ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА ЗА РАБОТА С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА 14.06.2019 Г.

22 януари 2020 | 10:10

ПРИСЪСТВАЛИ:

Илияна Йотова – Вицепрезидент на Република България

Членове на Съвета: Райна Манджукова, Руслан Мъйнов, Доц. Ана Кочева, Проф. Антоанета Христова, Наталия Михалевска, Д-р Боби Бобев, Проф. Искра Баева

Поканени от вицепрезидента: Проф. Веселин Цанков и проф. Светозара Халачева

От администрацията: Надя Младенова – началник на кабинета на вицепрезидента, Ирина Димитрова, Наталия Киселова, Димитър Здравков, Кристиела Симеонова и Милена Димитрова

ЗАСЕДАНИЕТО БЕ РЪКОВОДЕНО ОТ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА Г-ЖА ИЛИЯНА ЙОТОВА.

 

ДНЕВЕН РЕД:

  1. Обсъждане и подготовка за Националната кръгла маса за студентите у нас от българските исторически диаспори.
  2. Информация за други предстоящи събития.
  3. Новини от Работната група за промяна на законите за българското гражданство.
  4. Разни

 

ХОД НА ЗАСЕДАНИЕТО:

Вицепрезидентът Илияна Йотова аргументира важността на т. 1 от дневния ред, говори за настъпилите промени в приложението на постановленията на Министерския съвет № 103 и 228, отнасящи се до студенти, специализанти и докторанти от българските исторически диаспори. Тя  обяви намерението да се организира национална кръгла маса или конференция с вероятна дата 10 юни 2019 г. и под надслов „Бъдеще с българска диплома“. Форумът следва да обсъди как да се решат установените проблеми, за които е узнала в преки разговори с младите хора. Животът ни изпреварва, отбеляза вицепрезидентът и даде думата на членовете на екипа си да припомнят свършеното досега по темата. Припомнено бе, че от началото на учебната 2018/2019 г. по инициатива на вицепрезидента в цялата страна се проведоха Студентски лаборатории по ПМС 103 и 228. Във Варна вицепрезидентът се срещна в Икономическия университет със студенти от българска народност и от Техническия университет, и от Медицинския университет, и от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“. В Благоевград г-жа Илияна Йотова разговаря с възпитаници на Югозападния университет „Неофит Рилски“. В Националната художествена академия в София по покана на Центъра на бесарабските българи в България бяха дошли студенти от Украйна и Молдова от всички ВУЗ-ове в София. На срещата в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ присъстваха младежи, следващи и в други висши учебни заведения в Пловдив, от Украйна от Албания, Косово, Македония, Молдова. През април вицепрезидентът чу наблюденията и на студенти от Медицинския университет в София. Идеята на Студентските лаборатории бе да се състави обективна картина какво се случва с бъдещето на образованите в България младежи, избрали да следват у нас по силата на двете постановления от края на миналия век. Те указват реда, по който младежите идват да учат и получават ежемесечна стипендия от българската държава, но няма последователна грижа и те се сблъскват с административно тежки проблеми, понякога и с неуредици, липсва и координация какво се случва с тях като завършват, дали например македонци не стават незабавно лекари в Германия, и дали не изтича безконтролно човешкият капитал, в който българската държава инвестира. В Студентските лаборатории с българската диаспора вицепрезидентът установи, че няма регистър на завършилите у нас, и няма информация колко и какви специалисти излизат с престижната българска диплома. От подобен регистър биха се възползвали и работодатели, и местни власти, а и самите студенти. А по-добрата координация при прилагането на ПМС № 103 и ПМС № 228 би оправдало целесъобразността и би осмислило тази конкретна държавна политика, свързваща българите по света с България.  

Вицепрезидентът добави, че успоредно с това в различни държави текат и асимилационни процеси, които също следва да бъдат отчетени. Надя Младенова обобщи установените проблеми в последователност, в която екипът на вицепрезидента е обсъдил и набелязал стъпки за поправянето им:

  • За рекламната кампания на университети даже месец март е късно.
  • Подаването на кандидат-студентски документи може да става и онлайн, за да не се превръща в §22. В комплекта с кандидатстудентските документи следва да има и документ за българско гражданство, като в предвидените в ПМС случаи следва консулските служби в съответните държави да играят по-активна роля. Изтеглянето на сроковете за кандидат-студентската кампания би позволило да се представя академична справка от училището, вместо да се чака връчването на дипломите. Това би спестило и губенето на време за нотариални заверки при подаването на документи.  По електронен път и своевременно МОН би могло да уведомява МВР, МВнР и ДАНС, за да се извършват необходимите действия за издаване на документи. Пак чрез електронната поща кандидат-студент би могло да получат от МОН достатъчно навреме уверение, че са приети за студенти. Така за тях ще остане само да дойдат с оригиналните документи за записване, без да се налага да се връщат за удостоверения по няколко пъти до родните си места. При по-добра връзка между МОН и академичните власти може да се предвиди бройка и за студентските общежития, за да се избегне чакането (неизвестно на какъв адрес) дни наред за удостоверение за престой и за ректорска заповед, докато младежите се запишат за студенти и придобият право да се настанят в общежитията
  • Предлага се да се въведе карта, удостоверяваща студентските права, по данни на МОН, като на всеки шест месеца или веднъж годишно МОН уведомява съответните органи на реда, ако на някого са прекъснати студентските права.
  • Поради незадоволителните познания по български език, с които пристигат бъдещите първокурсници, се предлагат две мерки като амбициозна програма в национален мащаб: интензивни курсове от момента на пристигането в началото на септември – за един месец поне, както и удвояване на хорариума и минимум по 120 часа обучение за първия и за втория университетски семестър за студентите от историческите диаспори.

Вицепрезидентът потвърди, че екипът й е прегледал всички сайтове, за да установи каква информация е достъпна, ако някой независимо откъде иска да следва в България. Недостатъчни са разясненията за възможностите по тези постановления. Г-жа Йотова коментира, че академичните институции не са така амбициозни както МОН.

Райна Манджукова предложи и копие от задграничния паспорт да се добавя към необходимите документи при кандидатстване онлайн. Манджукова смята, че представените наблюдения са обективни и навременни, те съвпадат с констатациите на Центъра за бесарабските българи в България и на гражданския сектор за липса на национална координация за справянето на проблемите. Т. нар. студентска карта може да изиграе ролята на трудов документ като основание за пребиваване, като това се отрази и при промените в законодателството за българското гражданство. Според Манджукова може работодателските организации да се включат по-ефективно в процеса. Тя приветства идеята за интензивни курсове и разказа, че през 1993 г. точно такова обучение е било организирано от Института за чуждестранни студенти -

Проф. Светозара Халачева разказа, че мисията на някогашното ИЧС от 19 години е поета от Департамента по езиково обучение към СУ „Св. Климент Охридски“. Халачева смята, че интензивният курс следва да бъде дълъг не един, а два месеца.

Доц. Ана Кочева подкрепи горещо активните мерки за подобряване на езиковото ниво.

Проф. Искра Баева също смята, че предложените мерки за справяне с проблема са навременни, и че рекламната кампания заедно с обявяването на свободните места по квоти, и със заявките за приема във ВУЗ-овете следва да са готови още през декември на годината, предхождаща кандидатстването. Изпитите, както във всички страни, следва да са приключили още до края на юни, а резултатите да се знаят през юли .Ако процесът за издаването на студентска карта се улесни, то още на 1 септември и не по-късно от 15 септември първокурсниците може да бъдат вече записани и да започнат интензивните курсове по български език. Проф. Баева пледира да се изравнят стандартите на работодателите за учащите се, за да се знае по колко часа седмично имат право да упражняват труд или да стажуват. Проф. Баева настоя ректорите да определят отговорник – също толкова активен, колкото има в Икономическия университет във Варна, става дума за инж. Георги Петров – и координатите на тези университетски служители да бъдат достъпни и чрез уебсайта на университета. Проф. Баева смята, че настаняването на студентите в общежитията може да става по информация от МОН, а не да се чака тепърва заповед от ректора. Проф. Баева поиска Националното представителство на студентските съвети също да се включи в предстоящия форум.

Проф. Антоанета Христова изтъкна, че при толкова много и сериозни проблеми няма как да караме хората да остават в България. Всеки в един момент се пита защо се прави всичко това, защо държавата образова около 2000 млади хора всяка година, без да използва тези ресурси. Планирано е предстоящото мащабно социологическо изследване, представено на миналото заседание на Съвета, да се занимае и с този въпрос, тъй като нито бизнесът, нито демографските структури не подават адекватна информация засега. Проф. Христова смята, че в бизнеса се къса връзката, и че има работодатели, които не са чували за ПМС 103, и университетите не работят адекватно за привличането на чужденци. Тя смята, че има да се извърви огромен път, и трябва да се тръгне от регионите и от бизнеса. Ако ключът за мотивация се намери оттам, по-нататък ще се подреди цялата верига.

Вицепрезидентът Илияна Йотова поясни, че тенденцията е младежите, които идват да следват у нас, са с предварителна нагласа да си намерят работа и да останат в България. За тях България е примамлив идеал и оптималната реализация е да си намерят работа в България, като това се отнася не само до специалности като туризъм във Варна или Благоевград, а и за регулираните професии и например в здравеопазването – медицина, фармация, стоматология. За тях пък има разминаване в изискванията за стажовете и за съжаление студентите от българските диаспори нямат право на специализация като останалите български студенти по държавния прием и като чуждестранни студенти по платения прием.

Проф. Искра Баева обобщи, че основният проблем е административен – от бюрокрация. Проблемът опира до реализацията. Проф. Баева не мисли, че целта е непременно тези студенти да останат в България, а и да се създадат лобита там, откъдето идват, за да продължат да милеят за България. Тя призова да бъдем по-гъвкави и решителни към административните спънки, като даде пример с автоматичното придобиване на Номер от социалното осигуряване, когато се карат специализации в САЩ, с разбиране за тежестта на студентските такси. Конференцията, смята Баева, следва да убеди институциите да решат проблемите. Д-р Боби Бобев подкрепи казаното с горчиви примери как закъсненията до ноември, до декември за справки в МВР и други формалности са ставали причина студентите да загубят цяла година.

Вицепрезидентът се ангажира да изложи през Президента на Републиката констатациите и лично да предприеме срещи със заинтересованите страни преди форума. Тя ще разговаря с представители на МВР и на отдел „Миграция“, като представи аргументирано виждане за споменатата Студентска карта предвид на обсъжданите се в момента текущи промени в законодателството за българското гражданство. Имаме национална цел да бъдем заедно, подчерта Йотова, а процесът, за който говорим, не е задължително да завърши изведнъж. Д-р Боби Бобев изрази мнение, че регистърът на всички чуждестранни студенти следва да се организира от МОН. За жалост сега няма нито един ректор, който да знае къде са се разпилели възпитаниците му. Проф. Искра Баева добави опит за системата „Алумни“ по света, за която вицепрезидентът също смята, че е необходима и у нас. Доц. Ана Кочева призова чрез рекламната кампания да се популяризират и докторантурите, и те също да се отчитат в регистъра на българските възпитаници. Наталия Михалевска информира, че в момента в МОН върви обсъждане на промените в ПМС № 103, но изказаните днес констатации са конкретни и още по-задълбочени. В МОН би се намерил с финансов ресурс, за да се интензифицират курсовете по български език, което досега не е било предмет на обсъждане. Сроковете за кампанията, кандидатстването, приема, записването на студенти се определят със заповед на министъра и не е невъзможно да се изтеглят напред във времето. Факт е, че тази година не са се запълнили квотите от почти 2000 студенти от диаспорите.

Предложено бе с писмо до задграничните мисии на МВнР в Европа и Америка да разпространяват по-активно информацията за възможността да се следва в България. Българските съботно-неделни училища може да се ангажират за онлайн съдействие при провеждането на изпити. Документите може да се приготвят предварително, да бъдат сканирани и изпратени по електронната поща. В МОН продължават да работят за промените в ПМС № 103, ще бъде изпратено становище и до Президентството.

Вицепрезидентът Илияна Йотова прие да се съпоставят вариантите за промяна, като призова за координирани усилия. И настоя да се организира националният форум през юни 2019 г. „Бъдеще с българска диплома“. Наталия Михалевска подреди предложенията от заседанието на Съвета към вицепрезидента за промени в дейности, свързани с приема на студенти от българските диаспори:

  1. По отношение на кандидатстудентската кампания
  • Заявките на  ВУ в България да се събират и обобщават до края на декември месец
  • Кандидатстудентската кампания да стартира през месец януари
  • Определяне на квотите  до края на март
  • Въвеждане на предварителни изпити
  • Резултатите от изпитите да се публикуват  по – рано, за да могат кандидат-студентите навреме да бъдат информирани при избора с други висши училища, където са кандидатствали.
  • Електронно провеждане на изпитите и електронно информиране за резултатите – по-гъвкави срокове и начини на провеждане и възможности за нееднократно явяване на изпити
  • Съдействие от задграничните мисии
  • Активизиране на висшите училища в България за рекламна дейност
  1. По отношение на приема
  • Съгласуване на сроковете и необходимите документи за настаняване на общежитие,  да се осмисли необходимостта от това кой документ къде се получава и заверява , необходимостта от всеки документ и заверка , за да се облекчи процедурата. 
  • Информация за класирането да се публикува и изпраща електронно
  1. По отношение на обучението
  • Да се определи във висшите училища в България координатор, който да отговаря цялостно за обучението, логистиката и др. въпроси на студентите от българските диаспори
  • Да се осигурят интензивни курсове по български език в началото на обучението и продължаващи, при необходимост по време на първата година от обучението от Департаментите по езиково обучение към висшите училища
  • да се осигурят стажове – добър пример е подкрепата на община Пловдив чрез кариерен център
  1. По отношение на завършването им и реализацията

– електронен регистър на завършващите студенти от българските диаспори, публичен за пазара на труда и информация за тяхната реализация в България и в чужбина

Вицепрезидентът Илияна Йотова в заключителен коментар обобщи предложените идеи и допълни, че в обмисляните в момента промени в законодателството за българското гражданство са потвърдили трудностите около удостоверенията за произход, и че има идея да се премахнат този вид документи. Руслан Мъйнов и д-р Боби Бобев подкрепиха виждането, че няма еднакви критерии в различните страни какви да бъдат документите, доказващи произход. В страните с български исторически диаспори условията са различни и удостоверяването не става по стандартен начин, в Албания например няма откъде да се вземат такива документи, каквито се представят от други страни в региона.

Поради липса на съществена информация по т. 2, 3 и 4 от дневния ред Съветът за работа с българите в чужбина приключи заседанието си в 18,25 ч. на 14 май 2019 г. с

ИЗВОД, че се подкрепят предложените стъпки и организирането на скорошен национален форум или кръгла маса за образованието на младежи от българските исторически диаспори.

Още от СЪВЕТИ


ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

ОРДЕНИ И МЕДАЛИ


Полезни връзки