НОВИНИ

През ноември се очаква да бъде готов първият вариант на новата Национална стратегия за българите в чужбина

Президентът Росен Плевнелиев очаква през септември тази година да са подготвени предварителни варианти, а през месец ноември да бъде готов първият вариант на Националната стратегия за българите в чужбина. Той ще бъде обсъден на форум в Европейския парламент в Брюксел с представители на българските общности в чужбина. Президентът Плевнелиев откри първото заседание на Съвета за култура, духовно развитие и национална идентичност, което беше посветено на проблемите на пълноценния диалог и сътрудничеството със сънародниците ни зад граница.

Институциите в държавата трябва да работят консолидирано за изработването на качествена и работеща дългосрочна стратегия за българите в чужбина, подчерта държавният глава. По думите му, документът ще обедини и насочи усилията на всички отговорни институции и ще представи единна и цялостна визия, с ясно определени цели и консенсусно взети решения. „Имаме нужда от усъвършенстване на координационната и комуникационна мрежа с българите зад граница. Много е важно да формулираме ясни и единни послания към тях и да покажем единомислие по важните теми и проблеми”, посочи президентът Плевнелиев.

Българските общности зад граница имат огромен потенциал и желание да участват във формирането и реализацията на националните политики и този потенциал трябва да се използва, заяви след заседанието вицепрезидентът Маргарита Попова. Преди да сме изработили национална стратегия за работата със сънародниците ни в чужбина, не е необходимо да се пише нов закон, коментира вицепрезидентът в отговор на журналистически въпрос.

Участниците в заседанието на Съвета подчертаха необходимостта от адекватна стратегия и политика за сътрудничество с българските общности зад граница. Сред основните въпроси, на които трябва да обърне внимание бъдещата стратегия, са защитата на законността и правата на сънародниците ни в чужбина, прозрачността на националните политики спрямо българите зад граница, необходимостта от по-висока информираност, включително чрез анализи и изследвания на техните проблеми и нужди, както и координацията на усилията на държавните институции при изпълнението на целите на стратегията.

Сред целите, които се очаква да изпълни новата национална стратегия, са изработването на единна нормативна база, която да регулира отношенията с българите зад граница; съхраняването на българското културно пространство в чужбина, защитата на езика, на българските образователни институции и разширяването на тяхната мрежа; изграждането на българско лоби чрез българските емигрантски общности; включването на младите български емигранти в културния живот на страната; подобряването на образа на България в чужбина и други.

По време на заседанието на Съвета беше подчертана съществената роля на българските културни институти в чужбина и на училищата зад граница. Участниците в заседанието бяха единодушни, че трябва да бъдат засилени функциите на българските дипломатически представителства при работата им със сънародниците ни зад граница. Българите в чужбина да участват в дискусиите по програмата за развитие „България 2020”, която да залегне в дневния ред на форума на българските общности в Брюксел през ноември, беше предложено още на заседанието.

Участие в Съвета за култура, духовно развитие и национална идентичност взеха вицепрезидентът Маргарита Попова, секретарят на президента проф. Кирил Топалов, министрите Вежди Рашидов и Тотю Младенов, народни представители, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина, представители на българските общности зад граница, на неправителствения сектор и на водещи национални медии.