Държавният глава Росен Плевнелиев обнародва Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, но ще сезира Конституционния съд на Република България.
Президентът на Републиката приветства тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм.
Държавният глава обаче очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове. Забраната за отдаването им на концесия и под наем, както и осъществяването на каквато и да е стопанска дейност върху тях е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна. Не може да се опазят биологичното разнообразие и екосистемите на тези плажове и да се съхрани естественото им състояние, ако се застрои ивицата зад тях. Трябва да уважаваме и потребността на част от българските граждани да почиват не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Тук е отговорността и ролята на държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Президентът няма правомощия да иска създаването на конкретни правила нито чрез вето, нито чрез законодателна инициатива, но призовава народните представители и Министерския съвет своевременно да направят това.
Държавният глава смята, че е необходима цялостна политика за развитие на туризма и опазване на Черноморското крайбрежие, включително и правила за къмпингуване. Не къмпингуването обаче променя трайно облика на Черноморското ни крайбрежие, а застрояването. Липсата на ясна визия за запазване на малкото останали незастроени територии е притеснително, но не е предмет на тези законови промени.
Политики и правила са необходими както за застрояването, така и за къмпингуването. Държавният глава винаги е изисквал и подкрепял въвеждането на ясни регламенти при държавното управление, стриктното прилагане на правилата и последващия ефективен контрол.
Президентът обаче не счита, че проблемите могат да бъдат решени с налагането на глоби в размер от 1000 до 10 000 лв. за паркиране и къмпингуване. Предвиждането на високи санкции за формални нарушения, без да се държи сметка за степента на въздействието им върху природните ресурси и околната среда, не съответства на чл. 55 от Конституцията на Република България и чл. 52 от Харта на основните права на Европейския съюз и са непропорционални. Поради тези съображения държавният глава ще сезира Конституционния съд на Република България с искане за установяване на противоконституционност на въведените глоби за къмпингуване и паркиране.
Президентът отчита и демонстрираната обществена реакция на недоволство от част от приетите промени. Макар да споделя необходимостта от въвеждане на правила, държавният глава отбелязва, че начинът на приемане на тази поправка, внесена между първо и второ четене без своевременно публично оповестяване и обществено обсъждане, създава негативна нагласа и поставя под съмнение добрите намерения. Ето защо президентът призовава за бързо разглеждане на измененията в Закона за нормативните актове, които да предвиждат оценка на въздействието на важните законодателни промени. Само чрез публичност, прозрачност и обосновани мотивировки на законодателните предложения можем да убедим българските граждани, че Народното събрание отчита техните интереси и търси разумния баланс в държавното управление.