НОВИНИ

Технологичната модернизация ще съхрани НАТО като най-ефективния и способен военен съюз

Предстоящата Среща на върха на НАТО през септември в Уелс да постави акцент върху ефективността, солидарността и готовността за реакция на Алианса при кризи. За това се договориха днес президентите на страните от НАТО от Централна и Източна Европа на работна среща във Варшава. Във форума участват държавните глави на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия.
 
„Събитията в Украйна доказаха, че не можем да приемаме за даденост мира и сигурността в Европа“, подчерта по време на срещата президентът Росен Плевнелиев. Според държавния глава, страните от Алианса трябва да останат единни и решителни, за да предотвратят последваща ескалация на конфликта в Украйна. Увеличаване на силите на НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море, провеждането на повече съвместни учения, както и по-активното използване на съвместните военни съоръжения в България, бяха сред направените предложения от президента Плевнелиев.
 
Технологичната модернизация е от ключово значение за съхраняването на  НАТО като най-ефективния и способен военен съюз в света, беше общата оценка на участниците в срещата. Това изисква отделянето на поне 2% от БВП на държавите за нуждите на отбраната, а 20% от военните бюджети следва да бъдат предвидени за капиталови разходи и модернизация. Росен Плевнелиев подчерта, че страната ни ще изпълни предвиденото в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България постепенно увеличение на разходите за отбрана до 1.5% от БВП до 2015 г., с последващо нарастване от 0.1% годишно до достигане на предвидената граница от 2%, както и за достигане на ниво на капиталовите разходи от 15 процента от бюджета за отбрана.
 
Инициативите „Интелигентна отбрана“ и „Свързаност на силите“ дават нова възможност на държавите от НАТО да търсят адекватен отговор на предизвикателствата пред сигурността чрез коопериране и сътрудничество, въпреки ограничените финансови възможности, с които разполагат, беше отбелязано още на срещата. България продължава да обмисля възможностите за поддръжка на многоцелеви изтребители и обучение на пилоти, съвместно с други партньори от Югоизточна Европа, отбеляза Росен Плевнелиев.
 
Бързото изготвяне на общ План за готовност на НАТО за действие, както и приемането на планове за действие при извънредни ситуации от отделните държави-членки са важни стъпки към повишаването на общата сигурност, подчерта още Росен Плевнелиев. България вече работи заедно с Румъния за постигането на подобно споразумение, което ще увеличи интеграцията и отбранителните способности на двете държави. У нас предстои да получи акредитация и Център на НАТО за управление на кризи и реакции при бедствия. Президентът изказа благодарности на Полша и Гърция, които участват в проекта и прикани и останалите страни да се присъединят. Като област, в която България следва да положи повече усилия, президентът посочи киберсигурността и отбраната.
 
Държавният глава се обяви за запазване на политиката на „отворени врати“ на НАТО, която укрепва партньорството, както и волята за реформи в страните-кандидати за членство. Според Росен Плевнелиев, НАТО следва да определи ясна времева рамка за бъдещето присъединяване на Черна гора към Алианса.
 
Трансатлантическото партньорство е в основата на ефективното военно сътрудничеството в НАТО, беше подчертано още на срещата. Изразена беше обща подкрепа за декларираната от президента Барак Обама през юни готовност на САЩ да инвестират 1 млрд. долара в увеличаването на отбранителните способности на партньорите от Източна Европа, да разположат допълнителни сили и да участват в повече военни учения, както и да насърчат развитието на отбранителния потенциал на Грузия, Молдова и Украйна.
 
В изказването си на форума българският държавен глава отново подчерта необходимостта от постигането на повече свързаност между енергийните системи на държавите от Източна Европа и диверсификация на източниците на енергийни ресурси. Страната ни ще завърши изграждането на интерконекторните връзки с газопреносните системи на своите съседи, което ще има позитивен ефект за повишаване на енергийната сигурност в Югоизточна Европа. Държавните глави изразиха подкрепата си за Трансадриатическия газопровод, както и за създаването на газов коридор „Юг-Север“. Обща беше и оценката, че създаването на Европейски енергиен съюз и на единен механизъм за закупуване на енергийни ресурси ще позволи да бъдат преодолени разликите в заплащането и ще обедини ресурсите, инфраструктурите и възможностите за въздействие при водене на преговори от европейските страни.
 
Резултатите от мироопазващите операции на НАТО в Афганистан и в Либия също бяха обсъдени по време на срещата. Президентът Плевнелиев потвърди ангажимента на страната ни към осигуряването на сигурността на летището в Кандахар, в съответствие със стратегията на Алианса за постепенно изтегляне на военните контингенти в състава на ИСАФ. „След 2014 г. България ще участва в мисията „Решителна подкрепа“ и ще даде своя принос в изграждането на военните способности на армията на Афганистан“, подчерта държавният глава. Продължават преговорите на България със САЩ и Либия за обучението на либийски военни в българския тренировъчен център в Ново село, отбеляза още президентът.