На среща в София президентите на България и Кипър обсъдиха проектите за пренос на природен газ от Средиземно море към Европа
Енергийната диверсификация в Югоизточна Европа и приобщаването на България към съвместните проекти на Израел, Кипър и Гърция за бъдещи доставки на природен газ от Източно Средиземно море за Европа обсъдиха президентът Румен Радев и неговият кипърски колега Никос Анастасиадис на среща на „Дондуков“ 2. Кипърският държавен глава е на официално посещение у нас по покана на българския президент.
По думите на Румен Радев, България е естествено продължение на бъдещата газопреносна инфраструктура от Средиземноморието към Източна Европа. България подкрепя споразумението между Израел, Кипър и Гърция за изграждането на газопровода „EastMed“, който е от голямо значение за енергийната диверсификация на региона и на Европа.
Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз трябва да отразява амбициите за единна и дееспособна Европа. Необходими са ефективна кохезионна и селскостопанска политика, за да се постигне реално икономическо и социално сближаване на страните в ЕС. Тази обща позиция заявиха президентите на България и на Кипър. Според Румен Радев и Никос Анастасиадис ЕС е силен само когато отстоява основополагащи ценности като солидарност и единство. Затова следващата Многогодишна финансова рамка трябва да намери дългосрочни и трайни решения на предизвикателствата пред съюза. „Икономическото и социалното сближаване на страните в ЕС е задължително условие за съхраняване на единството в Европа“, подчерта на срещата Румен Радев.
Перспективите за последващо задълбочаване на икономическото и търговско партньорство между България и Кипър бяха сред темите на срещата на двамата президенти. Кипър е сред големите инвеститори в българската икономика с инвестиции около 2 млрд. евро, но двустранният стокообмен от 200 млн. евро. годишно не отговаря на възможностите на бизнеса, бяха единодушни двамата президенти. Като сектори с потенциал за разширяване на партньорството бяха откроени индустриите на информационните, финансови и иновационни технологии, науката, стартиращите предприятия, туризмът, отбранителната индустрия. „Кипър е сред водещите инвеститори в България, но заедно можем да бъдем по-ефективни и създаването на съвместни предприятия е отлична предпоставка за опериране на трети пазари“, заяви държавният глава Румен Радев. И двамата президенти бяха единодушни, че българо-кипърският бизнес форум, който ще се състои утре в София, ще даде нов тласък на контактите между бизнес средите и икономическия обмен между двете държави.
Обсъдено беше и потенциално сътрудничество на Кипър в рамките на регионалната инициатива „Три морета“ за насърчаване на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност в региона чрез съвместни проекти.
По време на срещата двамата държавни глави потвърдиха подкрепата си за европейската перспектива за страните от Западните Балкани, което има ключово значение за стабилността и сигурността не само на Югоизточна Европа, а и на Европейския съюз.
Обща беше и позицията за необходимостта от по-ефективна миграционна политика на ЕС и оказване на подкрепа за страните по външните за съюза граници.
Задълбочаването на образователното, научно и културно сътрудничество между България и Кипър укрепва двустранните приятелски връзки, отбелязаха още президентите Румен Радев и Никос Анастасиадис. Около 300 кипърски студенти учат в България и техният брой може да се увеличи, заяви българският държавен глава. Румен Радев изказа благодарност за създадените условия за успешната интеграция и гарантиране на трудовите права на 25-хилядната българска общност в Кипър, която успява да съхрани културата си. Общо девет са училищата в Кипър, в които се изучава български език, заяви Никос Анастасиадис. Той посочи, че във връзка с 60-годишнината от установяване на дипломатически отношения между двете държави в Кипър се планират различни прояви за българската общност и за кипърските граждани, които са завършили образованието си в България.
На срещата на двамата президенти беше обсъдено развитието на Кипърския въпрос и бе изразена обща позиция за търсенето на устойчиво решение в съответствие с международното право и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.