РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Уважаема г-жо Областен управител,

Уважаеми народни представители и представители на България в Европейския парламент,

Уважаеми кметове,

Скъпи сънародници,

 

Тук, на този свещен козлодуйски бряг, преди 140 години войводата Христо Ботев и юнаците от неговата чета със синовна обич коленичиха и целунаха родната земя. Под знамето, носено от знаменосеца Никола Симов, те се врекоха да загинат за свободата на Отечеството. С лъвски знаци на челото и с лъвска храброст в сърцата шепата герои тръгнаха безстрашно към своята гибел, за да разтърсят заспала Европа. За да припомнят на света, че тук, под величествения Балкан, живее един смел и горд народ, който жадува свободата си.

 

Макар и прокудени извън Родината, Ботев и неговите четници продължиха силно на любят Отечеството. Далеч от България, в чужбина, те понасяха хъшовския живот, водени от мисълта за своя народ, живеейки с неговите тъги в сърцата, заспиваха с образа на бащиния дом. И когато настана време, без колебание положиха и живота си пред олтара на Отечеството. Доказаха, че за родолюбието няма граници, че е възможно винаги и навсякъде да работиш за благото на своя народ.

 

Ще повторя, за да ме чуят и онези български популисти, крайни националисти и български политици, които се опитват да ограничат правата на българите в чужбина: Ботев и неговите четници доказаха, че родолюбието няма граници и че е възможно винаги и навсякъде да работиш за благото на Родината. Ботев и негивте четници са пример за патриотизъм и просветен национализъм, стъпил здраво на любовта към Родината и на толерантността и на уважението, а не на омразата към различния. 

 

Скъпи сънародници,

 

Тези славни и трагични дни на 1876 година, към които ни върна и вълнуващо изпълнената възстановка, запечатаха завинаги името на Козлодуй в съзнанието на българите. Превърнаха го в символ на неугасващия порив на народа ни да ръководи сам своите съдбини. За всеки от нас Козлодуйският бряг, посрещнал най-верните синове на родната земя, означава Отечество, олицетворява копнежа по бащиния край и стремежа ни към свобода, достойнство и самостоятелна държавност.

 

Неслучайно първото честване на Ботевия подвиг в новоосвободена България се случи именно тук, край водите на тихия бял Дунав. Още на 17 май 1878 година спонтанно и сърдечно будните жители на Козлодуй отдадоха почитта си към саможертвата на Ботев и неговите юнаци. Тогава - без веселба, без гръмки речи, само с тихите сълзи на скръб и гордост - бе положен и първият от множеството паметни знаци в цялата страна.

 

И днес ярката диря, оставена в историята от Христо Ботев и неговите четници, вълнува сърцата ни. И днес българинът, независимо дали живее в Родината или по четирите краища на света, тачи техния подвиг и винаги ще се показва достоен за него. Тук сред нас са онези забележителни младежи от козлодуйското училище „Христо Ботев“, които събраха стотици хиляди, за да бъде ремонтиран корабът светиня „Радецки“. Дълбок поклон, млади хора! А само преди месеци къщата в бесарабското село Задунаевка, в която е живял Ботев, бе закупена с лични средства от генералния консул на България в Одеса Димитър Тучков и ще се превърне в музей. Благодаря ви от все сърце за това достойно дело!

 

Тези светли примери ме изпълват с вярата, че благодарение на родолюбивите българи, примерът на Ботевите четници ще пребъде във времето. Нека институциите да последват стремежите на българските граждани, да отговорят на очакванията им и да подкрепят по всеки един възможен начин запазването на родовата памет на нашия народ. 

 

Само след дни Президентската администрация ще има честта да приеме и покаже някои от светините, свързани с живота и саможертвата на Христо Ботев. Всеки наш сънародник ще може да се докосне до тях. Нека съхраним и предадем на бъдните поколения Ботевите завети, неговата любов към Отечеството и чувство за справедливост, за да можем, също като него, с твърдост и последователност да обичаме България и да работим за нейното благоденствие.

 

Поклон пред паметта на загиналите за свободата и независимостта на Родината!

 

Да живее България!

27 май 2016 г., Козлодуй

5 октомври 2024 г., Самуилова крепост край село Ключ, община Петрич

6 септември 2024 г., площад "Съединение", Пловдив

30 юни 2024 г., Патриаршеска катедрала “Св. Александър Невски”

3 март 2024 г., връх Шипка