БРИФИНГИ

Брифинг на президента Росен Плевнелиев при посещението му във Велики Преслав

Въпрос: Господин президент, какви са очакванията ви за доклада на Европейската комисия?

Росен Плевнелиев: Знаете ли, това, което разбрах аз за докладите, въпреки че не ми беше ресор като министър на регионалното развитие е, че винаги в последния момент те се променят. Винаги нещо може да се случи. Ето виждате как едно неправилно решение на Висшия съдебен съвет за съжаление отекна много силно не само в цялата страна, но и в Брюксел. Това ме кара да си спестя коментарите по предстоящия доклад, защото знам, че и до последния момент формулировките ще бъдат обект на интервенция и доформулиране и доизчистване.
От друга гледна точка съм убеден, казвам го съвсем категорично, че все пак това не е един обикновен доклад. Това е петгодишен период, който ще бъде обхванат и в рамките на тези пет години, се надявам Европа да бъде обективна и да види, а и да покаже прогреса, защото такъв има.
Ако видите къде е била системата на правораздаването в България през 2007 г. и къде е сега, то има много сериозен прогрес. Да, имаме много проблеми, но и имаме успехи. Затова се надявам този доклад да бъде обективен. Това беше и моето послание в Берлин при всичките ми срещи, които имах в Бундестага и с президента. Това беше и посланието ми в Брюксел, когато бях там. Проведох и телефонни разговори.
България не крие проблемите си. Единственият начин да решавате проблемите си, е да не ги замитате под масата. Така, че ние сме честни и почтени, няма да ги скрием. Ще търсим решение, но искаме както проблемите са на масата, така и успехите да са на масата.

Въпрос: Смятате ли, че България и Румъния трябва да бъдат разделени?

Росен Плевнелиев: Това, което успях да коментирам специално в Бундестага и в комисиите към немския парламент беше, че пакетирането на повече от една държава е модел, който ще остане в миналото. Оттук нататък със сигурност в Брюксел, Берлин, Париж, Лондон няма да има съгласие по това за следващите държави, които идват и ще се присъединяват, да има подобни пакетни решения.
Когато има пакетно решение на две или повече държави заедно, тогава за съжаление нямате стопроцентен фокус и обективност за постиженията на едната или другата държава, защото са в пакет.
Такъв е опитът в големите европейски столици и аз съм убеден, че оттук нататък подобно пакетиране няма да има, но за България и Румъния то е факт, и аз мисля, че не можем да избягаме от това. Няма и смисъл да го правим. В някои отношения Румъния е проблемна, в други отношения България е проблемна.
Нека да не забравяме, че примерно по отношение на правораздаването в Румъния Европейската комисия няма притеснения от гледна точка на организираната престъпност, докато за България има подобни опасения за организирана престъпност, която е създадена по времето на тоталитарната държава и прехода към демократично общество. Затова в някои отношения Румъния е по-напред, в други отношения – България.
Нека да не забравяме също така, че в Румъния има над осемдесет и двама осъдени представители на висшата политическа класа – министри, зам.-министри, включително и министър-председател осъден. Фактите са си факти, резултатите са си резултати.
Голямото ми лично притеснение, както убеден съм и в Брюксел е това, че все пак в една демократична държава не може в разстояние на няколко седмици толкова силно да интервенирате и да подменяте устоите на демокрацията, и хората, които я представляват – Конституционен съд, системите в правораздаването.
Наистина политически чистки във възможно най-консервативната система, тази която е свързана с демократичността и солидарността, никъде не се гледат с добро око, още повече в Европа. За съжаление Румъния си предизвика този проблем, България пък си предизвиква други проблеми.
Отново казвам, аз съм оптимист, но съм и реалист. Оптимист съм, че докладът ще бъде коректен, но съм реалист, защото знам, че имаме още много какво да свършим. Не бягам от тези проблеми, така както ще гледаме пет години назад, аз искам да погледнем и пет години напред. Какво си задаваме като задачи, какви са проблемите на масата за решаване и да седнем да си ги решим. Брюксел няма да ни реши проблемите. Брюксел е партньор, който ни помага с механизмите на координация и солидарност да вървим в правилната посока, но домашното ще си го напишем ние. А в съдебната система има много какво да се прави.