НОВИНИ

В обръщение към парламента президентът Росен Плевнелиев очерта политическия консенсус по стратегическите приоритети на нацията

В обръщение към Народното събрание президентът Росен Плевнелиев обобщи резултатите от разговорите си с парламентарните политически партии в рамките на традиционния Месец на политическите консултации. „Въпреки тежката конфронтация, парламентарно представените политически сили загърбиха политическото противопоставяне по някои важни въпроси и създадоха надпартиен консенсус“, е оценката на държавния глава за проведените консултации.

Росен Плевнелиев очерта постигнатия консенсус по обсъдените приоритетни теми. Това са доходите, заетостта и растежът; по-добра бизнес среда и ефективна подкрепа за малките и средни предприятия; работещи институции, административна реформа, електронни услуги; монополи и енергетика; инфраструктура за модерна България; справедливост, сигурност и правосъдие; медийната среда; ключови реформи и теми от европейския дневен ред.

Росен Плевнелиев заяви, че макроикономическата стабилност и запазването на Валутния борд до влизането на страната ни в еврозоната са задължителни за устойчиво икономическо развитие. Консенсусно е виждането за прогнозируемост на данъчната политика и за адекватна и ефективна приходна администрация. Увеличаването на нивото на доходите и социалните помощи следва да бъде в съответствие с възможностите на икономиката и бюджета, категоричен беше държавният глава. Общо е и разбирането за нуждата от образователна реформа. „Всички сме обединени, че адекватната връзка между образование и бизнес ще мотивира много инвеститори и ще реши проблема с младежката безработица“, каза президентът. Според него, добро решение е въвеждането на дуална система на обучение.

По отношение на подобряването на бизнес средата и ефективната подкрепа на малките и средните предприятия президентът апелира за въвеждането на типови и стандартни електронни обществени поръчки, за което има сключен договор с Европейската банка за възстановяване и развитие. „Стандартизирането и електронизирането на обществените поръчки противодействат ефективно на корупцията и водят до прозрачност и предвидимост в действията на администрацията. Когато се управлява публичният ресурс, нямаме какво да крием“, коментира Росен Плевнелиев.

В обръщението си държавният глава се обяви за „решителен пробив в електронното управление“, който може да бъде осъществен до 2015 година и не бива да бъде отлаган. Според президента, когато чакането пред гишетата и административният рекет бъдат заменени с електронни дистанционни услуги, българите ще повярват отново в своята държава и че тя работи в техен интерес.

В енергетиката все още липсва системен подход и цялостна стратегия, а проектите се решават „на парче“ и „на тъмно“, коментира Росен Плевнелиев по отношение на реформата в сектора и борбата с монополите. Президентът е категоричен, че строежът на нови енергийни мощности не решава структурния проблем на българската икономика, който е нейната висока енергоемкост. „Решението е енергийна ефективност. Най-смисленият приоритет, най-умно инвестираните пари, са в енергийна ефективност. Не да харчим публичните милиарди, слушайки заклинанията на група лобисти в енергетиката, а да постигнем резултат за милиони българи, чрез Национална програма за енергийна ефективност“, заяви държавният глава. Той определи енергийната зависимост като една от най-сериозните заплахи за националната сигурност и в контекста на влошените отношения между Украйна и Русия.

По отношение на стратегическите приоритети в инфраструктурата за модерна България Росен Плевнелиев прогнозира, че седемте български магистрали могат да бъдат изцяло завършени до 2020 година. Ускореното изграждане на базисната инфраструктура в страната е предмет на политически и обществен консенсус, напомни Плевнелиев, който се обяви за увеличаване до 50% на националното съфинансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” през новия програмен период.

Справедливостта, сигурността и правосъдието са основен стълб на демократичните държави, посочи в обръщението си президентът. От парламентарната трибуна той заяви, че нито една реформа няма да даде очаквания ефект, без да бъдат преодолени дефектите в работата на системата за правораздаване. „След седем години членство в ЕС е време да се разделим със заблудата, че законодателните решения носят автоматично и задължително справедливост или когато създадем поредния „специализиран“ орган, ще повишим веднага ефективността на съдебната система. Важно е политиците да преодолеят изкушението и да гарантират независимост на българските магистрати, които да работят по съвест и по Закон“, каза държавният глава. По отношение на предстоящите ключови назначения в съдебната система Плевнелиев изтъкна необходимостта от ясни правила, достатъчни срокове за номиниране и обсъждане на кандидатурите и за отчитане на обществената оценка. „Недопустимо е номинацията и изборът да стават за часове или за броени дни. Нека да променим подхода при предстоящи избор за главен инспектор, както и на председател на Върховния касационен съд“, призова Росен Плевнелиев.

Президентът се обяви за допълнителна медийна регулация, като припомни силно влошените позиции на България в световните класации за състоянието на медийната среда. „Медийната саморегулация е важна, но невъзможна при високо ниво на концентрация на собствеността. Необходими са мерки за регулация. Редица авторитетни международни изследвания посочват медийните войни, нарастващата зависимост от субсидиите, отпускани от правителството, ескалиращият политически натиск и корпоративен контрол като характеристики на медийната среда у нас. Време е за широк обществен дебат за приемане на Закон за медиите, който да даде законовата база, за да се преодолеят очевидните недостатъци в системата“, заяви президентът, според когото е необходима „воля за промяна“.

По редица неотложни реформи Росен Плевнелиев констатира застой през цялата 2013 година. Според президента, решението за временно спиране на пенсионната реформа е „опасна крачка назад“, а секторът на здравеопазването е доказателство „колко неефективно е наливането на все повече средства в нерефомирани сектори“. Президентът и политическите партии са постигнали консенсус, че електронната здравна карта, електронната рецепта и реформата в Спешната помощ могат да бъдат въведени до края на годината.

Държавният глава и Върховен главнокомандващ апелира също така да бъде преустановена тенденцията за системно недофинансиране на Въоръжените сили.

По отношение на законите в сектор „Сигурност“ президентът счита, че е налице отстъпление от постигнатия консенсус на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност през 2012 г. по реформата в сектора. „Няма да подкрепя подхода на законотворчество „на тъмно“ в сектор „Сигурност“. Настоявам за публичност и открито обсъждане на концепцията и на конкретните закони“, категоричен бе Росен Плевнелиев.

В обръщението си към парламентаристите президентът се обяви и за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, с които да бъде намален прагът за участие на национален референдум. „Протестите показаха, че представителната ни демокрация е в криза, затова е важно бързо да намерим ефективни инструменти и механизми, чрез които да я оздравим. Вярвам, че най-доброто средство, което ще даде бързи и качествени резултати, е пряката демокрация. Воден от това убеждение, инициирах референдум за изборните правила. За огромно съжаление това предложение предизвика невиждан отпор. Станахме свидетели на опити чрез процедурни трикове референдумът да се отложи или дори да не се проведе“, коментира Росен Плевнелиев. Той определи аргументите срещу провеждането на национално допитване за изборните правила, като „изцяло несъстоятелни и пропагандни доводи“. „Всеки, който твърди, че да питаш народа си е противоконституционно, показва единствено своето отношение към ценностите на демокрацията. Нека „контра“-културата остане в 2013 г.“, призова държавният глава в обръщението си.