РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Изявления на президента Росен Плевнелиев и на вицепрезидента Маргарита Попова на пресконференцията по повод приключването на втората година от встъпването им в длъжност - I част
2014-01-20 14:25:00Президентът Росен Плевнелиев:
Добър ден. Първите две години от моя мандат преминаха под знака на особено големи предизвикателства, с които се сблъскахме за първи път в нашата най-нова демократична история, а именно: най-тежката световна икономическа и финансова криза от 80 години насам, най-тежката криза в Европейския съюз от създаването му досега - фалираха банки, държави, поставиха се под въпрос основни ценности на Съюза; комбинация от кризи в България, в това число политическа, демографска, икономическа и социална; вълна от протести в страната и по света; терористичен акт на родна земя; силен миграционен натиск и най-ниско доверие на гражданите в институциите; най-силно противопоставяне и реваншизъм между политическите лидери.
2013-а бе поредната трудна година за домакинствата и бизнеса. Рецесията и кризата в Европа и България продължават вече шеста година. Ниските доходи и високата безработица, нестихващите скандали между политиците, дългогодишното безпринципно противопоставяне и липсата на конструктивен подход затрудниха гражданите, поставиха под въпрос работата на институциите и извадиха на преден план липсата на обединяваща цел и идеи за развитието на България. Бяхме свидетели на опити да се сблъскат не идеите, а гражданите и автобусите, както и за изкуствено налагане на разделение в обществото. Беше година на масови протести, три правителства и два парламента и силен миграционен натиск.
Безспорно 2013-а е Годината на гражданското общество в България. С действията си гражданите показаха, че се заражда нова съзидателна енергия. Днес гражданската енергия е навсякъде и зависи от всеки един от нас да я използваме градивно и в интерес на нацията. Протестите наложиха дебата за справедливостта в държавата и чувствителността на обществото към действията на политиците. Ние, българите, сме толерантен народ и независимо от своите политически възгледи и различия, искаме да живеем заедно в демократична, справедлива и правова държава. Искането на хората за морал в политиката може да е закъсняло след толкова много разочарования в годините на прехода, но днес и за в бъдеще то е безспорно.
Най-тежкият дефицит, най-сериозният проблем, който трябва да преодолеем, е липсата на доверие. Ниското доверие на гражданите затормозява работата на институциите, подкопава основите, на които е изградена държавата, и дава храна на някои от най-уродливите явления в съвременния свят, на които станахме свидетели през годината - ксенофобията, псевдопатриотизъм, безпардонен популизъм, реваншизъм, използване езика на омразата и политически инженеринг, включително и чрез поставяне под въпрос на европейската посока и демократични устои на държавата, както и на основни национални ценности като толерантност, етнорелигиозен мир, уважение към различния и други.
В България може да има много песимисти, но не бива да бъдем пасивни. Бедността не е диагноза и не е присъда. Това, че сме най-бедни в Европейския съюз, не означава, че това завинаги ще бъде така. Колкото по-конкурентоспособни и производителни ставаме, толкова по-бързо доходите ще растат. Колкото повече инвестиции и добра бизнес среда развиваме, толкова повече работни места ще се създават. Друг няма да ни подари богатството - сами ще си го изработим, като гледаме напред и решаваме проблемите на нацията. А хората ги посочиха ясно – липса на справедливост и морал, бедност, безработица, неефективна система на правораздаване, корупция, зависими медии. Освен гарантиране на прозрачност и предсказуемост на публичната среда и институциите, са необходими и работни места и доходи. А те се създават чрез реформи за конкурентоспособност, растеж и по-добра бизнес среда.
Двигателите на растежа, както всички знаем, са експорт, инвестиции и потребление. Заради кризата потреблението и инвестициите вече шеста година остават на ниски нива, а някои непремерени действия на политиците могат допълнително да демотивират инвеститорите и потребителите. Единствено експортът спомогна за ниския, но все пак растеж на българската икономика през 2013 г. от 0,5 %, като българската външна политика все по-целенасочено и ефективно спомага за диверсификацията и позиционирането на нови пазари на българското производство.
Финансовата дисциплина, културата на стабилност, запазването на Валутния борд до приемането на еврото и поддържането на нисък държавен дълг и дефицит са важни за стабилността и растежа и представляват стратегически приоритет за България. По него трябва да има пълна приемственост. България е малка държава, без природни ресурси, бъдещето ни зависи от доброто образование, знанието и компетентността на следващите поколения, както и възможността на институциите да гарантират правила и ред за всички, да работят ефективно и надпартийно и да надграждат по националните приоритети.
Пазарната икономика е не само една от основните предпоставки аз икономическия растеж и обществен просперитет, но и базова основа на демократичното развитие. Функционирането на пазарната икономика в страната днес е затруднено от корупцията, олигархията и монополите. Лошите практики, свързани с тези явления, са спирачка пред инвестициите и свободната стопанска инициатива. Нещо повече - те ерозират основите на демократичното политическо представителство. Нуждаем се от ефективни и независими регулатори, както и от ефективна и работеща система на правораздаване. Тя е фундаментът на всяка демократична правова държава. Тя е и тази, която е призвана да бъде гарант за справедливост. Политиците трябва не да командват и да кадруват съдебната система, а да създадат среда тя да функционира независимо и да взема решения по закон и по съвест.
Важно е сега политиците да заработят за народа, не за себе си. Днес почти половината българи са в риск от бедност и социално изключване. Милион и половина българи напуснаха страната след падането на комунизма. През 2013 г. постигнахме негативен рекорд за най-малко родени бебета. Виним се за фасадната демокрация, за изкривения пазар, за несправедливия преход, но трябва да си даваме и сметка колко много постигнахме в годините на прехода. Преди 24 години България бе комунистическа диктатура, нямахме право на мнение, на движение, на свобода и на частна инициатива. Затворени зад желязната завеса, бяхме изолирани и заградени. А чрез фалита на тоталитарната държава се оказахме и напълно банкрутирали.
Днес, с всичките си недостатъци, България е демократична държава. Принадлежим към най-прогресивната общност от държави – Европейския съюз, и сме най-бедният член на най-богатото семейство. България днес е различна, много по-напреднала и развита. Тръгнахме по добър път, постигнахме немалко. Сега трябва да надградим постигнатото и да продължим по пътя и посоката, зададена от Апостола, от възрожденците и будителите. Да бъдем равни с другите европейски народи и за чиста и свята република. Това е нашият идеал, цел и посока. Тук народът е обединен като един. Нека не допуснем никой да ни отклони и да поставя под въпрос смисъла и пътя, по който вървим, защото това е спойката, която осмисля нашето съвместно съществуване и ни прави нация.
За да постигнем този идеал, трябва да оздравим българската демокрация, като докажем на себе си и на света, че сме достойни и силни да променим отечеството си и да гарантираме демократична държавност, която е ефективна, почтена и справедлива. Ето защо държавата трябва да застане зад своето гражданско общество. Подадената ръка от гражданите за промяна и реформи е исторически шанс, за който говорих през годината и който, се надявам, да не се превърне в исторически срам, ако гражданската енергия бъде пропиляна, а политиците не променят нищо.
2013-а бе годината на гражданската енергия. Тази енергия ще ни помогне да превърнем 2014-а в годината на отговорните решения. През изминалата година бе направен опит за налагане на няколко мита, които изцяло обслужват задкулисието и политическото инженерство в страната.
Първи мит - България няма идеал, цел и посока. Не е вярно. Българските патриоти отдавна зададоха и посоката, и целта за чиста и свята република и да бъдем равни с другите европейски народи. Не сме постигнали още този идеал и не трябва да се отклоняваме от пътя.
Втори мит – нямаме дългосрочна визия и план. Не е вярно. Министерският съвет прие през декември 2012 г. Национална програма за развитие „България 2020“, като президентът изигра решаваща роля през първата година от мандата си чрез множество организирани съвети, дискусии, дебати за приемането на тази програма по един национално отговорен и легитимен начин. Дадох ясна заявка, че ще работя за съгласие по дългосрочните приоритети и го правя неотклонно вече две години. Предстои подписването на Договора за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г. За да осигуря консенсус по дългосрочните приоритети на страната и техния синхрон с европейските до 2020 г., ще свикам през февруари Консултативен съвет за национална сигурност по темата „Финансиране на стратегическите приоритети на Република България чрез механизмите на Европейския съюз и Договора за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г.“.
Трети мит - политическата класа в България да бъде изметена, необходима е коренна промяна в системата, рестартиране на държавата и още много подобни, ефектно звучащи решения. Този мит е особено опасен. Решението за България минава не през нова доза революции, месии и популисти, а чрез простата думичка работещи институции. България има нужда не от политици, които обещават всичко и са велики оратори, а от политици, които подсилват и надграждат институциите на демократичната държава. Приоритет на приоритетите за България трябва да бъде работещи институции. Защото идеите на политиците и на гражданите могат да намерят своята реализация само чрез институциите. Решенията обикновено са ясни и безкрайно прости. Знаем, че не е толкова важно кой е на власт, а какво ще свърши. Който иска да подсили демокрацията, трябва да надгради институциите. Който иска да пребори корупцията, трябва да въведе електронно правителство и да осветли държавните пари и обществените поръчки. Който иска да пребори енергийната мафия, трябва да стартира национална програма за енергийна ефективност.
Четвърти мит - президентът разединява. Ако замитах проблемите, посочени от гражданите, аз бих бил президент разединител. Ако подкрепях определени политически субекти и взимах страна в техните атаки и контраатаки, аз бих бил президент разединител. Направих точно обратното. Подкрепих не една или друга партия, а гражданското общество в неговите справедливи искания и ще продължа да го правя. Президентът е обединител на нацията, не на управляващите или на една, или на друга партия. За целта е важна принципната и прозрачна политика. Всичко, което поех като ангажимент още в предизборната кампания, за мен продължава да е задължително: налагам вето само с аргументи, а не за да преча на някого; в президентството задкулисни договорки и коалиционни преговори не се правят; отношението ми към правителствата е открито и коректно; подкрепям добри решения, но и посочвам грешките; не влизам в спиралата на политическото противопоставяне, не водя война, не злоупотребявам с правомощията, които Конституцията ми дава; не манипулирам и демагогствам, а търся решения и диалог с всички. Така разбирам ролята си на обединител.
Днес много политици се плъзгат по плоскостта на реваншизма и противопоставянето на всяка цена. Подобен подход не работи за обединение. Моята позиция като президент е в защита на активното гражданско общество и на правото на българите да посочат проблемите в собствената си държава и да изискват тяхното решаване. Те няма да се решат с магическа пръчка, но е важно да зададем посоката на решаване, не на задълбочаване на проблемите. И през февруарската, и през юнската вълна на протести взех единствено възможното и правилно решение за един директно избран от народа президент – да се чуе гласът на хората и да се подкрепи гражданското общество в неговите справедливи искания.
През февруари бях единственият политик, който отиде при протестиращите, покани ги в президентството, стартира обществени съвети с тяхно участие. Обърнах внимание на справедливите искания за прозрачност в енергетиката, за антимонополни мерки, за повече прозрачност, за ефективна борба с монополите, мафията и корупцията. През февруари и март организирах консултации, свиках Консултативен съвет за национална сигурност, направих обръщение в парламента, посочих колко е важно да се дадат решения, помолих да се предприемат спешни мерки като например промени в Закона за енергетиката, така че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да стане надпартиен, независим и ефективен регулатор.
Днес, една година по-късно, единственото, което се е променило в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, е, че ръководството му се смени шест пъти за една година. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране промени ръководството си шест пъти за една година, нищо друго, никаква реформа, въпреки че хората я пожелаха и протестираха заради нея. ДКЕВР днес е също толкова зависима от правителството и толкова партийна, колкото винаги е била. Енергетиката продължава да бъде непрозрачна и нереформирана.
Служебното правителство осветли 200 договора в енергетиката за три месеца. Следващото правителство обаче не последва примера, за съжаление. Днес без стратегия, без дебат и при пълна непрозрачност се теглят нови заеми и се подготвят проекти в енергетиката за десетки милиарди. Поставен е под въпрос най-смисленият приоритет в енергетиката, а именно енергийната ефективност. Най-евтината енергия е спестената енергия. От похарчените милиарди в енергетиката ще спечели енергийното лоби. От спестените милиарди ще спечели цялата нация. Единственият начин сметките на хората да паднат не с 5, а с 50 %, е чрез Национална програма за енергийна ефективност и саниране на сградите. Тогава българите ще станат по-богати, населените места по-уютни. Ще се създадат десетки хиляди нови работни места за малки и средни предприятия навсякъде в страната, а Националната енергийна компания ще се оздрави.
Служебното правителство бе единственото предприело ефективни мерки срещу олигархията в България, като прие правила за прозрачно управление и диверсификация на държавните пари. Днес тези правила не се спазват от всички. Служебното правителство свърши добре своята работа и успокои нацията. То бе остров на стабилност между две бури – тази, в края на управлението на ГЕРБ, и тази, от началото на управлението на настоящото правителство, свързана със скандалното назначение за председател на ДАНС, която предизвика граждански протести, белязали втората половина от годината. Те доказаха, че в страната ни има активно гражданско общество, което иска промяна за повече морал в политиката, открито и отговорно управление. Служебното правителство бе истински независимо и експертно и доказа, че когато се работи прозрачно и открито, има ясни приоритети, може да се свърши много и за кратко време.
Създадените обществени съвети към служебното правителство се превърнаха в ефективен мост между институциите и гражданите. Въведохме изборния борд като иновация. Всичко това са стъпки в посока на налагането на работещи механизми, чрез които да гарантираме участието на обществото в търсенето и вземането на решения към това гражданите ва припознаят държавата си и да работят за нея.
През 2013 г. проведохме първия национален референдум в най-новата демократична история. Въпреки противоречивите оценки, които този референдум получи, аз вярвам, че той задава правилната посока. И днес, когато основният проблем е ниското доверие, ние трябва да заложим именно на тези основни инструменти на демокрацията, които дават максимална легитимност. Добре е да се пита суверенът, особено когато имаме механизмите и нуждата да го направим. Следващите години в България ще се проведат различни избори – европейски, местни, президентски, парламентарни. От огромна полза за развитието на нашата млада демокрация ще бъде, ако на всеки избор гледаме и като възможност да се допитаме до гражданите, чието доверие търсим. Пряката демокрация е силен инструмент, който активно трябва да използваме занапред.
През 2013 г. политическата динамика извади реформите от дневния ред на институциите. Надявам се да преодолеем този дефицит, защото не временните решения ще придвижат държавата напред, а резултатите по стратегическите приоритети, които трябва да се отстояват последователно. Важно е да се върнем към реализацията на редица забавени реформи като например административна, пенсионна, здравна, реформите в образованието, водния сектор, както и тази в сектор „Сигурност“, по която постигнахме консенсус през 2012 г.
Европейският съюз днес е изправен пред предизвикателството на популизма и радикалния национализъм. Изборите за Европейски парламент през м. май 2014 г. ще бъдат ключови за развитието на Съюза. България винаги е защитавала своята проевропейска ориентация. Вярвам, че ще го докаже и на предстоящите европейски избори.
През 2013 г. като държавен глава реализирах 21 посещения зад граница. Програмата за 2014 . е не по-малко натоварена, което е важно за интеграцията на България в един бързопроменящ се свят, в който никой не ни чака. През изминалата година участвах във важни международни форуми, заедно с президента Барозу и председателя на Европейската комисия Мартин Шулц открихме Деня на Европа. Заедно с президента на Австрия и еврокомисаря по регионалното развитие дебатирахме какво сплотява Европа. Имах ключова реч в ЮНЕСКО пред представителите на 192 нации по повод честването на 70-годишнината от подвига на българското гражданско общество и спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война.
По същия повод, заедно с президента на Израел открихме изложба в Брюксел, а с вицепрезидента на САЩ Джо Байдън изнесохме ключови речи във Вашингтон на 100-годишнината от основаването на Лигата срещу поругаването - най-влиятелната световна организация за толерантност. България бе удостоена с честта да участва с президентите от групата „Аррайолуш“ в Краков за първи път на форум, като очакваме покана за постоянно членство в този формат.
Мои гости в България бяха президентите на Сърбия, Хърватия, принц Едуард, заместник-председателят на Европейската комисия, много министър-председатели, министри. Водихме активна външна политика за експортно преориентиране, за нови пазари, за партньорство и приятелство в региона и по света. Чрез активен политически диалог, чрез политика на добросъседство и приятелство заздравихме отношенията с държавите на Балканите, които никога не са били по-добри, а перспективите за мир, просперитет и развитие в региона толкова силни. Годината бе маркирана от влизането на Хърватия в Европейския съюз, което е голям успех и позитив за всички нас. Исторически пробив в диалога Белград-Прищина, както и получаването от Сърбия на дата за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз, за което България активно съдействие, е стратегически важно за мира и просперитета на Балканите.
Има още много работа за вършене в региона през 2014 г. Работим за това Албания да получи статут на държава-кандидат, за успеха на преговорния процес по присъединяване към Европейския съюз на Черна гора, за подписването на Договор за добросъседство с Македония, както и за подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Косово. България е важен фактор за позитивното развитие в Югоизточна Европа и за стабилизирането и европейското развитие на държавите от Западните Балкани. Отнасяме се много отговорно към тази мисия и работим за добросъседство, европейско развитие и просперитет на Балканите. Чрез механизмите на външната политика работим за свързаност и интеграция на пътните, железопътните, газовите, електропреносните, речните и други транснационални мрежи, защото това очакват хората от нас. Продължава и изграждането на стратегически инфраструктурни проекти в България. Работим усилено за енергийната диверсификация на страната чрез строителство на газови интерконектори, както и концесия за добив на газ в Черноморския шелф на България. Стратегически важен за страната е газовият интерконектор България – Гърция, осъществяващ връзката с газопровода ТАП, по който ще тече газ от Азербайджан за Европа.
Подкрепям строителството на газопровода „Южен поток“ при съобразяване на проекта с изискванията на европейското законодателство и изпълнението му по европейските правила и на пазарни цени.
В страната ни дойдоха хора, бягащи от злото но войната в Сирия. Те търсят помощ и закрила. Като толерантен и цивилизован народ се отнасяме отговорно към това предизвикателство. Въпреки опитите дори и от тази човешка драма да се извлече политически дивидент и да се заложи на естествените страхове на хората, българският народ за пореден път в нашата история показа способността си да бъде съпричастен, да помогне безкористно.
По темата с бежанската вълна проведох и Консултативен съвет за национална сигурност. Този съвет показа, че отговорното отношение към проблемите на нацията е истинският инструмент за излизане от спиралата на непрестанно политическо противопоставяне. За съжаление, бежанците са тема, която едва ли ще успеем да оставим в 2013 г. и затова е важно да запазим подхода на разумно търсене на решението.
През изминалата година свиках четири заседания на Консултативния съвет за национална сигурност, като три от тях завършиха с консенсус. Заседанието от 5 февруари осъди като недопустим и престъпен акт нападението срещу г-н Доган и прие програма за оптимизация и надграждане способностите на Национална служба „Охрана“. Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност от 26 февруари излезе с решение относно невъзможността за продължаване работата на 41-ото Народно събрание и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност от 20 ноември постигна съгласие за обезпечаването на организационните, функционални и ресурсни способности на държавата за справяне със засиления миграционен натиск.
Участвахме активно в реформите в НАТО и процесите за вземане на решения за добиване на нови способности и ефективно управление на ресурсите. Изпълняваме отговорно и успешно мисии зад граница. Работим за сертифицирането на център на НАТО за управление на кризи в България и неговото развитие.
Продължихме и надградихме дългогодишни инициативи на президентската институция, като „Българската Коледа“, „Подкрепи една мечта“, мобилна приемна на президента и наградата „Джон Атанасов“. Развихме стартиралите в първата година на мандата нови инициативи, а именно - Месец на политическите консултации, Ден на отворените врати, Младежка визия за развитие на България и Съвет на президентите. Подкрепих и насърчих много инициативи, свързани с дарителството, доброволчеството и семейните традиции на отговорното правителство. През 2013 г. стартирах и нова инициатива, наречена „Диалог с гражданите“, с цел гражданското общество да дефинира основните проблеми пред нацията и решенията по тях. Ще продължа да залагам на този подход за намиране на правилните решения в диалог и с аргументи.
Само заедно ще постигнем напредък и по-добро бъдеще за децата ни. Благодаря на всички, които са днес заедно с нас. (...)