Скъпи сънародници,
Днес отбелязваме 106-годишнината от деня, в който страната ни окончателно отхвърли зависимостта си от Османската империя и едно свободно, но „васално“ княжество отхвърли договорките между Великите сили, за да покаже истинската си сила - по миролюбив и достоен начин.
„Най-сетне, който не рискува, не печели“ – думи на княз Фердинанд, които бележат решението му да подкрепи българската дипломация и правителство в усилията страната ни да се пребори за новия си статут, да защити Съединението и да утвърди мястото на България сред европейските държави. Почти два месеца по-късно - на 22 септември 1908 г., в Иван-Асеновата черква "Св. 40 мъченици" в „древната“ столица Велико Търново е обявена независимостта ни – акт, роден от копнежа на българите за самостоятелност, за напредък, акт на национално самочувствие, който показва, че нищо не може да пречупи свободолюбивия дух. А той е вкоренен здраво в българската идентичност.
Днес е български празник не просто заради изпълнената с толкова много история дата, а защото народът ни винаги е показвал решимост с чест да отстоява правата си. Независимостта на България не е само 22 септември, тя е всеки миг от нашата история до ден-днешен – заради родолюбието на предците ни, заради куража и себеотрицанието на националните ни герои, заради непримиримостта и достойнството на съвременното гражданско общество.
Изстраданата свобода и самостоятелност на българската държава са отговорност за всички ни и урок за това, че трябва да уважаваме независимостта на другите, защото ние сме част от едно демократично семейство, в което тази ценност е основополагащата. България направи своя избор между силата на властта и силата на демократичността. И не трябва да се отклоняваме от поетия път. А с гордост да покажем, че заслужаваме мястото си сред съвременните велики сили – на демократичните държави, които не се делят на големи и малки, на бедни и богати, а са едно цяло заради стремежа да се придържат към правовия ред.
Честит празник на Независимостта, българи!