ИНТЕРВЮТА

„Силно се надявам, че българското правителство няма да допусне за тази цена да вземе самолет без способности“

Интервю на държавния глава за предаването “Панорама” на Българската национална телевизия, 28 юни 2019 г.

Водещ Бойко Василев: Г-н Президент, приемате ли покупката на F-16?

Румен Радев: Първо, за съжаление дебатът за този самолет отдавна се изроди и излезе извън обхвата на обективните критерии. След опорочената процедура за избор с мотив малко на брой скъпи, но с големи възможности самолети, сега се движим към малко на брой, все още скъпи, но с жестоко орязани способности самолети. Искам да направя едно много важно уточнение - F-16 е самолет с високи съвременни способности. С такива са също „Еврофайтър“ и „Грипен“. Но въпросът тук съвсем не е само в самолета, който ни се представи като единствения залог в тази сделка. Самолетът е само на върха на една огромна пирамида, на един сложен пакет, който включва и самолетите, и въоръжението, и спомагателното оборудване, наземното оборудване за поддръжка и логистика, оборудване за анализ и подготовка на мисиите, обучението на летците и техниците. Ако един от тези компоненти не е пълноценен, бойните възможности драстично се свиват.

Водещ: А не е ли?

Румен Радев: Ще стигнем и до там. Нека да припомня обаче какви бяха обещанията – че ще постигнем приемлива цена, близка до първоначалната финансова рамка, че ще има разсрочено плащане, силен офсет индустриално сътрудничество, че ще вземем самолет с големи съвременни бойни способности, а не някаква играчка, спомняте си. Самолет, с който ще можем да водим война и да нанасяме високо точни удари по земни цели и че единствено при F-16 ще имаме пълен пакет въоръжение – от-до, пълен боекомплект, и че единствено при F-16 няма да има никакви скрити разходи. Но реалностите разкриват непрекъснато, бих казал, наивността и неподготвеността на българското правителство по отношение на американското законодателство и програмата FMS /програма за продажба на въоръжение в чужбина/. Мога да кажа, че тази програма е ясна, прозрачна, с много установени и точни процедури. И с нея се работи така – ако ти искаш 8 самолета с точно такива способности, да налитат по толкова часа на година, задължително трябва да придобиеш този пакет от оборудване, обучение и услуги, и той струва точно толкова. И в началото на юни американското правителство отправи своята публична оферта към България на стойност, за нашите минимални задължителни изисквания, 3 милиарда 450 милиона с ДДС, и то при сто процента авансово плащане. И тук започна най-лошото, искам да кажа нещо много важно – по тази програма FMS преговори за сваляне на цената няма. Въпреки че се представяха някакви такива пози, че виждате ли, водим някакви пазарлъци и преговори. Единственият начин за свалянето на този ясен ценоразпис е да се откажеш от нещо. И най-лошото е, че за да влезем в някаква приемлива цена, правителството предприе ход за сваляне на цената чрез единствения възможен начин – орязване, и то жестоко, на пакета. Миналата седмица ние получихме вече предложение за проектодоговор. Цената вече я обяви дори премиерът, но този пакет е значително орязан. Като започнем от брой двигатели, брой контейнери за целеуказване, нашлемна система за целеуказване, брой на летци и техници за подготовка, интегрираната логистична поддръжка, запасните части – всичко това е орязано. Тренажорният комплекс също е с намалени параметри. Да не говорим, че оборудването за оперативно летище го няма. Изграждането на инфраструктурата, многомилионно, на авиобаза „Граф Игнатиево“ е изцяло за наша сметка. Така е и за транспорта. И още нещо – ракетите „въздух-въздух“ са сведени до символична бройка. Високоточните оръжия за действие по земна цел, тоест основният мотив – многоцелеви способности, се е изпарил. Няма нито един високоточен боеприпас. Само няколко, и то символично на брой, свободно падащи бомби, каквито се хвърляха през Втората световна война.

Водещ: Добре, това не е ли въпрос не само на технически параметри, не е ли въпрос тази сделка на глобално позициониране на България спрямо Америка, Европа, Русия?

Румен Радев: За да правим някаква геополитическа оценка, трябва да я съпоставим и да има баланс и със способности. А този самолет в този документ, който сме получили, той няма многоцелеви способности. На практика за действие на цели по повърхността той е с по-слаби способности от Су-25, който имаме в момента, защото няма просто  въоръжението няма обучението на летците. И оттук-нататък какви са възможните действия? Ето, в момента при нас са американските партньори за последни уточнения на този пакет и на проектодоговора.

Водещ: И какво предлагате да се направи?

Румен Радев: Аз силно се надявам, че българското правителство няма да допусне за тази цена да вземе самолет без способности. Иначе това ще бъде безотговорно. Още повече явява се един скрит разход около още 1 милиард лева, който правителството така или иначе трябва да даде. Ако не го даде сега, тоест, това е тези над 3 милиарда, изникват много въпроси – кога този самолет и изобщо някога ще придобие ли пълни многоцелеви способности, кога ще има пълния пакет въоръжение, така, както сме заявили, и много други въпроси. Също така рискуваме и неговата поддръжка, защото липсват редица важни елементи от наземния пакет оборудване за неговата техническа поддръжка.

Водещ: Г-н Президент, аз разбирам, че вие знаете много по този въпрос. Но не е ли пак повтарям това много по-голямо нещо, което опира до съюзническите ангажименти, глобалното позициониране на България в геополитически смисъл?

Румен Радев: За да бъдем пълноценни съюзници ние трябва да имаме един боеспособен самолет, а не самолет за авиошоу. Той трябва да има най-малкото въоръжение, най-малкото, а в момента такова няма. Така че пак казвам балансът е много важен. И когато имаме един нерационален пакет, както е в случая за този самолет, който се оправдава с геополитика, тя обслужва явно определени политици, които може би търсят легитимация пред някое чуждо правителство. Но тя е на гърба на българските Военновъздушни сили, на летците и на техниците, които ще трябва да изпълняват невъзможни задачи с това осакатено оборудване. Иначе, пак казвам, самолетът е прекрасен, но оборудването и въоръжението ги няма, и разбира се, на гърба на българския народ, който ще плаща много, но няма да има надеждна защита. И когато говорим за геополитика, този дебат не се състоя, защото управляващите, които се самообявяват за нашия флагман за европейското ни развитие, избягаха от дебата за самолета като инструмент за нашата по-нататъшна европейска интеграция. Не само „Шенген“, Еврозоната, правовата държава, европейските стандарти за качество ще продължават да бъдат мираж, ние губим мощен инструмент да интегрираме нашата отбранителна индустрия и наука във важни европейски проекти. При всички срещи, които имам с водещи европейски политици, с представители на военно-промишления комплекс настоявам да се интегрира нашата отбранителна индустрия и наука в тези водещи европейски проекти, да можем да движим и нашата икономика натам. Отговорът знаете ли какъв е все по-често?

Водещ: Какъв е?

Румен Радев: Ами защо не избрахте „Еврофайтър“, „Рафал“ или „Грипен“. Тогава щеше да е много по-лесно. Това ми отговарят.

Водещ: Някои от тях не се и кандидатираха дори.

Румен Радев: Някои не бяха и поканени. Вие знаете, не искам да се връщам как бяха отрязани по средата на процедурата с геополитически мотиви. Но много важно – виждаме къде отива Европа. Германия, Франция, Испания вече се обединиха около перспективния европейски изтребител. Да, той ще бъде готов може би 2040 година, но тези икономики ще заработят мощно в тази посока. Ще се присъединят и други държави. Вече говорим не само за самолет, а за един сложен комплекс от пилотиран самолет, дронове, сателити, изкуствен интелект, където България може да има своето място. Но ние ще оставаме все повече в Европа като изолирани платци, и то бедни.

Водещ: Аз искам да Ви отправя към другата страна на геополитиката и да Ви върна към форума, на който бяхте в Санкт Петербург. Вие там обяснихте какво Русия е дала на България и обратно. Но защо България е по-благодарна на Русия, отколкото Русия на България?

Румен Радев: Аз мисля, че нашите отношения не трябва да почиват на благодарността, а на истината. И последните 30 години беше направено немалко тази истина да бъде изопачена и забравена. Затова сега лекуваме раните и от двете страни, защото и от двете страни има такива поражения. А иначе според мен ние трябва да отстояваме нашето място на цивилизационната карта на Европа, и да отстояваме историческата истина, а тя е, че България е била важен фактор в европейската култура, в онези времена на Средновековието, и България е дала духовното начало на Русия – така, както го твърди академик Дмитрий Лихачов.

Водещ: Но това Русия признава ли го?

Румен Радев: И писмеността, и православната вяра, и старобългарският църковнославянски език. Ами аз тези неща неслучайно ги цитирам, цитирах ги на форума. В една книга – „Руската култура“ на уважавания в Русия Дмитрий Лихачов, пише точно това. Когато го казах на форума, аз съм взел тези думи от него. Това е признание.

Водещ: Ние ви видяхме, че репликирахте Путин за „Южен поток“. Но това не беше ли вашият реванш за лекцията, която ви държа руският патриарх Кирил миналата година?

Румен Радев: Аз мисля, че не съм реваншист и няма повод да бъда такъв. Нямам навика да прекъсвам своите гости, особено когато става въпрос за духовни лица. Но аудиозаписът от срещата ясно показа коренната промяна в поведението и отношението на руския патриарх към България веднага след моите думи. Що се отнася до президента Путин, не го приемам като репликиране. Приемам го като една нормална и навременна реакция на държавен глава, който е длъжен да пази достойнството на своята държава, независимо дали на някакъв голям международен форум или на регулярна двустранна среща.

Водещ: Не е ли времето сега категорично да отречете и публично разбира се всякаква намеса на каквото и да е руско задкулисие във вашия избор за президент?

Румен Радев: Вие сам виждате, че интригите на това задкулисие са насочени срещу мен, а то си има и своите поддръжници в България.

Водещ: На руското задкулисие?

Румен Радев: Разбира се. Но тук няма да се впускам в конспирология кое е това задкулисие, кои са му поддръжниците. Мога само да кажа, че да, има хора, които се прокрадват в политиката с външни зависимости и на гърба на България. Но аз съм възпитаван в съвсем други идеали. За мен България винаги е била на първо място и никога не съм постигал нещо за сметка на страната си. Напротив, много пъти съм рискувал живота си за нея, защото професията на военния пилот е високорискова дейност. Но няма как да го обясня на тези хора и няма смисъл, защото те никога няма да го разберат и ще си останат в своето блато на интриги.

Водещ: В Санкт Петербург вие цитирахте Гоце Делчев. Веднага след това стана този спор в комисията. Обаче след това вашият колега от Северна Македония Стево Пендаровски каза, че Гоце Делчев е българин, но се е борил за независима македонска държава. Прав ли е Пендаровски?

Румен Радев: Знаете ли, в Санкт Петербург аз усещах и очаквах, че този спор ще избухне. Затова го и цитирах, за да може на този световен форум, на който присъстваха над 4 хиляди журналисти от цял свят, да отекне, че Гоце Делчев е бележит български революционер. Искам да поздравя президента Пендаровски за неговата смелост, но това е само началото на пътя към историческата истина. Защото времето на думите и обещанията изтече. Аз бях първият президент, който президентът Пендаровски прие веднага след своята инаугурация, имах много откровен разговор с него. Отново споделих своята позиция, която изказвам отдавна и тук, в България, и при посещението си в Република Северна Македония преди това: първо, че има голяма разлика между двата договора, има разлика между нашата декларация – аз така й казвам, защото това е знаете, наследената декларация от 1999 година между България и Република Северна Македония, и договорът между Република Северна Македония и Гърция. Последният е ясен, конкретен, обвързващ договор на високо политическо ниво, с точни мероприятия и срокове за изпълнение. Нашето е декларация с добри намерения. Затова казах и на президента Пендаровски, че очаквам от него ускоряване, и то чувствително на работата на тази обща комисия, за да може да изпълни своето предназначение.

Водещ: Ако предназначението е истината, можем ли да накараме някой да признае истината, ако той не иска да я признае?

Румен Радев: За нас е важно да спре кражбата на българската история. Това очевидно няма да стане с тази комисия, защото тя вече работи много време, реален напредък ние нямаме. Затова трябва да заложим на европейските процедури, на европейските критерии за добросъседство. И затова България трябва да очертае една ясна червена линия, да заложи ясни критерии с измерими показатели в предприсъединителните документи за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. Ние сме си най-близки, както съм казвал, винаги ще подкрепяме Република Северна Македония в нейния европейски път, но това не трябва да става безусловно в никакъв случай.

Водещ: Искам пак да Ви върна на цялостния геополитически фон. Видяхте се с Орбан, предстои посещение в Китай, в Петербург бяхте до Си Дзинпин и Путин. Това не е ли все пак някаква тенденция, г-н Президент?

Румен Радев: Не знам точно за каква тенденция говорите.

Водещ: Няма го Запада и Америка тук.

Румен Радев: Да, има определени кръгове, които непрекъснато внушават, че аз гледам основно на Изток. Но къде са да ме питат не гледам ли прекалено и само на Запад, когато съм на посещение по покана на президентите на Германия, Франция, Италия, Португалия, Австрия, Швейцария, Полша, Унгария, Хърватия, Израел и т.н., когато съм на аудиенция при английската кралица, при краля на Белгия? Така че моята тенденция задава българският народ. И тя винаги е в защита на нашите национални интереси. Но нещо повече мога да ви кажа от този форум като резултат – не само че имах ползотворна среща с президента Путин, където поставих ясно въпросите за цената на газа за България, който трябва да бъде намален, за разширяване на нашето присъствие на европейската газова карта, но след изказването и дебатите аз получих поздравление не само от редица политици, а от ръководители на огромни корпорации: САЩ, Канада, Европа, Китай, Япония. Дори ще ви дам един пример: два дни след като се прибрах от Санкт Петербург собственикът на една от най-големите световни компании в областта на пристанищните оператори и логистични центрове влезе във връзка с моя протокол и е казал: „Излитам, искам да се видя с вашия президент.“ Дойде, разбира се приех го и каза, че е силно мотивиран от моя призив за инвестиции в България и иска да инвестира. Но обратно за Китай. По време на форума получих лична покана от президента Си Дзинпин и след два дни летя на държавно посещение. Имаме следния проблем с Китай – България просто я няма на инвестиционната карта на Китай в Източна Европа, на фона на многомилиардните инвестиции в държавите около нас, нас просто ни няма. Аз много разчитам, че това посещение ще даде нов импулс в нашите отношения, защото е много важно държавните ръководители да имат конструктивен добър диалог, особено от страна на Китай. И имаме амбицията да издигнем нивото на нашите отношения на т.нар. „стратегическо партньорство“. Това е много важно условие, за да отпушим и много други проекти. Такова споразумение има между Европейския съюз и Китай, между Германия, Франция, Обединеното кралство, Чехия, Полша, Унгария, Гърция, там, където има големи инвестиции. И още едно важно – имаме и конкретен план за постигане на ясни споразумения с Китай. Едно от тях – най-сетне да се разкрие директна авиолиния Пекин-София. Ще кажете: „Това е незначително“. Напротив, в разговора ми и с Орбан, и с президентите и премиерите и на Чехия, и на Словакия, и на Сърбия това се посочва като абсолютно задължително условие, за да може да се отприщят отношенията и инвестициите.

Водещ: А като казвате за съвместни проекти, ето, и вие в ЦЕРН говорите за колайдер, за адронна терапия, а тук задължително е сътрудничество с правителството. Как ще станат тези неща без него?

Румен Радев: Вижте колко странно се получи, аз го казах във вторник, а на следващия ден, в сряда най-сетне след година и половина очакване правителството прие на заседание на Министерски съвет проекта на меморандума за създаването на международен институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа. Това е т.нар. както щете го казвайте - „мини колайдер“, център, ускорител на елементарни частици. Това е проект между 10 балкански държави, с който съм ангажиран от началото на своя мандат. Аз поддържам много тясна връзка с нашите учени в ЦЕРН – те са едни от инициаторите на този международен проект. И най-сетне той ще бъде утвърден този меморандум, ще бъде задвижен. Но това е не само център за научни изследвания, и то на високо световно ниво, това ще бъде център с възможности за адронна терапия, тоест, най-съвременния метод за лекуване на онкологични заболявания. Каква е историята на меморандума също да ви споделя: в началото на 2017 година, когато стартира нашето европредседателство, аз поканих тук направляващия комитет на този проект – дойдоха всички и учени, и министри от останалите, от 10-те балкански държави, и им предложих в съседната зала по-агресивна политика, да се изготви такъв меморандум, който да бъде подписан от премиерите на тези държави, за да може и това го предложим, нашият премиер да го внесе като проект по време на срещата на върха в София. И това щеше да бъде изключително силен ход да покажем нашата единна воля да развиваме свързаност не само транспортна и енергийна, но и научна, да задържаме нашите млади хора и учени тук. За съжаление това не се състоя. Ние изгубихме тази инициатива и сега този проект ще се внесе не от българския премиер и по този начин да бъдем подчертани като естествени лидери и естествена локация за този център тук, ще се внесе след дни в Познан, но вече не от нас, а на обща основа.

Водещ: С няколко кратки въпроса искам да Ви върна накрая в България. Колко трябва да бъде партийната субсидия?

Румен Радев: В никакъв случай не трябва да бъде на стойността, каквато е в момента, отчитайки бедността в България, но тя не може да бъде и прекалено ниска, защото рискът го споделят всички. Това е зависимост на партиите от външни интереси.

Водещ: А защо не казахте тези неща, не заявихте ясна позиция и не спорихте със Слави Трифонов и неговия референдум, или ви беше удобно тогава тези критики срещу ГЕРБ да помогнат вашето избиране за президент?

Румен Радев: Кой ви е казал, че не съм заявявал своята позиция? Напротив, и в хода на предизборната кампания, и във встъпителното си слово пред Народното събрание ясно съм изразявал своите позиции по този въпрос, че субсидиите трябва да бъдат намалени, и то чувствително, но все пак да имат едно разумно ниво, така че партиите да не изпадат в зависимости от бизнес кръгове и интереси.

Водещ: Ама не спорихте със Слави Трифонов тогава.

Румен Радев: Как да споря? Не съм го виждал, за да споря.

Водещ: Г-н Президент, защо за никой партиен лидер не казахте думите на подкрепа, които казахте за Корнелия Нинова след като тя загуби изборите и преди партийния й конгрес?

Румен Радев: Защото става въпрос за опозицията. А всяка една опозиция е жизнено важна за демокрацията във всяка държава. При утвърждаващия се авторитаризъм в България е жизнено важно да имаме силна опозиция.

Водещ: Силни думи.

Румен Радев: Винаги опозицията е залог за демокрацията.

Водещ: Казвате „утвърждаващ се авторитаризъм“ – това са силни думи. На миналото интервю поискахте категорична промяна. И сега сърдите ли се на избирателите, че те не поискаха същото на изборите?

Румен Радев: Според мен, апатията и отчаянието сред избирателите е тревожно. Виждате, че огромната част от тях не гласуваха – те всъщност наказаха статуквото и партиите по този начин. За да имаме демокрация, трябва да имаме и гражданска активност. Но има и друго, историята на политическия процес сочи, че когато в дълъг период има апатия и има отчаяние, обикновено една малка искра може да детонира мощна вълна срещу статуквото. И тогава търсенето на справедливост, търсенето на някакъв нов път често излиза извън рамките и механизмите на закона. Ето това е опасното и тук трябва да бъдем много внимателни. Що се отнася до всички хора, които гласуваха, искам още веднъж да им благодаря. И още веднъж да насочим вниманието към нашия български изборен процес, където все още има редица явления, които хвърлят сянка върху честността и демократичността на нашата изборна система.

Водещ: Все пак лидерът кого трябва да следва: собствените си убеждения, например убеждението, че е нужна промяна, или волята на мнозинството българи?

Румен Радев: Аз за себе си съм избрал своя път. Ако бях избрал да следвам мнозинството, щях досега да имам един спокоен и много безгрижен мандат. Но винаги съм избирал да следвам своите убеждения. Не съжалявам за това и благодаря за подкрепата на хората.

Водещ: Г-н президент, благодаря Ви за интервюто.

Румен Радев: Благодаря и аз.