На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в НС Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 7 юни 2012 г.
С указ от 14 юни 2012 г. държавният глава наложи вето на текстовете от закона, които предвиждат, че след изтичането на мандатите им членовете на ВСС и инспекторите от Инспектората към ВСС ще бъдат назначавани на позиция, по-висока от тази, която са заемали преди избирането им.
Тези разпоредби от приетия закон предизвикаха остри обществени реакции и поставиха въпрос доколко съответстват на Конституцията. Независимостта на съдебната власт е конституционен принцип. Една от гаранциите за тази независимост е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Приетите от парламента промени могат да се определят като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната.
Президентът счита, че въведените с § 12 и § 16 привилегии за настоящите изборни членове на Висшия съдебен съвет, за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет не отговарят на обществените очаквания.
Въпреки че президентът неведнъж през последните седмици изрази несъгласието си настоящият ВСС да номинира и избере следващия главен прокурор на Републиката, държавният глава не налага вето на този текст от закона. Промяната предвижда процедурата за избор на председатели на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор да започва 6 месеца преди изтичането на мандата им.
Президентът винаги е считал публичността и прозрачността на процедурите като основна предпоставка за това изборът да бъде аргументиран и основан на професионалните качества на кандидатите. По-дългият срок дава на номинираните възможност да представят пред обществеността концепциите си за работа като ръководители на най-висшите съдилища и на прокуратурата. Според президента Росен Плевнелиев, има достатъчно гаранции и механизми, които му дават увереност, че новият главен прокурор ще бъде избран от следващия ВСС.
М О Т И В И
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Приетият на 7 юни 2012 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт представлява стъпка напред в процеса за продължаване на реформата в съдебната власт. С него се въвеждат нови правила за номиниране и избор на членовете на Висшия съдебен съвет от Народното събрание и от органите на съдебната власт, които да гарантират публичността на кандидатурите. С идеята за прозрачност и обществен достъп до кандидатурите са и правилата, по които Народното събрание трябва да избере главен инспектор и инспектори.
За първи път в българското законодателство се предвижда ред, по който пред националните органи да се търсят обезщетения срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като част от правата по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Заложената идея е да се установи бърз и ефективен национален механизъм, по който да бъдат компенсирани лицата, чието право е било засегнато от продължителност на едно съдебно или досъдебно производство извън разумния за него срок. Като първа по рода си уредба, тя е съпроводена с въпроси и неясноти, които лесно могат да бъдат преодолени до влизането й в сила от 1 октомври 2012 г. Следва да се подчертае и превантивното значение, което ще имат мерките за отстраняване на причините за нарушенията на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. От конкретните действия на главния инспектор и на Висшия съдебен съвет ще зависи и как ще се предотвратяват нарушения. Приветствам публичния достъп до информацията за причините за нарушенията и мерките за тяхното отстраняване.
Наред със стъпките в положителна посока, не мога да остана безучастен към някои разпоредби от приетия закон, които предизвикаха остри обществени реакции и поставиха включително въпрос доколко съответстват на основния ни закон. По-конкретно имам предвид § 12 (относно чл. 28, ал. 1) и § 16. С промените в чл. 28, ал. 1 се предвижда, че след изтичане на мандата „изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност“. В § 16 (относно новата редакция на чл. 50) се предвижда назначаване на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора или по искане на лицето възстановяване на заеманата преди избора длъжност, след като изтече мандатът му като главен инспектор и инспектор.
Подкрепям необходимостта да се търсят механизми, както това е сторено с внесения законопроект на Министерския съвет и мотивите към него, които да позволят „привличане на изтъкнати магистрати, притежаващи висок професионализъм и мотивирани да участват качествено и пълноценно в осъществяване на съдебната реформа”. Споделям разбирането на вносителя, че за лицата, заемащи мандатни длъжности, не е предвидена възможност за атестиране за срока на мандата и че това би довело до лишаване от възможността за кариерно развитие на магистрата.
Не приемам обаче постигнатите окончателни разрешения в § 12 и § 16 от приетия закон, като намирам, че те пораждат съмнения за несъответствие с Конституцията. Те допускат при изтичане на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет автоматично да се заема по-висока длъжност от заеманата преди избора. Смятам, че това може да се определи като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната, тъй като по чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията единствено Висшият съдебен съвет е компетентен да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Законът на практика постига ефекта на повишаване, което зависи от волята на законодателя и може да не се осъществи само по волята на лицето, за което се отнася. При всички положения въпросът се изключва от преценката на следващия състав на Висшия съдебен съвет, каквато би трябвало да бъде при изтичане на мандата на предишния. „Основополагащ принцип е, че съдебната власт е независима - чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Една от гаранциите за тази независимост е правото й сама да назначава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите - чл. 131 от Конституцията. За тази цел е създаден специфичен съдебен орган с точно определени административни и организационни правомощия. Това е Висшият съдебен съвет - чл. 130 от Конституцията.” (из мотивите на Решение № 8 от 15.09.1994 г. по к.д. № 9 от 1994 г., Обн., ДВ, бр. 78 от 27.09.1994 г.).
Съвременната правова държава допуска по изключение привилегии, когато това е обществено необходимо и социално оправдано, както посочва Конституционният съд в мотивите към Решение № 14 от 10 ноември 1992 г. (Обн., ДВ, бр. 93 от 17.11.1992 г.). С приетите § 12 и § 16 се установява привилегия за кариерно израстване на изборните членове на Висшия съдебен съвет, заемали магистратски длъжности преди избора, на главния инспектор и на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Не приемам, че въведените с § 12 и § 16 привилегии за настоящите изборни членове на Висшия съдебен съвет, за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет отговарят на обществената необходимост и на социалните очаквания.
Допълнителен аргумент е и възможността да бъдат назначени на длъжност съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора, ще бъде приложима само за тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди назначаването им са били магистрати. За избирането в състава на Висшия съдебен съвет, обаче, Конституцията не поставя изискване всички те да са съдии, прокурори или следователи, а юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж (чл. 130, ал. 2). Следователно дори по отношение на състава на Висшия съдебен съвет правилото на § 12 от приетия закон ще се приложи нееднакво.
Така приетата редакция на § 16 създава впечатлението, че от привилегията могат да се възползват главният инспектор и всички инспектори. Но на практика нормата създава привилегия единствено за лицата, заемали магистратска длъжност преди това.
По този начин с § 12 и § 16 се поставя знак на неравенство между юристи по тесен профилиран белег на юридическата професия, което не съответства на чл. 6, ал. 2 от Конституцията (така Решение № 9 от 30.09.1994 г. по к.д. № 11 от 1994 г., Обн., ДВ, бр. 87 от 25.10.1994 г.).
Уважаеми дами и господа народни представители,
Като се ръководя от горните мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, връщам § 12 (относно чл. 28, ал. 1) и § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт за ново обсъждане от Народното събрание.
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Росен Плевнелиев