдат създадени слънчеви мощности за производство на зелен водород, част от който да бъде изнасян, а друга да бъде предназначена за балансиране на енергийната мрежа в страната. Румен Радев открои възможностите за сътрудничество между България и Германия в този и други подобни проекти, предвид германския опит в разработването на технологии в областта на зеления водород. По думите на президента двете страни следва да обединят усилията си в използването на нови технологии и решения за постигане на независимост в енергетиката. 

 

Приемането на България в Шенгенското пространство следва да се осъществи на базата на обективни и прозрачни критерии, бе общата позиция по време на срещата. Президентът Румен Радев припомни, че въпреки изпълнените още от 2011 г. изисквания, страната ни все още не е приета в Шенген. Канцлерът Олаф Шолц увери, че България може да разчита на подкрепата на Германия за решаване на въпроса.

 

 

 

 

Това заяви държавният глава Румен Радев на среща днес в президентската институция с ръководството на турската компания BGN

Законодателните промени за назначаване на ръководствата на службите ще ги подчинят на политическите цели на управляващите, заяви държавният глава

Румен Радев участва в представянето на фототипно издание на книгата на Македонската патриотична организация по повод 85-годишнината на оригинала

Илияна Йотова участва в конференцията „Читалище и време. Историко-философски аспекти на началото“