Президентът обнародва промените в Гражданския процесуален кодекс
2015-07-01 11:49:00
Президентът издаде указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Приетият на 19 юни 2015 г. закон съдържа важни промени, които трябва максимално бързо да станат част от действащото право.
С приетите разпоредби се възприема механизмът на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Той се основава на принципа на взаимното доверие в правораздаването в Европейския съюз и премахва нуждата от специално производство за признаване на съдебни решения, постановени в друга държава-членка. Те имат непосредствено действие на територията на Република България и молба за изпълнението им може да се подаде директно до съдебен изпълнител. По този начин трансграничните съдебни спорове ще приключват по-бързо и ще бъдат съпроводени с по-малко разходи във връзка с изпълнение на постановените решения. Регламентът се прилага пряко от 10 януари 2015 г. В тази връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се определя компетентният съд, пред който гражданите могат да упражнят правата си по регламента, свързани с подаване на молба за отказ на признаването или за липса на основания за това или молба за отказ от изпълнение на чуждестранните съдебни решения. Приетият закон въвежда важни промени в заповедното и изпълнителното производство и предвижда срок за утвърждаване на изискванията за обмен на електронни запори, което ще позволи налагане на електронен запор върху вземане по сметка в банка без излишни разходи.
В същото време приетият закон предизвика възражения относно съответствието на част от промените с Конституцията на Република България и по-конкретно тези, свързани с ограничаване на достъпа до касационно обжалване. Несъгласието на неправителствени организации и на експерти и граждани е по повод изключването от касационен контрол на решенията по производства по Семейния кодекс, свързани с родителските права след развода, упражняването на родителските права и задължения, спорове относно родителски права, личните отношения с близки.
Президентът споделя виждането, че тези въпроси са от изключителна важност за обществото ни и е необходимо да има правна възможност по тях да се формира практика на Върховния касационен съд. Това ще спомогне за по-точното прилагане на закона и за развитието на правото, а това несъмнено са важни гаранции за закрилата на детето и насърчаване на отговорното родителство.
Воден от всички тези съображения, президентът призовава народните представители да преосмислят значимостта на родителските права и задължения за формирането и изграждането на отговорно поколение. Признавайки необходимостта от оптимизиране на работата на Върховния касационен съд, държавният глава смята, че е възможно да се намери баланс с пълноценната защита на основни човешки права, включително чрез последващи законодателни промени в кратък срок.
Президентът е готов и да упражни правото си да сезира Конституционния съд по разпоредбите, които изключват от касационно обжалване съдебните решения по производства, свързани с упражняването на родителските права. Закрилата на децата от държавата и обществото е основно начало в българската Конституция, а при упражняването на родителските права и задължения държавата не трябва да абдикира от подпомагащата си функция. Ето защо, държавният глава счита, че е необосновано отпадането на възможността за триинстанционното производство и формиране на трайна практика на Върховния касационен съд по толкова важни за развитието на обществото въпроси.
