НОВИНИ

Президентът: Стратегическите национални приоритети трябва да се надграждат, а не да се принизяват с „партизански“ подход

Пред участниците в заседанието на КСНС президентът Росен Плевнелиев посочи, че „в решителен момент за държавата, когато планираме дългосрочно, риск за страната е да се занимаваме само с флашки и със скандали. Дългосрочните и стратегическите национални приоритети трябва да бъдат предмет на съгласие и надграждане и не бива да бъдат принизявани с „партизански“ подход“, коментира държавният глава в изказването си пред членовете на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.

Според президента, конюнктурният подход при дългосрочното планиране, договаряне и изпълнение на заложените еврофондове за България до 2020 г.,  би могъл да изправи страната пред редица рискове, сред които демографската и социалната криза, бедността, небалансирано регионално развитие и други.

„Националната програма за развитие Европа 2020 и Споразумението за партньорство с ЕК по добър начин, с ясно изведени и синхронизирани приоритети, дават насоката за работещ национален план и се надявам, че който и да бъде на власт, след това ще го надгражда и изпълнява“, заяви Росен Плевнелиев. Държавният глава подчерта, че на фона на относително слаб икономически растеж, който се наблюдава вече шеста поредна година, икономическото развитие и възстановяване остават предизвикателства пред страната ни.

Президентът подчерта, че в условията на политическа нестабилност и сравнително високи нива на недоверие на гражданите към институциите, ключовите реформи в страната - съдебна, здравна, образователна, пенсионна, енергийна, водна, изискват „решителни и последователни действия“. Президентът призова за ефективност в действията на институциите и на политиците. По думите на Росен Плевнелиев, електронното правителство би допринесло за ефективността на публичните услуги. „Това е инструмент за административна реформа, за повече прозрачност и за решителни антикорупционни действия“, допълни държавният глава.

„Ключовите думи за мен са ефективност, просветеност и свързаност“, заяви президентът. Според него, предвид бързото развитие на технологиите „големият въпрос е как страната ще се позиционира по пътя на технологичното развитие“. „Бих желал по-бързо да се работи по образователната реформа и иновационните екосистеми, за да могат бизнесът, науката и институциите да работят заедно“, посочи държавният глава. Той даде за пример проект „Агротех“, който може да помогне за малките и средни фирми в селското стопанство. По думите на Росен Плевнелиев развитието на иновационни екосистеми в земеделието и връзката им с логистични центрове, големи тържища, както и базисната инфраструктура, биха подпомогнали малките и средни предприятия. „Обръщам внимание още веднъж на всички възможни начини за подкрепа на малките и средни предприятия и високотехнологичните сектори, като средство за преодоляване на демографската криза“, каза още Плевнелиев.

Президентът посочи, че трябва да се положат усилия за реализирането на магистралите „Струма“, „Хемус“, скоростния път Видин-Ботевград,  тунела под връх Шипка. „Тези четири проекта могат да се реализират чрез еврофондовете, ако търсим механизъм, който да осигури по-висока степен на финансиране по Оперативна програма „Транспорт“, каза държавният глава. Президентът открои като стратегически важни и проектите за изграждането на АМ „Черно море“, тунела при Петрохан, скоростния път Русе-Стара Загора и трети мост на река Дунав, които, по думите му, трябва да се реализират до 2020 година.

 Президентът призова за започването на национална програма за масово саниране на енергийно неефективните сгради у нас, а не да се фокусираме само върху „един, два, три големи енергийни проекта“. Смислените приоритети в сектор енергетика са либерализация, диверсификация и енергийна ефективност. „Ако не направим национална програма за енергийна ефективност и не я стартираме, а се занимаваме само с нови енергийни мощности, рискуваме панелките да започнат да се разпадат“, предупреди още държавният глава. Чрез подобна програма българските градове ще станат по-красиви, сметките за ток ще намелят „не с 5, а с 40 до 50%“. Има голям риск пред нацията, ако не започнем масово саниране на панелните сгради.