НОВИНИ

Подготовката на нови мостови съоръжения между България и Румъния – при Силистра-Кълъраш, Оряхово-Бекет, Никопол-Турну Магуреле, както и разширяване на съществуващия мост при Русе-Гюргево - е заложена в плана за действие на Междуведомствения българо-румънски комитет за развитие на вътрешно-водния транспорт и свързаността в региона. Това каза президентът Росен Плевнелиев, който откри в Силистра дискусия, посветена на общите приоритети на България и Румъния през периода 2014-2020 година.

Форумът се провежда в рамките на Съвета по развитие на регионите и националната инфраструктура към държавния глава и с участието на кметовете на 14 български и румънски дунавски общини, представители на Европейската комисия, на бизнеса и на неправителствения сектор, посланици.

На последната среща на държавните глави от Централна и Източна Европа в Братислава президентите Росен Плевнелиев и Траян Бъсеску са се договорили да продължат да работят за подготовката и строителството на трети мост на р. Дунав при Силистра и Кълъраш. Според президента, един от начините проектът да бъде финансиран след 2014 г., заедно с други общи регионални проекти, е новият инструмент „Свързана Европа“ с общ бюджет от близо 30 млрд. евро, от които над 23 млрд. евро са за транспорт. Очаква се по същия механизъм да бъде финансиран проектът за подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р. Дунав, която е и трасе на Транспортен коридор 7.

„Река Дунав е възможност – тя е част от най-дългия европейски транспортен коридор, който свързва 10 европейски държави и създава огромен потенциал за развитие на речния транспорт, пристанищата, търговията, туризма“, каза държавният глава.

Затова, по думите на президента, основен приоритет за страните от региона е свързаността. Росен Плевнелиев даде за пример изграждането на тунела „Мармарай“ под Босфора, който изцяло променя транспортната картина в региона. До 2016 г. се очаква железопътното трасе от турска страна до българската граница да бъде завършено. Според Росен Плевнелиев България трябва да се възползва от тази възможност и да подготви ж.п. и пътните участъци по Трансевропейските транспортни коридори 9 и 10, съответно от Букурещ и Белград до Истанбул, както и по Коридор 4 през София до Атина.

България и Румъния са една от важните врати на Европа към пазарите на Азия, към нови търговски пътища и за нови инвестиции, каза още президентът Плевнелиев. Според държавния глава, този потенциал може да се реализира само с фокус върху общата цел, която е стратегическото развитие на Дунавския регион. „Сега е времето да набележим общи приоритети, но е от съществено значение да имаме фокус и да се поучим от грешките на миналото, затова са необходими повече прозрачност, отговорност и отчетност на институциите. Търсим общите приоритети, но те трябва да бъдат легитимни и да не се подготвят от едно министерство и от няколко бюрократи“, подчерта държавният глава.  

Президентът призова за общи усилия за позициониране на региона на Югоизточна Европа по пътя на инвестициите, но припомни, че трябва да продължат реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи и борбата с корупцията, водния сектор и други. 

Държавният глава счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. промени, отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата.

Развитието на подводния флот на Военноморските ни сили обсъди президентът Румен Радев с представители на ръководството на Съюза на подводничарите в Република България. На срещата, която се проведе по инициатива на Съюза на подводничарите при посещението на държавния глава във Варна, бяха обсъдени възможностите за придобиване на подводници като част от процеса на модернизация на Българската армия и необходимостта от всеобхватен анализ в тази насока.

Държавният глава връчи пагоните на първенеца на випуск „Сливнишко-Драгомански“ на Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“

Президентът Румен Радев връща за ново обсъждане в Народното събрание промените в Закона за държавната собственост