НОВИНИ

Румен Радев: Подкрепата за европейската интеграция на Република Северна Македония не може да е за сметка на българската история и език

Държавният глава оцени високо приноса на БАН в защита на българския език с издаването на книгата „За официалния език на Република Северна Македония“

Подкрепата за европейската интеграция на Република Северна Македония не може да е за сметка на българската история и език. Това заяви президентът Румен Радев, който проведе днес среща на „Дондуков“ 2 с председателя на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски и заместник-председателя на БАН чл.-кор. проф. Васил Николов във връзка с издадената книга „За официалния език на Република Северна Македония“. Държавният глава оцени високо приноса на научната общност у нас в защита на българския език и историческата истина.

Изданието на БАН е резултат от работата на авторски колектив от дванадесет езиковеди и историци, както и на консултанти, от Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. „Книгата разглежда използвания език в югозападната ни съседка в чисто научен, а не в политически план и не засяга въпроса за националното самоопределение на гражданите на Република Северна Македония, тъй като това е дълбоко личен акт за всеки човек“, подчерта проф. Васил Николов.

Представителите на БАН посочиха, че научните норми категорично определят официалния език в Република Северна Македония като писмена регионална норма на българския език. В противоречие с фактите са твърденията за „вековен континуитет на македонския език“, тъй като политическият декрет приет през август 1944 г. в манастира „Прохор Пчински“, както и мотивите  за създаването му, са публично известни. Недопустими са и опитите за присвояване и фалшифициране на средновековни български паметници или на трудовете на български възрожденци като братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев и др., които са писали на български език и са се самоопределяли като българи.

Предвид езиковата близост между гражданите на България и Република Северна Македония, учените призоваха двустранният културен и медиен обмен да не бъде обект на „вътрешноезиков превод“, а трудовете на българските възрожденци, писатели и духовници от Македония да се издават без манипулации и в оригинал в Република Северна Македония.