Скъпи сънародници,
През 1908 година в древния храм “Свети Четиридесет мъченици” в старопрестолния Велико Търново за първи път прозвуча Манифестът за българската Независимост. Цар Фердинанд произнесе паметните слова: „Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство”!
Делят ни вече 107 години от този исторически акт. Не избледняват обаче във времето онази решителност и дързост, с които васалната дотогава българска държава потърси и спечели своето заслужено и равнопоставено място сред суверенните европейски държави.
Нека помним, че обявяването на българската Независимост не беше просто формално юридическо действие. Зад този политически акт стояха внимателна подготовка и единодействие, дипломатическа ловкост и народната воля на всяка цена да бъде защитено историческото право на българите. Затова 22 септември се нареди завинаги сред онези дати в националния ни календар, които показват, че най-значимите си успехи постигаме със собствените си обединени усилия, водени от разум, от единство и от отговорност.
Показателни са думите, с които един чуждестранен вестник описа събитията, впечатлили цяла тогавашна Европа: „Българите като хора практични и трезви разбраха, че историческите събития не могат да се явят като резултат на един удар, но на една бавна, методична и енергична подготовка...“.
Само за 30 години след Освобождението България направи огромен скок и успя с постоянство и стратегическа мисъл да постигне исторически победи и да гарантира своето възходящо развитие. Съединението и Независимостта бяха необходима предпоставка за стопански и обществен напредък. Тези актове на българския народ респектираха със своята решителност и спечелиха уважение далеч отвъд границите на България.
Всяко поколение трябва да води своите битки, да следва своите каузи, които времето и обстоятелствата налагат. При много по-трудни условия от днешните млада България изправи глава и уверено зае достойно място на международната политическа сцена. Затова вярвам, че ако успеем да се отърсим от черногледството и положим усилия, и днес можем да постигаме своите върхове.
В дни на изпитания винаги трябва да помним решителността и волята на нашите предци. В тях ще открием сили и вдъхновение да отстояваме достойнството на България, националната ни независимост и благоденствието на нашите деца.
Нека и днес отново извикаме думите, разтърсили Европа на 22 септември 1908 година:
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!