Никоя нация не може да се справи сама с предизвикателствата, независимо от размера на своята икономика и военна мощ, категоричен е държавният глава
Политиката на велики сили с техните изконни интереси и сфери на влияние и периферия между тях предизвиква съществуването на замразени конфликти. Да си затваряме очите за тази заплаха не е устойчиво политическо решение. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на встъпителната сесия на Третия глобален форум в Баку, организиран от Международния център “Низами Ганджеви” и Световния форум на лидерите – Мадридския клуб.
Глобалният форум тази година е посветен на „Изграждането на доверие в новосформиращия се световен ред“ и беше открит от президента на Азербайджан Илхам Алиев. На форума присъстват участници от близо 60 страни, сред които около 40 настоящи и бивши държавни ръководители от цял свят, и повече от 200 правителствени представители на високо равнище, членове на ЕП и на национални парламенти от Европа, Азия и Африка, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ЮНЕСКО, Световния форум на лидерите – Мадридски клуб, на Римския клуб, Организацията на жените парламентаристи.
Българският държавен глава беше специален гост за откриването встъпителната сесия на дискусията. В изказването си Росен Плевнелиев очерта ключовите предизвикателства пред световния ред и отбеляза, че кризите по света са достигнали рекорден брой, което изисква неотложни действия. „Не можем да си позволим да бъдем пасивни“, посочи президентът и уточни, че когато не се предприемат действия се навлиза в „опасна сива зона на нелегитимност и нестабилност“. „Безразличието не е алтернатива днес“, категоричен беше президентът Плевнелиев.
„Само заедно, спазвайки върховенството на закона и водейки принципна политика, базирана на универсалните и общочовешки ценности, ще успеем да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени“, заяви президентът. Държавният глава изтъкна, че никоя нация не може да се справи сама, независимо от размера на своята икономика и военната си мощ. „Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост“, допълни президентът. Росен Плевнелиев посочи, че светът не трябва да се връща към времето на Велики сили, които си разпределят сфери на влияние.
По думите на държавния глава интеграцията и сътрудничеството са се утвърдили като антипод на дестабилизацията. Доказателство за това е историята на Европа след кръвопролитията и разрушението на Втората световна война. „Решимостта на европейските лидери, повярвали в историческата си мисия да не допускат отново подобно опустошение, създаде Европейския съюз, в името на който врагове станаха приятели, работещи заедно за общо бъдеще на мир и споделени ценности“, заяви президентът. Росен Плевнелиев даде пример с Балканите, които някога считани за „барутния погреб“ на Европа, днес са мирен регион, в който се изграждат доверие и сътрудничество благодарение на двигателя на европейската интеграция и демократичната култура на гражданското общество.
Държавният глава изтъкна растящия брой замразени конфликти като предизвикателство пред световния ред и изрази опасения, че Източна Украйна може да се превърне в зона на поредния замразен конфликт. „Ако наистина ни е грижа за хората и за правото им да живеят в мир и благополучие, е необходимо да се противопоставим на грешната и опасна стратегия региони, държави и народи да бъдат държани нестабилни и зависими от интересите на една или друга велика сила, решила, че те попадат в периферията й“, подчерта президентът.
Росен Плевнелиев застъпи тезата, че в основата на всяка една криза стои потъпкването на правилата и призова за ефикасни механизми, които да гарантират върховенството на закона. Президентът подчерта, че мирът може да бъде запазен само ако правилата важат за всички. Същевременно държавният глава изтъкна и необходимостта от система за ранно идентифициране на кризите, която да бъде задействана, когато основни човешки ценности са нарушени. „Употребата на оръжие и прибягването към сила не са аргументи, а доказателство за липсата на такива“, посочи пред участниците във форума Росен Плевнелиев.
Президентът припомни, че вследствие на Украинската криза навлизаме в нова фаза на „Студен мир“ в Европа. „Мир, защото никой не иска война и никой не иска да се връщаме обратно във времето на Студената война. Но мирът е студен, тъй като Русия и Западът, за съжаление, днес се противопоставят един на друг, докато Европейският съюз се опитва да остане единен за налагането на санкции“, обясни президентът Плевнелиев. „ЕС е уникален проект за мир, в който водените от консенсус политики правят всяка една страна еднакво важна“, добави президентът и апелира за търсене на съгласие в глобален план. „Надяваме се на световната сцена да видим глобални интереси, които отразяват водещите принципи и ценности на световния ред, а не ги разрушават“, каза държавният глава.
Президентът изрази безпокойство от надигналата се нова вълна национализъм в Европа, който се възползва от страховете на хората, свързани с миграцията, липсата на икономическа перспектива, висока безработица и други. „Днес повече от всякога ни е необходим модерен патриотизъм, а не национализъм“, посочи Росен Плевнелиев. Президентът очерта климатичните промени, миграцията, тероризма, заплахите за сигурността като предизвикателства пред световния ред, които изискват обединени усилия. „Сблъскваме се с предизвикателства, произтичащи от ненаучените уроци от миналото и от грешната интерпретация, дори манипулация на историята“, подчерта държавният глава.
В заключение президентът посочи, че колкото и да са тежки глобалните предизвикателства, с които се сблъскваме, решенията не могат да бъдат отлагани за следващите правителства или поколения. „Необходимо е отговорно да се изправим пред проблемите – да не ги крием или отлагаме, а да вземем заедно устойчиви решения, за да ускорим изграждането на един интегриран, мирен, хуманен и стабилен световен ред“, заяви президентът Плевнелиев при откриването на форума в Баку.