На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът Росен Плевнелиев връща изцяло Закона за изменение и допълнение на Закона за горите за ново обсъждане в Народното събрание със следните мотиви:
М О Т И В И
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, приет от Народното събрание на 13 юни 2012 г.
Приетият на 13 юни 2012 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за горите от една страна има за цел да насърчи развитието на регионите, туризма и спорта, да улесни изпълнението на мерки за защита от вредното въздействие на реките за предотвратяване на природни бедствия. От друга страна, обаче, законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на Европейския съюз и за небалансирани решения, които ще ни изправят пред непоправими последици за околната среда. Опазването, защитата и подобряването на качеството на природата и горските ресурси не е само национална цел, а и общоевропейска.
Като държавен глава нееднократно съм се обявявал за правила, които създават благоприятна и предвидима среда за икономическо развитие и водят до изграждане на модерна инфраструктура. Трябва да се осигури потенциал на планинските райони да се развиват наравно с другите. Туризмът, и в частност зимният туризъм, е една от малкото възможности за хората от тези райони да имат препитание и да остават по родните си места. Българската природа дава уникалния шанс на страната ни да се превърне в център на ски-туризма в региона, който не бива да се пропилява.
Тези цели могат да бъдат постигнати със законодателни решения, които да осигурят защитата на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа /чл. 15 от Конституцията/, опазването на земята и използването й за земеделски цели /чл. 21 от Конституцията/. Не на последно място трябва да се гарантира правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, признато с чл. 55 от Конституцията на Република България. Това е отговорност не само пред гражданите и обществото сега, но и пред идните поколения.
Реакцията на българските граждани срещу част от разпоредбите на приетия закон показва, че в българското общество не е постигнато съгласие относно правилата за ползването, стопанисването и упражняване на правото на собственост върху земеделски земи и гори. Тази реакция е оправдана, като се има предвид дефицитът на диалог, при който протече неговото приемане. Налагането на едностранни решения няма да кумулира доверие, нито да доведе до целените със закона резултати. Без активното участие на гражданското общество не е оправдано да се приемат правила, които засягат дългосрочно националните богатства на Република България.
Конституцията ми дава право да върна закон за ново обсъждане и в този случай използвам правото си и оспорвам закона по принцип. Смятам, че трябва изцяло да се преосмислят направените промени и ветото ще даде възможност да се постигне разбирателство по тези толкова важни национални въпроси. Надявам се повторното обсъждане на закона да се осъществи в условията на активен диалог между държавните органи, органите на местното самоуправление, гражданското общество и бизнеса. Това е в основата на съгласието да се развиват зимните спортове и регионите, но едновременно с това да се опазва и възпроизвежда околната среда. Приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за горите не дава гаранции, че е постигнато най-доброто съчетание.