НОВИНИ

Вицепрезидентът в Шумен: Успешните европейски политики зависят от успешните национални политики

Илияна Йотова разговаря със студенти и преподаватели в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“

„Трябва да се преборим с образа на Брюксел като Олимп, обитаван от мъдри хора, които взимат правилните решения. Когато нещо не ни харесва, трябва да го посочваме и да се борим за неговата промяна. Успешните европейски политики зависят от успешните национални политики.“ Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на Студентската лаборатория „Тема: Европа“, която организира в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Това бе поредната дискусия по европейска тема, която вицепрезидентът проведе със студенти. Първата по проекта „Тема: Европа“ се проведе през юни миналата година и бе посветена на равносметката на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз.

„12 години след приемането ни в ЕС България трябва да има самочувствието на равноправен член. С най-старата държавна традиция в Европа, България днес, в XXI век, да се чувства като страна от периферията. Всеки политик, който смята, че може послушно да приема каквото му кажат в Брюксел и няма хъс и смелост да отстоява българските позиции и националния ни интерес, не е подходящ нито за националното, нито за европейското управление“, изтъкна Илияна Йотова пред препълнената Аула на университета.

Вицепрезидентът подчерта, че провежда дискусиите за реформата на европейския проект именно с младите хора, защото те утре със своите идеи и критичност ще градят европейските общества, ще строят своите държави.

„Европейският съюз е на кръстопът, ясно е, че не може да продължи да функционира по този начин. Не съществува разговор „за“ и „против“ ЕС, разговорът днес е за реформата на съюза“, заяви Илияна Йотова.

Справедливост, изравняване на стандарта на живот в различните държави членки, борба с корупцията и демографската криза – това са основните предизвикателства пред ЕС, посочени от студентите от Шуменския университет в анкета, разпространена от екипа на вицепрезидента. Илияна Йотова подчерта, че студентите много точно са откроили дефицитите на Евросъюза.

По думите на вицепрезидента липсата на смели лидери, които да предложат работещи решения на кризите, които връхлетяха Стария континент, отдалечи европейските граждани от европейската идея. „Регулациите са твърде големи там, където не са необходими, а липсват там, където са най-необходими“, подчерта Илияна Йотова. По думите на Илияна Йотова с евроскептицизмът ще се пребори само ясно разписана програма с приоритети за развитие в следващите години и конкретни политики.

Широк диапазон от въпроси бяха обсъдени по време на дискусията – необходимостта от обща отбрана и политика за сигурност на ЕС, миграционната и бежанска политика, финансирането на съюза, социалната политика, работата на европейските институции и т.нар. дървен език на Брюксел.

Според вицепрезидента е необходима реформа на начина, по който функционират европейските институции и се избират еврокомисарите. „Не може да се избира човек и после да му се търси подходящ ресор. Трябва да се избират хора с подходящата за определен ресор експертиза“, посочи Илияна Йотова. Вицепрезидентът предложи българският еврокомисар да бъде избиран след изслушване в Народното събрание.

Студентите проявяват голям интерес към програмата „Еразъм“ и нейното бъдеще. Обсъдена бе темата „за“ или „против“ по-интегрирани европейски политики в сферата на образованието и здравеопазването.

В отговор на въпрос за политиката на вицепрезидента с българите в чужбина Илияна Йотова сподели своите впечатления от контактите си с нашите сънародници и визията си как те да се развиват. Вицепрезидентът представи своята идея за актуализиране на постановленията на Министерски съвет, които уреждат обучението на българи от историческите ни диаспори във висши учебни заведения в България.

След дискусията ректорът проф. Георги Колев показа на вицепрезидента Университетската библиотека. Най-старото издание във фонда „Редки ценни и старопечатни книги“, който е вторият най-голям в България, е „Псалтир“ от 1650 г.