Свободният глас на дедите ни очерта духовната карта на България, а границите на Санстефанския идеал за първи път бяха начертани не от генералите и от дипломатите, а от „свободните в сърцата си българи“. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в словото си на тържествената заря-проверка по случай Националния празник Трети март и 136-годишнината от Освобождението на България.
Държавният глава припомни, че на безпрецедентно за Османската империя допитване през 1874 г. предците ни са направили избора да се присъединят към първата ни национална институция – Екзархията. „Днес ние можем да намерим новия прочит на този идеал като се вслушаме в гласа на народа и подсилим пряката демокрация“, заяви Росен Плевнелиев. Той отново апелира да бъдат намерени „точките на съгласие, които ни обединяват и които ще ни помогнат заедно да работим за модерна и просперираща България. „Бъдещето ни зависи от нас самите, от изборите, които правим като личности и граждани, от решенията, които взимаме, от ценностите, които избираме да отстояваме“, подчерта президентът.
В словото си Росен Плевнелиев се обърна към младите българи с призив да подкрепят с грижата си паметниците на падналите за свободата на България, като всяко училище „осинови“ поне един паметник в своя град. „Грижата за тези национални светини възстановява връзката между минало и настояще и не е единствено почит към миналите поколения. Тя е завет към тези, които идват след нас. Нека с общи усилия Епопеята на забравените стане Епопея на незабравимите“, обърна се президентът към младите хора на България.
Президентът изрази признателност пред саможертвата на хилядите руси, белоруси, украинци, румънци, финландци, арменци, грузинци, поляци, литовци, латвийци, естонци, сърби и черногорци, участвали във войната, и на хилядите български опълченци. „С подвига си те доказаха на света, че след 500 години чужда власт българинът е заслужил своята национална свобода“, заяви още държавният глава в словото си по случай 3 март.