РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на тема „България в глобалната несигурност: Рискове и възможности за икономиката“

Уважаеми господин министър-председател,
Уважаеми комисар Хан,
Уважаеми вицепремиери и министри,
Ваши превъзходителства,
Скъпи приятели,

По добра традиция се събираме за десета година отново заедно. Изпращаме една напрегната и динамична година. Тя бе такава за България, за Европа и за света като цяло. Преминаваме през период на световни турбуленции. Рекордният брой кризи и взаимодействието между тях правят международната среда несигурна и непредсказуема.

България остана стабилна въпреки неспокойния, по-опасен и непредсказуем свят на тежко противопоставяне между глобални и регионални сили, конвенционални и хибридни войни, замразени конфликти, провалени държави, терористични атаки, природни бедствия и невиждана миграционна вълна.

Въпреки рисковете, българската икономика се развива положително. Фактите за 2015 г. го доказват: 2.8 процента ръст на икономиката, 12 процента ръст на експорта, 40 процента ръст на чуждестранните инвестиции, 2.8 млрд. лв. ръст на приходите в бюджета. Дефицитът намаля чувствително до 2.6  от брутния вътрешен продукт. Безработицата падна до най-ниското си ниво от 2009 г. насам. Брутният външен дълг на страната също се намали чувствително – до 80 процента от БВП. Държавният дълг е под 30 процента и е третият най-нисък в ЕС.

Миналата година България записа и най-добрия резултат в усвояването на еврофондовете. Постигнатата обща успеваемост от 96 процента за първия програмен период е безспорен и голям успех за страната. Тук искам да благодаря лично и пред всички вас на комисаря Хан и на Европейската комисия за помощта и солидарността. Лично аз никога няма да забравя, както и, сигурен съм, много българи и българските институции като цяло, подадената ръка от комисар Хан и неговия екип, и от ЕК в трудното за България начало в първия програмен период. Дълбока благодарност – за нас тази помощ е неоценима. Няма как да не посоча и ролята на правителството специално и на министър-председателя, за отговорното отношение и постигнат безспорен успех по отношение на управлението на еврофондовете в България за първия програмен период.

България бе сред петте най-добри икономики в ЕС през 2015 година и е интересно да влезем в детайли защо това е така. Причината за това е само една и тя се нарича експорт. Знаете ли кои са двата основни двигателя на българския износ? Единият е Германия. За последното десетилетие българският износ за Германия нарасна три пъти. Общият стокообмен с Германия се увеличи с два пъти и достигна до рекордните 6 млрд. евро за 2015 г. Това не е случайно, нашата икономика се преструктурира. Заслуга за този успех има и българската външна политика.

Но вторият основен двигател на българския експорт и растеж, за който днес искам да говорим повече, е регионът на Югоизточна Европа, нашият общ дом. Само за последните пет години износът на България към региона се увеличи с 50 процента. Общият стокообмен на България с региона се удвои, като достигна почти 9 млрд. евро. Активната политика на приятелство и добросъседство, която водим, носи своите плодове!

Преди двадесет години Балканските държави бяха изолирани. Днес в региона ставаме все повече и повече взаимозависими. Днес ние работим за доверие. Не градим икономически стени, не желаем да преначертаваме границите на Балканите – искаме те да падат, а не да се местят. Никога досега сътрудничеството и добросъседстово не са били толкова решаващ фактор за положителното развитие. Неслучайно новоизбраният гръцки президент направи в България своето първо посещение в региона; неслучайно новоизбраният турски премиер направи същото – той избра България за първото си официално посещение. Не беше случайно, че новоизбраните президенти на Румъния и на Хърватия държаха българският президент да е първият, който да ги посети, след като влязоха в длъжност.

За мен това е доказателство, че приятелството, което споделяме, че усилията, които полагаме, носят своите плодове. През последното десетилетие търговският обмен между България и Румъния се увеличи десет пъти, между България и Сърбия се увеличи три пъти, между България и Гърция - шест пъти. Интеграцията е основният инструмент на българската външна политика, който въведохме. Принципна и ясна позиция на международната сцена, която носи плодове за България: интеграция, свързаност и добросъседство – това са нашите принципи! Добросъседството се изплаща. Ето и още един пример - преди три години при моето държавно посещение в Турция обявихме амбициозен план, работихме заедно с него с министър-председателя в продължение на години. Този амбициозен план предвиждаше да удвоим двустранната търговия от 2.5 до 5 млрд. евро. Целта вече е постигната – 100 процента ръст за 3 години.

Само преди две десетилетия темата за икономическо сътрудничество между балканските държави бе много слабо засегната. Днес Югоизточна Европа притежава друг облик. Научихме се да работим заедно. В региона се развива невиждано досега икономическо сътрудничество и политическо приятелство. Ускоряваме трансграничното сътрудничество. Разбрахме, че партньорството между съседи е мощен инструмент, особено тук, на Балканите. Уникално е да се види как народи, които бяха от двете страни на Желязната завеса, днес създават общо бъдеще. Все повече виждаме разликата между изолираните региони на Балканите и тези, които си сътрудничат.

Безпрецедентен е ръстът и на регионалния туризъм. Само преди пет години броят на румънски туристи у нас беше 300 000. Сега е 1,5 милиона. Преди 10 години българските туристи в Сърбия бяха 50 хиляди, сега са 350 хиляди. Българите поставиха абсолютен рекорд по посещения в Гърция за 2015 г. – 1.6 млн. българи посетиха страната, това е ръст от 50 процента за 1 година! Хората и икономиките се свързват и мисля, че ни харесва и трябва да продължим по същия начин.

Благодарение на сътрудничеството на Балканите, възникнаха трансгранични регионални клъстери, които вече играят водеща роля и за нашата икономика. Такъв пример е сектор автомобилостроене. Преди няколко години големите фабрики на „Форд“ и „Рено“ бяха открити в Румъния, на „Фиат“ – в Сърбия. Но България също спечели от това – над 30 нови фабрики, над 20 000 нови работни места, създадени в автомобилостроенето в България, а производството на автокомпоненти се превърна в най-бързо развиващия се индустриален сектор в страната през последните години. Фабриките не дойдоха при нас, но ние спечелихме много от това, защото отидоха в региона.

Ето и друг пример: Днес България е припозната като водеща сила в сферата на информационните и комуникационните технологии в Югоизточна Европа. Ние сме регионалният иновационен хъб. Развитието на София като регионален център на предприемачество не беше подминато от световни медии като Wall Street Journal, Forbes, TechCrunch и други. Причините са ясни: бърз интернет, ниски данъци, евтина и бърза регистрация на нови фирми, присъствието на най-добрите инвестиционни фондове. Преди 13 години, когато създадохме българския клъстер ИКТ в едно складово помещение на сграда 12 в Бизнес парк София, не си представяхме, че ще имаме такъв ръст и такъв успех, но това е факт. Бяха създадени над 17 000 нови работни места. Перспективата е те да се удвоят, ако обезпечим индустрията със съответните кадри за това, но това няма как да стане, ако не мислим и не действаме регионално.

Аутсорсинг индустрията се разви с още по-бързи темпове. С гордост приех наградата за България, отличена като най-добра европейска аутсорсинг дестинация за 2015 година. Създадоха се над 35 000 работни места. Очакванията са за растеж и създаване на нови 30 000 работни места до 2020 г. За да растат, българските софтуерни и аутсорсинг компании трябва да се обърнат към региона. Моето послание към българския бизнес е да не се ограничавате в мисленето и амбициите си само върху нашата страна. Мислете мащабно, мислете наднационално и преди всичко мислете регионално. Това, че вашите фирми, фабрики, производствени мощности, аутсорсинг центрове са позиционирани именно в България, ви прави автоматично и регионални актьори. Бъдете двигател на този регион. Бъдете амбициозни. Регионът се развива и ние имаме мисията да подпомагаме, а защо не и да водим това развитие!

Последен пример: София Тех Парк. Създадохме първия научно-технологичен парк в България и на Балканите. Днес установяваме, че много млади хора, предприемачи от Сърбия, от Словения, от Хърватия, от Македония, работят заедно и създават компании в тази стартъп среда. Оплакваме се, че талантът бяга от нашата страна, но талантът от региона идва при нас, защото предоставяме най-добрите условия за стартиране на компании и за финансиране на иновативни проекти. Този проект от самото  начало бе създаден като регионален, а не като национален проект и ето го резултатът.

Политиката на интеграция, свързаност и добросъседство се изплаща. Тя е фактор за икономическото развитие. Изключително важна е и регионалната свързаност. Тук искам да благодаря на всички в тази зала, които са посветени на това на Балканите да се строят мостове, магистрали, железопътни линии, енергийни коридори, газови интерконектори и всички останали мрежи, защото това ни прави много по-конкурентоспособни, следователно по-важни за световната икономика. Примерът е с Китай, който направи специална програма от 16 млрд. долара за Източна Европа и се възползва от динамиката в региона.

Европейската комисия обаче също има инструменти за това. До 2020 г. Европейската комисия планира да инвестира в региона 50 милиарда евро по линия на структурните и кохезионния фонд за държавите членки в региона. Извън това, има общо 12 програми за над 1,2 млрд. евро ще се реализират по програми за трансгранично сътрудничество между всички държави от региона.  Те са за подобряване на регионалната свързаност, те са да подобрим бизнес средата и ще ни отведат по-напред, ако сме умни и ги управляваме качествено и коректно в нашата обща амбиция, съзнавайки, че само заедно регионът е интересен за световните инвеститори, може да бъде конкурентоспособен и да привлече повече инвестиции. Имаме своите шансове. За целта и българската външна политика играе своята роля. Създадохме различни формати. Троен формат със Сърбия и с Румъния, троен формат с Гърция и с Румъния. Работим интензивно с всички. Целта е ясна – общ дом, общо бъдеще.  

Извън обаче всичко позитивно, имаме много проблеми. Единственият начин да ги решим е да ги посочим, да не ги замитаме, да не ги крием. Бизнес средата в България и в региона може и да бъде и много по-добра.

Всеки ден в България и в региона виждаме сблъсъка между олигархичния модел на икономиката и истинското предприемачество. Сблъсъкът между отговорния бизнес, който е изграден с мисъл за следващото поколение и сенчести структури, изградени с помощта на зависимости и задкулисие. Това е сблъсък между старо и ново, между минало и бъдеще. Необходими са неотложни реформи – не само в България, но и в региона. Те навсякъде са едни и същи. Въведете работеща система на правораздаване, въведете електронни услуги и електронно правителство за гражданите, пълна прозрачност в обществените поръчки, въведете антикорупционно законодателство. В България и навсякъде в региона проблемът е един и същ, решенията също - реформи. Реформи, които трябва да отговарят на въпроса дали искаме да изграждаме социалноотговорна или олигархична икономика. Да дадем път на правилата и на демократичните институции или на връзките. Да дадем път на таланта и на отговорното предприемачество или на задкулисието. Отговорът е ясен.  

Реформите са на дневен ред. Безспорно съдебната реформа е в центъра на всичко, защото без нея всичко друго няма смисъл. Без работеща съдебна система, която да осигури върховенството на закона, няма да се повиши качеството на живот и няма да има инвестиции. Трябва смелост, трябва всеобхватна реформа и реформата в българското правораздаване трябва да се ускори. Обръщам специално внимание на предстоящите промени в Закона за съдебната власт, процесуалните закони и приемането на ефективно антикорупционно законодателство, а защо не и последваща реформа, промяна на Конституцията. Всичко това има за цел да задълбочим реформите, за да имаме шанс да върнем доверието на гражданите, на инвеститорите. Не бива да крием проблемите си, трябва да ускорим реформите, но тези реформи трябва да са плод на устойчив консенсус между гражданското общество и политиката, за да е ясно, че те ще бъдат успешни и за да гарантираме, че няма да се върнем към национализъм и популизъм и всякакви други демократични и институционални провали, на които се нагледахме в миналото. Трябва да гледаме така на нещата в България – устойчиво и реформаторски. Така трябва да действаме и в региона. Защото, скъпи приятели, Балканите са една изключително красива част от Европа. Балканите обаче са и един нов развиващ се пазар. Наша отговорност днес – на политиците и на гражданското общество – е да постигнем устойчиви реформи, да ускорим модернизацията на страната в условията на международна нестабилност и рекорден брой кризи, които са около нас. Ако сме умни обаче и ако сме заедно в региона, можем да стигнем много далеч и да дадем на всички пример.  

Нека никога не забравяме откъде тръгнахме. От Балканите, които бяха „барутният погреб“ на Европа и света, където всеки беше срещу всеки и където интересите на Великите сили се сблъскваха със страшна сила и където само преди 20 години имаше бомбардировки и етническо прочистване. Накъде сме тръгнали? Надявам се, към Балкани, където различните религии и народи живеят в мир и разбирателство, където границите падат, а не се местят, където се строят мостове, магистрали и енергийни коридори, за да свържат икономиките и хората. Към Балкани, където идващата нова индустриална революция и фабрики на бъдещето могат да се чувстват у дома си, заради стратегическото местоположение, заради таланта и доброто образование на хората. За целта обаче трябват институции. Защото институциите и нищо друго са символ на демократичната държава и на социалноотговорната икономика. Нека изградим тези институции заедно.

Благодаря ви!