РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Слово на президента Росен Плевнелиев на тържествената заря-проверка по случай националния празник 3 март и 135-годишнината от Освобождението на България
2013-03-03 19:31:00
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Ваше Светейшество,
Уважаема госпожо кмет,
Ваши Превъзходителства,
Скъпи сънародници,
В нашия летопис има страници, които винаги ще изпълват сърцата ни с гордост. В нашата славна история има много примери на духовно величие и патриотична саможертва. Споменът за тези велики моменти ни дава самочувствие и осмисля през вековете нашата национална идентичност. Той поддържа нашия дух и ни дава сили да преодоляваме възникващите по пътя трудности. Да ги преодоляваме единствено с мисълта и грижата за доброто на нашето общество и на нашите деца, за доброто на днешна и бъдеща Майка България.
Този празник ни е скъп, не само защото е един от първите празници, които новоосвободената българска държава въвежда в своя календар, а защото е символ на възстановяването на българската държавност след почти половинвековно прекъсване.
Трети март е свят национален празник, ден на който отдаваме своята признателност към жертвите, дадени от руските воини, както и финландски, румънски, полски и воини на много други държави, дали живота си за Освобождението на България.
На 3 март ние се прекланяме пред великия, неоценимия, възпят така възторжено от безсмъртния Иван Вазов в „Епопея на забравените“ подвиг на българските опълченци. Опълченците, които спират с гърдите и с телата си настъплението на противника. Момчетата, които полагат пред олтара на отечеството и на неговата свобода неизживения си живот, неосъществените си мечти, несбъднатото си лично щастие. Героите, които оказват решаваща помощ за обръщането на хода на войната. Храбреците, които с чутовния си подвиг записват най-светлата страница в новата българска история – първата страница на нейната свобода.
Трети март, като дата на подписването на Санстефанския мирен договор, носи за нас и особената магия на сбъдването на вековната вяра на българина. На неговата мечта, че отечеството му - многострадално и неделимо – ще бъде най-сетне свободно. Тази мисъл е така зашеметяваща, че дори сега, от дистанцията на времето ни помага да оставяме на втори план горчивината от последвалия несправедлив Берлински договор.
Вярата, че ще бъдем най-сетне свободни, дава криле на всички следосвобожденски опити на българския народ да върне целостта на своето изстрадало семейство. Тази вяра и тази надежда на следосвобожденския българин му дадоха куража да направи своето Съединение. Те му дадоха силата да вдигне Кресненско-Разложкото въстание, а по-късно и величавото в своя трагизъм и обреченост Илинденско-Преображенско въстание, чиято 110-годишнина отбелязваме през настоящата година.
Тази вяра и тази надежда му дадоха сила да изнесе на плещите си най-тежката част от Балканските войни и от Първата световна война. Те му помогнаха да покаже невиждана храброст при Одрин и Булаир, при Чатáлджа и Дойран и къде ли още не по многострадалната балканска земя. И да даде многобройни примери не само на грижа за съдбата на насила откъснатите от семейството си братя. Те го научиха и на хуманно и благородно отношение към свои, но и към чужди. Тежките изпитания, през които българинът трябваше да премине в своя път към освобождение и обединение, го научиха с мъдрост и добрина да надгражда постигнатото.
На тържествената заря-проверка тази вечер чуваме традиционно имената на много заслужили българи, отдали силите или живота си за свободата и бъдещето на България. Имена на будители и учители, писатели и журналисти, идеолози и водачи на национално-освободителните ни движения, родолюбиви държавници на нова България. Ние всички се прекланяме пред святото им дело, което имаме дълг да опазим и достойно да продължим.
Възстановяването на българската държавност щеше да бъде немислимо без важната роля на първите големи български следосвобожденски политици. На строителите на нова и независима България - Стефан Стамболов и Захари Стоянов, Константин Стоилов и Петко Каравелов. Имената на народните поети и духовни изповедници на българина както преди, така и след Освобождението – Иван Вазов и Петко Славейков.
Те, както и техните съратници в политиката и в полето на словото, не само помогнаха решително за реализирането на възрожденския идеал за свободна България. Те зададоха модела, който и след тях осъществяваха национално отговорните и европейски мислещите български държавници.
Скъпи сънародници,
Сбъднатата мечта на българина за свое свободно отечество му даде преди 135 години дързост и сили да изгради държавата си. При това държава независима, бързо прогресираща и в кратък срок догонваща развитите европейски страни.
Нека отново да си припомним това, което никога не бива да забравяме – че приетата от първото Велико народно събрание Търновска конституция е най-демократичната в цяла Европа. Готови ли сме днес, в поредната криза, в която се намираме, да дадем урок на света как по демократичен път, заедно, можем да намерим решение на трудностите, пред които сме изправени и това да ни сплоти.
Историята няма да ни прости, ако повтаряме нейните грешки и ако не се вслушаме в големите уроци на нашите предшественици.
Призвани сме да следваме пътя, който очертаха най-големите български държавници от Освобождението на България до днес. Да пазим демократичната правова държава, да сме достоен член на европейското и евроатлантическото семейство.
А най-големият, най-важният урок, който те ни оставиха, е да работим за доброто на обществото и с мисъл за следващото поколение на България. Да гледаме напред и нагоре към укрепване на социално-отговорната и справедлива държава, да разберем, че само заедно чрез диалог и конструктивен подход по проблемите на нацията можем днес да бъдем полезни на Майка България. Защото всички ние сме временни, а тя е вечна!
Честит празник!