Първи февруари не е ден, в който отбелязваме зверствата и престъпленията на един тоталитарен режим, а е ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. Наша отговорност е да помним делото и идеалите на всички онези, чиито мечти и стремежи са били винаги недокоснати от Желязната завеса - тези, с които се гордеем и които днес почитаме. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва днес във възпоменателната церемония по случай 1 февруари – Ден на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим в България.
Държавният глава подчерта, че има годишнини и събития от историята на България, които народът ни с основание чества с гордост и които подхранват националното ни самочувствие. Но има и събития, които не бива да забравяме, които сме длъжни да предаваме на поколенията, за да не се повторят грешките от миналото.
„Важно е да помним какво се случи преди 70 години и как се отрази на историята на България. Да си припомним убийствата, извършени от комунистическия режим още в първите му дни, маскирани с плакатни лозунги и с нелепото основание „в името на народа““, посочи президентът. Росен Плевнелиев посочи и опита на комунистическата партия да заличи интелектуалния и политически елит на нацията чрез присъдите на т.нар. „народен съд“, като само издадените смъртни присъди са 2730.
Нито лагерите, нито смъртните присъди, нито опитът да бъде смазано различното мнение успяха да сломят свободата на човешкия дух в България, заяви държавният глава. Росен Плевнелиев беше категоричен, че именно уроците от миналото ни задължават да не приемаме свободата за даденост, а да се борим за нея и да я отстояваме ежедневно. „Важно е да не забравяме, че дори през времето на тоталитарния режим имаше хора, които с цената на живота си и бъдещето на децата си отстояваха правото си да се наричат свободни“, подчерта президентът.
1 февруари е повод да си припомним и за навършването на 70 години от първото съпротивително движение срещу комунистическите режими в Източна Европа – Горянското движение в България. Росен Плевнелиев подчерта, че именно то опровергава твърденията, че в страната ни никога не е имало събития, подобни на антикомунистическите движения в Берлин от 1953 г., в Унгария от 1956 г., на „Пражката пролет“ или на полската „Солидарност“. „Обективен прочит на историята ще посочи, че по време на всички тези събития, дори комунистическите партии на Германия, Унгария и Чехословакия застанаха зад своите народи, докато българските комунисти на два пъти опитаха да предадат собствената си държава и нация – по Македонския въпрос и като 16-та република на Съветския съюз“, заяви президентът Плевнелиев.
Росен Плевнелиев беше категоричен, че пред паметта на жертвите на комунистическия режим и техните идеали за демократична държава, обществото ни е длъжно да не забравя извършените престъпления. Президентът отново призова страната ни да изгради свой музей „Българският 20-и век“, в които да бъде показана не редактирана версия, а истинската история на стотиците хиляди репресирани българи от комунистическия режим.
На възпоменателната церемония присъстваха президентът (1997-2001 г.) Петър Стоянов, дисиденти и репресирани от комунистическия режим в България, много граждани.