БРИФИНГИ

Брифинг на президента Росен Плевнелиев и Иван Искров след среща с Управителния съвет на Българската народна банка

“Дондуков” 2

Росен Плевнелиев:
Добър ден. Имахме среща в Президентството с икономическия екип на президентската институция и Борда на Българската народна банка. Какви са резултатите от тази среща?

Първо, целта на тази среща беше да направим необходимите, да го нарека в прав текст, комуникационни канали по всички нива – експерти на Президентството, експерти на банката, ръководител на институцията, с ръководител на Българска народна банка, за да можем в 2012 г., която, отново повтарям, е много важна за България, двете институции да работят заедно, да обменят информация, да обменят идеи, трендове, направления, така че България през 2012 г., работейки по своята Национална програма за развитие 2020, правителството,

Президентството и Българската национална банка да използват капацитетите си за това да имаме една качествена и работеща програма до 2020 г. И институциите ще работят заедно за това България да има качествена програма за развитие „България 2020”.

Банковият сектор в България е стабилен, добре капитализиран. Банките в България имат ликвидност, двойно по-голяма от тази, каквато имат средно в европейските банки. Регулаторът е силен, консервативен. Българската национална банка е най-старата и уважавана институция в тази държава. Тя е създадена дори преди парламента след Освобождението. Българската национална банка се ползва с изключителното доверие на президентската институция и двете институции са символ на надпартийност, на консерватизъм и на култура на стабилност. Нарочно казвам тази дума, защото България трябва да бъде стабилна и трябва да надгражда тази стабилност.

Разбира се, икономиката е в основата на всичко. Икономиката е в основата на кредитирането. Икономиката е в основата на темата с лихвите, която днес отново се поставя на дневен ред. Лихвите в една държава трудно могат да бъдат свалени с административни мерки. Свалянето на лихвите зависи от икономиката. Българските банки са конкурентни, българските банки са стабилни и българските банки, въпреки тази криза, която е най-тежка за Европа и за света, продължават да бъдат и печеливши.

Репутацията на Българската народна банка, не само в България, но и извън нея, е толкова висока, че днес аз бях информиран от г-н Искров, че Българската национална банка е водеща в няколко проекти на регионална основа за това България да подпомага съседни на нас държави как да реформират банковите си сектори и как да ги направят стабилни, такива, каквито имаме в България и в някои други европейски държави.

Говорихме също така по някои важни приоритети за 2012 г., за да може банковият сектор да бъде стабилен, ефективен и за да може икономиката да върви напред. Важно е дългосрочното планиране, важно е стартирането на проекти, които биха задвижили сравнително нискорискови проекти, биха задвижили икономиката, а това са проекти като енергийна ефективност - национална масова програма, това са проекти за подкрепа на малки и средни предприятия, това са проекти за подкрепа на други схеми, свързани с експортната ориентация на българската икономика.
Преди всичко обаче нека да е ясно, Българската национална банка е регулатор и г-н Искров ще ви разкаже малко повече за това. Докато правителството и съответно президентската институция тук ще трябва да доведат тези конкретни идеи до работещи механизми, заедно с търговските банки, българската държава трябва да продължава да работи за репутацията на банковата система, с която ние толкова много се гордеем и която е предпоставка за по-изгодно кредитиране и съответно оттам - ползи и за хората.

Господин Искров, благодаря Ви за срещата, която имахме, за добрите идеи, сътрудничество, на което ние толкова много се радваме и през следващата година заедно с Вас, заедно с много други институции, наистина ще работим така, че нашата Национална програма за развитие „България 2020” да бъде максимално широко представена и да бъде наистина една работеща програма, която българската икономика и държавност да следват до 2020 г.
Благодаря ви.

Иван Искров:
Уважаеми господин президент,
Уважаеми дами и господа,
Преди всичко искам да благодаря на президента Плевнелиев, че уважи Централната банка, като една от първите институции, която беше поканена тук, в Президентството, да се запознае отблизо с новоизбрания президент в неговата функция, както и да представя аз нашия екип, ръководния екип на Централната банка.

Имахме много дълъг, интересен разговор. Представих на г-н Плевнелиев Управителния съвет на Централната банка, структурата, начина на вземане на решения, функциите и задачите, които седят ежедневно за решение пред нас като върховната регулативна институция на банковия сектор.

Това, което каза президентът - икономика, икономика, икономика - всъщност много ми допадна, тъй като вие знаете, през годините, а аз съм публично лице вече много години, знаете, че винаги съм защитавал абсолютно същата теза. За да решавате каквито и да е социални въпроси, които, разбира се, имат и своите политически измерения, трябва да имате брутен национален доход, който да бъде създаден от реалната икономика и който да подлежи на разпределение. Колкото по-добре работи икономиката, толкова повече пари ще има за всички сектори.

Трябва да ви кажа, че съм изненадан от добрите познания, които показа нашият президент, по отношение на показателите на нашата система - на Централната банка и на търговските банки, на тяхната работа, така че не се наложи да му преповтарям. Но заради вас отново ще обърна внимание, че България има с какво да се гордее. България не трябва да продължава да се оправдава постоянно или да бъде сравнявана постоянно със съседни нам държави и по-близо, и по-далеч.

По отношение на банковия сектор, на регулациите, България не е догонваща страна, България е напреднала страна, по отношение на банкови регулации, състояние на системата.

Обсъдихме много от задачите на Българската народна банка както в национален, така и в международен аспект. Както спомена г-н Плевнелиев, ние сме една от банките в Европейския съюз, които много сериозно участват в международните изяви на нашата страна. Искам да ви кажа, че наши експерти участват в 103 работни групи, различни комитети и т. н. Обработват се над 5000 документа годишно, няколко десетки хиляди страници - това всичко се изчита, формира се позиция, защитават се определени интереси на нашата система, нашата страна в международен мащаб.

Това, което считам, че беше полезно за колегите от екипа на г-н Плевнелиев, от неговия икономически екип, е, че ги запознахме с нашето виждане по отношение на процесите, които в момента текат в световен мащаб, в Европейския съюз и в частност в еврозоната, както и импликациите, които те дават върху района и върху нашата страна.

Това, което искам да ви уверя накрая, казах го на г-н Плевнелиев, всъщност той преди малко го каза, а аз се солидаризирам с това – действително, ние като национална институция много си приличаме с целите, които си поставя президентската институция. За разлика от политическите органи, които са фокусирани върху един по-кратък период, тъй като са много фокусирани върху електоралния цикъл, Централната банка, както и държавният глава, винаги гледат с много по-дълъг хоризонт, а не само върху временни решения. Така че г-н Плевнелиев и неговият екип могат да разчитат на нас по всяко време, когато се касае за важни информации, анализи – както касаещи страната, така и касаещи Европейския съюз, с което допринасяме за доброто функциониране на нашите институции.

Благодаря Ви, господин Президент, още веднъж.

Нели Тодорова, БНР:
Добър ден, Нели Тодорова съм от „Хоризонт”. Чухме, господин президент, мнението Ви за това, че не може административно да се намалят лихвите, но ми се иска да чуя позицията Ви за идеята за своеобразно стандартизиране на лихвите на г-н Дянков, както и какво мисли по въпроса г-н Искров.

Росен Плевнелиев:
Рано е да се коментират тези идеи, тъй като те трябва да бъдат сложени в тяхната пълнота и обоснованост на масата. Трябва в дебата, който предстои, разбирам от правителството, следващата седмица, наистина да има широка представителност. Ние също ще внимаваме какви идеи и конкретни формулировки ще бъдат сложени на масата следващата седмица, като не е изключено в края на следващата седмица да организираме дебат и в президентската институция по идеите, които бяха предоставени вчера на публиката в България от гледна точка на министъра на финансите.

Това, което към момента мога категорично да коментирам, е, че идеята да се регулират по-добре малките кредити – до 400 лв., от гледна точка на повече регулация, повече правила, за мен лично е добра, защото повече прозрачност означава повече права и по-добра защита на интересите на хората. Оттам нататък всички останали идеи нека бъдат добре обосновани, нека да се дебатира по тях и чак тогава президентската институция ще излезе със становище. Към момента е рано за нас. Приветствам усилията обаче на всички страни да сложат на масата тази важна тема и да търсят възможности.

Иван Искров:
Ако позволите, господин президент, действително засегнахме и този въпрос в разговора с държавния глава, въпреки че не е бил основен в нашата среща, както разбрахте. Това, което искам да кажа, е, че Централната банка не определя лихвите от 1 юли 1997 г. Тогава с единодушие нашият народ, нашата политическа класа, реши, че основният фактор, за който трябва да се бди, това е стабилността на националната валута, тъй като това е най-важното нещо, особено за малки икономики, каквато е нашата страна и беше въведен Валутният борд.

Също както и г-н Плевнелиев, искам да обърна внимание, че Централната банка с огромната си експертиза и опит винаги е била един добър партньор на правителството през всичките тези години. Когато видим нещо на масата, сме готови и ако бъдем поканени, разбира се, да си кажем мнението. Винаги има нещо възможно за подобряване. Нашето законодателство е изцяло съгласувано с европейското законодателство, няма никакви забележки по регулацията на финансовата система, знаете, никакви през годините. Но ако има възможност за подобряване на някои текстове, ако бъдем поканени, отново казвам, и когато имаме нещо написано на масата, ние ще бъдем едни добри партньори за обсъждане на каквото и да е.

Светослав Иванов, bTV:
Добър ден, Светослав Иванов – bTV. Въпросът е към г-н Искров. Господин Искров, един въпрос за психологическия ефект. Така от новините например непрекъснато слушаме за гръцката дългова криза. В този контекст, мислите ли, че тези проблеми в Гърция действат върху състоянието на гръцките банки, защото знаем, че има много гръцки банки в България? И като цяло, какво е състоянието на банките, които идват от чужбина, имат български клонове? Благодаря.

Иван Искров:
Благодаря Ви за въпроса. Не мога да добавя нищо по-различно от това, което съм казвал през последната година, откакто започна да се шуми около нашата южна съседка, година, година и половина. Както съм казвал и преди, в България ние не делим банките на гръцки, италиански, френски, пакистански и т.н. Това са банки, които оперират на територията на страната, които са български банки и са регулирани от БНБ по същия начин, по който са регулирани и всички останали банки.

Другото, което е изключително важно, обръщам внимание, на всеки три месеца, знаете, че Централната банка пуска подробен бюлетин, в който публично можете да отворите и да видите какви са показателите на всяка една банка, в т. ч. и на банки, които се притежават от чуждестранни лица.

Хубавото, което мога да добавя, е, че все пак има доста голямо развитие през последния месец в посока решаване на проблемите в южната ни съседка и пак казвам, това не са проблеми на банките, това са проблеми на свръх задлъжнялостта, която те трябва да решат и ще решават през следващите години. Хубавото е, както знаете, че има вече политически консенсус между основните партии там по отношение на мерките, които трябва да се вземат, за да може страната да се върне към растеж, към конкурентоспособност и към решаване на въпросите.

Но пак казвам, това няма пряко отношение върху банките, които оперират тук. Банките работят нормално, техните показатели са такива, каквито са и на останалите банки с много добра ликвидност, капиталова адекватност, така че не считам, че всеки път трябва да говоря по този въпрос.

Росен Плевнелиев:
Скъпи колеги, информацията, която ние получаваме, че стабилността се връща в Европа, доверието към Европа се възстановява, решителните действия на Европейската централна банка от последните седмици, както и фискалния пакт, който вече, знаете, беше договорен между толкова много европейски държави, възстановява доверието с бързи темпове.

Разбира се, най-лошата криза е дълговата криза, това са планини от дълг, те не могат да бъдат разградени за година или две и от тази гледна точка, разбира се, потреблението ще бъде свито. Но стабилността се връща, доверието е налице, ние сме оптимисти, че в Гърция в много скоро време ще бъде и подписано споразумение, в което ще участват всички страни и там най-после светът и Европа ще си отдъхнат.

Въпреки това БНБ - и днес ние точно се фокусирахме и върху тази тема - е един абсолютно безкомпромисен, безапелационен, коректен и справедлив регулатор и резултатите, които ние виждаме в България, не дават и капчица съмнение в стабилността, на която и да било от елементите на банковата система.

Проблемът е следният. Хората спестяват, фирмите дори увеличават спестяванията си, парите в банковата система се увеличават и увеличават, депозитите се увеличават. Как да направим тези пари да работят? И тук въпросът е: икономика, икономика, икономика; потребление; подкрепа на износа; доверие на консуматорите; доверие в програми за заетост; програми за подкрепа на малки и средни предприятия; националния схеми, които да стартират, така че да дадат възможност на хората наистина, както се казва, да развържат този потенциал, който има в нашите банки. И преди всичко усещането за риск.

И нека да съм ясен и категоричен - като президент дълбоко вярвам и ще работя за това, че репутацията и стабилността и на кредиторите е много важна. Тоест на банките. И ще работим за това. Когато банките са стабилни и работят в една добра среда, имат уважение, чувстват се добре и на място, тогава те ще развържат също и кесиите за кредитиране. Така че репутация и работа в посока на това българската банкова система, която толкова много е постигнала, толкова е различна от банковите системи на много други европейски държави, сега би трябвало наистина да получи в рамките на един ясен диалог и с правителството възможността в някои от секторите да бъде намален рискът, за да може да се увеличи кредитирането.

Тук искам също така да коментирам и възможностите в следващите седмици с правителството, освен за тези програми, които ние искаме да дойдат на дневен ред, и публично-частното партньорство. Това е също начин. Има механизми да се пуснат идеи, проекти, които да развържат по някакъв начин голяма ликвидност в системата. Но отново да сме наясно, пари има, необходими са добри нискорискови проекти, които да отпушат нещата.
Благодаря ви.

Иван Искров:
Господин президент, благодаря Ви за последните думи, тъй като е много важно, уважаеми колеги, виждам и представителите и на международни медии - в България не стои въпросът за стабилност, в България стои въпросът да има проекти, както каза и г-н Плевнелиев, зад които да застанат банките, за да може да расте икономиката.
Благодаря.

Росен Плевнелиев:
Благодаря.