БРИФИНГИ

ВЪПРОС: Господин президент, навлизате в петата година от мандата си, така че няма как да не Ви попитам ще се кандидатирате ли за втори президентски мандат? И също да Ви попитам, според Вас има ли нужда от промяна в Конституцията, която да промени правомощията на президента и да промени условията и изискванията за избор на държавен глава? Това е първият ми въпрос. И каква е Вашата оценка за това, което се случва във Висшия съдебен съвет в последните дни?

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: По отношение на втория мандат - твърде рано е да се обявяват кандидатури. Ще обясня и защо. Всеки, който си мисли, че ще води 10 месеца кампания вместо да свърши нещо смислено за народа, със сигурност ще бъде наказан от народа. Второ - което за мен е и по-важно, ранното стартиране на дебатите по президентските избори със сигурност ще промени истинския дневен ред на обществото днес, а той не е партийните калкулации и партийните кандидатури за предстоящите президентски избори. Истинският дневен ред на обществото днес е голямата тема за справедливостта. Очаквам и се надявам до лятото да видим отговорни действия, публични дебати, ускоряване на съдебната реформа, на антикорупционното законодателство, на отдавна чаканите смислени действия и реформи в българската прокуратура, в българския съд. Това очаквам аз, това очаква и народът. Наесен ще дойде времето да се правят и президентски избори. Ако цялата година, обаче, се занимаваме само с президентските избори, ние ще разочароваме гражданите.

 

Попитахте за потенциални промени в Конституцията във връзка с предстоящите президентски избори. Тук мога да кажа, че не трябва да има и капчица съмнение, че каквито и промени да се правят в Конституцията, те ще обслужват една или друга кандидатура или някакъв субективен дневен ред. Ще  го кажа много ясно – промени в Конституцията се правят с принципна позиция по принципни въпроси. Второ, основен стандарт в демократичната държава, каквато ние имаме претенция да бъдем, е, че изборното законодателство не се променя поне 6 месеца преди изборите. В последните 25 години много често слушахме политиците да се оплакват именно от това. Всеки път управляващите в последния момент извършваха промени в изборното законодателство. Това създаваше недоверие, обществен проблем, защото всеки си мислеше, че това се прави в изгода на един или друг. Това не трябва да се случва в никакъв случай сега. Спазете добрия принцип – шест месеца преди избори не правете повече промени в изборното законодателство, за да покажем, че и ние сме научили своите уроци от миналото и сме една по-устойчива демокрация.

 

Попитахте за случилото се вчера във Висшия съдебен съвет. Първо ще отговоря като гражданин. Като гражданин съм длъжен да заявя и няма как да мълча, че начинът, по който беше проведена тази извънредна кадрова промяна, дискредитира Висшия съдебен съвет. И не заради конкретните лица, а заради принципите, заради принципите на прозрачност, заради принципите на ясна публична мотивация за съответните кандидатури, независимо кои са те, заради тези принципи, които, очевидно, пред всички нас като граждани вчера бяха грубо погазени. Гражданите са жадни за справедливост. Ние очакваме от „правителството“ на съдебната власт да бъде двигател на съдебната реформа. Кой друг ако не те, да зададат ценностите в съдебната система!? И като гражданин аз съм разочарован от това, което видяхме вчера, и го споделям съвсем честно пред вас като един нормален гражданин, който има отношение към държавата и който се надява, че точно Висшият съдебен съвет ще даде пример за принципна позиция и за устойчивост на решенията.

 

Като президент, няма как да не отбележа, че се намираме в един изключително важен момент, в който е наложително всички отговорни институции, включително и от съдебната система, да се съсредоточат максимално за приемане на изключително важни закони, правила върху реформата на реформите, която всички ние наричаме. Същевременно, демонстрираният вчера подход поставя въпроса дали целта е изобщо да има или да няма съдебна реформа и ако я има, кой ще има тежката дума там и кой ще има тежката дума във Висшия съдебен съвет. 

 

Алтернативите са две. От едната страна е задкулисното вземане на решение и не само по един конкретен случай, но и по цялата реформа, която ни чака. От другата страна са принципни, публични, добре обосновани тези, дебати, принципна позиция кое е добре и кое лошо в българската съдебна система. Силно съм притеснен от това, което видяхме, и се надявам, че във Висшия съдебен съвет добрите принципи на управление, на отговорно вземане на решение, на устойчивост във вземаните решения ще бъдат спазвани и то пред очите на целия народ.

 

ВЪПРОС: Господин Плевнелиев, на предишната Ви годишнина Радио К2 Ви попита какво направихте за България и българите като президент. Тогава се измъкнахте. Днес, преди края на мандата Ви, ще отговорите ли на въпросите пред нацията. И, госпожо Попова, какво направихте и Вие за България и българите като вицепрезидент? Преди края на мандата, ще отговорите ли? Благодаря.

 

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Като президент обещах да се отчитам редовно пред българския народ. Всяка година издаваме и годишник, с който всеки един в българските читалища, в българските библиотеки, в българските университети, както и вие, уважаемите медии, може да се запознае. Всяка среща на държавния глава, всяко посещение, всяко послание може да бъде видяно там. Разбира се, зависи от всеки един от вас да прецени кое и как оттам нататък ще бъде посочено и интерпретирано. Тези четири години бяха трудни както за България, така и за света. В тези четири години се свърши немалко по пътя на националния идеал и националната цел, която е дефинирана много ясно не от когото и да било, а от Апостола на свободата.

 

Не съм съгласен с дебатите, които текат, и с хората, които ни заливат от различните трибуни с посланията, че не знаем кои сме, че нямаме идеал, че нямаме цел, че нямаме посока, че нищо не постигаме. България има и идеал, и цел, и посока. Те са дефинирани много ясно от Васил Левски. По това има абсолютно съгласие в българското общество от поколения насам. Завещано ни е да постигнем „чиста и свята република“, каквато още не сме постигнали, и да намерим своето достойно място в семейството на европейските народи, като Апостола казва, че зависи от всеки един от нас. Зависи от всеки един от нас, а аз съм един от вас. И считам, че в тези четири години държа здраво посоката на европейското развитие, спомагам за силния глас на България в нашето семейство, в семейството на демократичните европейски държави. И съм сигурен, че народът вижда и оценява. Оценката ще дойде, разбира се, и от него.

Благодаря ви.

 

МАРГАРИТА ПОПОВА: Имаше един въпрос към мен, на който може би частично отговорих с кратката справка, която дадох по ресорите, които са ми възложени. Но не направих другото, за което имам информация, за да спестявам време и да имате вие време да зададете повече въпроси. Хубаво е да се отбележат още някои неща, които са добра илюстрация, по темата грижа за българските деца, голямата тема за единението, грижа за родолюбиво възпитание, признание на таланта на децата и в национален, и в международен мащаб, като в тази връзка по тези теми само няколко неща ще ви спомена за илюстрация.

 

Проектите, които съм започнала и които продължават и до днес, се характеризират със стабилност и последователност. Те не са много на брой и не е нужно да има чак толкова много, но всички са тематично ориентирани в тази посока, за която току-що говорих. Така например 2012 г. започнахме един много хубав проект в много училища в страната, всъщност стартирахме с едно – на Ловешката езикова гимназия, там открихме проект „Часове по демокрация“ с децата от гимназиалния курс. Проектът се разрасна. Езиковите училища, в които той се провежда, едно след друго се обаждат и заявяват желание да продължи този проект. От 2012 до 2015 г. участия имаше от София, Перник, Пазарджик. За 2016 г. продължаваме, и тъй като това е международен проект, работим с международна фондация от Германия по този въпрос, още две издания на проекта ни очакват през 2016 г. - може би в езиковите училища във Видин и в Кърджали. Спрели сме се на езиковите училища, за да нямаме езикова бариера и да може и безпрепятствено да покрием по-голяма част от децата при обучението в тези часове по демокрация. Децата ги приемат тези проекти много добре. Покрай политически въпроси там говорят за техните неща, за образованието, за възпитанието, за възможностите за учене, правят контакти със свои връстници, срещат се с преподаватели, които идват от Германия и четат лекции и ги обучават. Всъщност върви един прекрасен проект. Аз се надявам и след 2016 г. този проект да намери и други възможности и други подходи, за да продължава да се развива.

 

За още две неща ще ви кажа. Поех патронаж и се включих в нещо, което беше започнало - един локален, пловдивски проект под наслов „Народните будители и аз“. Започна този проект за родолюбиво възпитание на децата, за връзката с историческото минало, за връзката между поколенията. Започна в няколко училища в Пловдивския регион и бяха взели участие някъде около 3600 деца, ако не се лъжа. 2015 година децата са 50 хил. Този проект прерасна от регионален в национален. Като такъв го припозна Министерството на образованието. И нещо повече, този проект се свърза и пожела да работи заедно с още един проект, който всъщност стартира по моя инициатива и с колегите от кабинета го започнахме. Това са клубовете „Млади възрожденци“. Тези два проекта, тези два потока на нашите деца, на българските деца по няколко теми се сляха в едно и сега работят заедно. Това са чудесни инициативи, които намериха своето място и ще намерят и своето продължение. 

 

Още доста неща бих могла да ви кажа за това какво правим с децата. Отново организирахме и направихме, проведохме доста международни фестивали в областта на театъра, на танците, на музикалното изкуство във Враца, в Созопол, в Павликени с деца от домовете, където са дечица без родителска грижа или деца с увреждания. Разширява се обхватът. Участват все повече и повече деца. Формира се една общност, в която това, за което говорих, тази социална сплотеност, тези човешки отношения започват да се виждат и отношенията между самите деца и между преподаватели и деца. Започнахме чудесни проекти с Фондация „Амалипе“ за работа по темите на интеркултурния диалог, това, на което специално обърнах внимание в моето встъпление, защото това е много важно, това е част от работата за единение на нацията, защото за мен това е важно.

 

Има и други, с които мога да илюстрирам насоките, в които се работи. И всичките тези насоки са една много хубава добавена стойност към това, което се е случвало в продължение на 25 години в президентската институция, и една много добра отправна точка за това върху какво всъщност и как трябва да се концентрира тази институция, за да изпълнява конституционните си задължения. Децата, единението, социалната сплотеност, сигурността, интеркултурният диалог – това е, това са важните неща.

 

Сега задавате въпроси за Висш съдебен съвет, за вчерашни скандали, за онзиденшни скандали, за SMS-и и за не знам си какво още. Ама, нека да видим защо се случват тези единични неща и докога ще се тресе нацията и ще се занимава с някакви SMS-и и с някакви промени във фигурата на представляващия Висшия съдебен съвет, който няма никакви компетентности. Нямали доверие, сменили го, имали скандали вътрешни, сменили го – с това ли трябва да се занимават цялата нация и целият народ? И да потърсим първопричините, корените защо това нещо се случва. От колко години нашето общество е абсолютно разделено - разделени партии, разделено общество, разделен Висш съдебен съвет. Сега хубаво ги разделихме и на съдии и прокурори. Попитайте ги какво се случва вече и в малките градове, да не говорим тук, в софийските прокуратури и съдилища. 

 

Голяма част от моите приятели и хората, с които контактувам, са хора от тази гилдия. Ще видите какво ще се случи и след една година, ако не се вземат мерки, наистина мерки, които да спрат тази разяждаща омраза и това разяждащо разделение. А да видим какви ще бъдат последиците, като не ги отчетохме в предварителен анализ, дали има някаква заплаха от разделението на Висшия съдебен съвет, което аз поддържах и съм го изписала още в стратегията, която писахме в кабинета „Борисов 1“ за това разделение на прокурорска и на съдийска колегия. Какви мерки взехме ние и защо ги направихме така тези разделения от вчера за днеска, с политически скандали, които се пренесоха във Висшия съдебен съвет, та хубаво да разделим прокурорите и съдиите. Кой ще страда от тази работа? Къде се събират прокурорите и съдиите на едно място? В съдебната зала. Защо се събират на едно място? За да гледат проблемите на българския народ, на хората, които отиват всеки със своя проблем да намери правно разрешение в съдебната зала. Е, като прокурорът и съдията не могат да се гледат и са се смразили заради додеялите ни вече политически и партийно-политически разпри, какво очакваме ние като резултат за правова държава и за реформи и за резултат от тези реформи и да говорим, че съдебната реформа била реформа на реформите. Липсата на единение е най-големият грях, който сторихме на себе си. Докато не се единим, никакви реформи няма да имат резултат. Единението и враждата помежду ни разяжда всяка инициатива още в самото й начало. Може ли да започнеш един проект, в който има ненавист, в който генерираш разединение и неразбирателство, и да очакваш някакъв позитивен резултат? Хайде, пренесете се в семействата, да видим какво става там. Ако няма единение и разбирателство, за какво говорим? Какви СМС-и си писали, на кого ги писали и защо си сменили представляващи във Висшия съдебен съвет? Ами, извинявайте много, трябва да сме малко по-интелигентни. Не може да се занимаваме с такива неща. 

 

Трябва да се занимаваме с това какво единява нацията, защо и на кого позволяваме всеки ден и в голяма част от нощта да катализира агресия, насилие и вражда помежду ни, какво става по улиците. И се питаме защо? Откъде дойде тази агресия и това насилие в последно време? От това, че сме смразени и разединени. Това е проектът на проектите. И от падението на нравите и на морала. Това е един „великолепен“ начин за самоубийство на нацията. Разединението и падението на морала и на нравите. Ето това са фундаменталните въпроси. А не някакви въпросчета извадени, които имат много пикантерия може би. И сигурно са много интересни и са много любопитни. 

 

Ама това не е генералната тема, не е генералният проблем. Можем ли да генерализираме, можем ли да извадим темата, искаме ли да говорим по нея, да намерим корените на злото? Стига с това разединение. Това разединение ще ни убие. Понеже не можем да се единим в къщата ни, не можем да направим инициативи за единение в региона, не можем да имаме напредък – това съм го казвала и пак го казвам, не може да има единение в национален мащаб, без да има регионално единение. Това е.

 

ВЪПРОС: Имам няколко въпроса, единият към вицепрезидента и още няколко към г-н Плевнелиев. Госпожо Попова, да Ви попитам, слушам през цялото време това, което говорите. Демонстрирате доста сериозно държавническо мислене. Имате отношение към доста въпроси по дневния ред на обществото. Бихте ли приели предизвикателството да се кандидатирате за президент, ако зад Вас застане една сериозна политическа сили на изборите през есента.

И въпросът ми към г-н Плевнелиев – тъй като Националната служба за охрана е подопечна на Вас служба, много ми е интересно Вие за себе си открихте ли отговора на въпроса кой свали охраната на г-н Местан в края на декември. Също така много често в изказванията си говорите за задкулисието. Ще Ви чуем ли някога поименно да назовавате някой от това задкулисие, за което често говорите.
Благодаря.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Първо Вие, госпожо вицепрезидент.

МАРГАРИТА ПОПОВА:
Благодаря за този въпрос. Много сте мила.
Искам да Ви кажа нещо друго обаче. Преди да Ви отговоря на въпроса, трябва аз да Ви попитам – какво според Вас означава предизвикателство?

ВЪПРОС:
Да се изправите….

МАРГАРИТА ПОПОВА:
Ами това не е предизвикателството, това е част, детайл от живота на човека. Не съм мислила по този въпрос. Имам си ценностна система, имам си план на живота не до края на 2016 г., а за доста по-дълго време за напред, ще видим.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Спомняте си, че още през 2012 г. проведох Консултативен съвет за национална сигурност, на който постигнахме пълно съгласие за устройствените закони (за службите), включително и за Закона на НСО. Този закон вече е факт, за което приветствах парламента, и влезе в сила от 1 ноември. Няма как да не се чувствам, от една страна, потвърден, от друга страна, разбира се и задавам същите въпроси, потвърден защо. Защото сега вече имаме закон. На база на този закон НСО е длъжна да документира всяко решение, да има правилник, да има правила, включително и за прословутата комисия, която взима решенията по отношение охраната на държавниците.

Знаете много добре, че това не е решение, което се взима от президента, нито пък той трябва да го взима, нито да бъде информиран за дейността на комисията в подробности – кой политик, по какъв начин и как се пази. Тази комисия има много важна функция по закон и тя носи отговорност по закон. Там се преценява за всеки един от политиците. Комисията е заседавала многократно в продължение на периода след 1 ноември, когато законът е влязъл в сила. Комисията е длъжна да взима отговорно решение и не по телефона, а там, заедно, аргументирано. Тази комисия технически се свиква и управлява от НСО, но НСО няма аналитично звено. НСО не може, не бива и не е негова работа, а това е работа на ДАНС и на Министерство на вътрешните работи. Именно затова законът е посочил тази комисия.

Виждам моята задача като президент в това да има закон, да има правила и да сме сигурни, че тези правила се спазват. Отговорността за назначаването на охраната, за свалянето на охраната, за това да се случва не по телефона и никога по телефона, а аргументирано, с ясни документи от страна на ДАНС, от страна на Министерство на вътрешните работи и в рамките на комисията, която носи законовата отговорност за това, е на началника на НСО. Ще бъда безкомпромисен във всеки един момент, в който аз получа доказателства, че се е действало извън правилата и процедурите.

Попитахте за задкулисието дали мога да го наименувам. Този въпрос ми е задаван неведнъж и неведнъж съм казвал, че не бива да очаквате от държавния глава да посочва кой и как. Но можете да очаквате от държавния глава, първо, принципна позиция и, второ, отстояване на принципи и от всички, които взимат решенията в държавата. Затова и си позволих да дам тази оценка за вчерашното решение на ВСС. Все пак в тази държава не само се говори много за олигархия и има олигархия и аз питам – кой политик какво точно е свършил срещу олигархията. В тази държава всички декларираме, че сме за социалноотговорна икономика и сме против олигархичната икономика. Е, кой какво направи против олигархията, питам аз.

Защото не по думите, по делата ще познаете кой какъв е. Аз мога да изляза честно пред вас и да кажа, че най-силната мярка срещу българската олигархия бе взета от служебното правителство на Марин Райков. Никой друг не посмя, въпреки че говореха в продължение на десетки години, да въведе правила за прозрачност и управление на държавните пари. Това, че след това се срути олигархичната банка на България, може би има своите първопричини и в отговорното действие на едно смело служебно правителство.

Аз съм този, който непрекъснато повтаря, че за банка КТБ всичко трябва да излезе наяве, но не много други го правят. А още по-важно е какво се върши. Ще дам още няколко примери, за да си отговорите вие сами на въпроса. Спомнете си казуса „Марковска“. Спомнете си двете служебни правителства и начина, по който те бяха направени. Спомнете си правилата за държавните пари. Спомнете си украинската криза. Спомнете си, ако щете, и кибератаките, които се извършиха срещу България наскоро. Кой е този, който говори за тях? Защото всичко това бяха задкулисни действия срещу законността, символ на задкулисие.

Понякога се чувствам сам в тези си действия. И по казуса „Марковска“, и по казуса с украинската криза, когато заех принципна позиция, много малко български политици излязоха да кажат, след като говорят толкова много за върховенство на закона, имат ли смелостта да посочат кой нарушава върховенството на закона? Кой друг излиза и говори за кибератаките срещу българската демокрация и българската държавност, след като всички те – от президента, през вицепрезидента, до всички вицепремиери на България, всички, които присъстваха на Консултативен съвет за национална сигурност, чуха доклада на Държавната агенция за национална сигурност. Защо мълчат и кой говори?

Считам, че абсолютно в интерес на българското общество и на българската държава е да бъдем честни. А освен, че говорим, добре е да действаме. Аз спя спокойно със своите действия като държавен глава по тази тема. Благодаря ви.

ВЪПРОС: Господин Президент, бих искал да Ви попитам като главнокомандващ. В момента върви процедура по преждевременно прекратяване мандата на началника на отбраната. Това с Ваша санкция и с Ваше знание ли е? И въпрос към вицепрезидента - тъй като говорихте много за разединение и за омраза, единна ли е президентската институция.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
По отношение на избора на началник на отбраната на България. Знаете много добре, че това е съвместен процес. В него участва и президентът. Аз имам своята роля, наясно съм с това какво се случва. Винаги решението се взима в режим на диалог. Чувам аргументи, не се действа по спешност и за мен най-важна е професионалната основа и ценностните качества на този, който ще бъде началник на отбраната, защото като държавен глава аз съм задал ясно посоката за интеграция с партньорите, за повишаване съвместимостта с партньорите. Като държавен глава съм убеден, че България е сигурна и че националният интерес е гарантиран в достойното семейство на европейските народи, включително и в най-силния отбранителен съюз на планетата, а това е НАТО. Аз съм задал посоката. Това очаквайте от държавния глава.

Същевременно, когато министерството взима своите отговорни решения и правителството, като държавен глава аз искам да чуя принципни позиции, ангажименти, дали този началник на отбраната ще върви и разбира се въоръжените сили ще вървят в посоката, която е начертана, включително и на Консултативния съвет по национална сигурност, на който ние постигнахме широко политическо съгласие за три големи неща – нов план за действие, нова програма за действие и, разбира се, най-важното за мен – рязко повишаване на съвместимостта с партньорите, иначе няма как да сме ефективни. С едно изречение: аз съм партньор в този процес и той ще бъде доведен до, сигурен съм, успешен край, заедно с правителството и заедно с министъра.

МАРГАРИТА ПОПОВА:
Отговорът ми е следният. Нашите роли са различни. Моята работа е да съветвам, да казвам ясно и категорично това, което мисля, по различни въпроси, които касаят националната стабилност и сигурността във вътрешната и външната политика, това, което ми е възложено по Конституция и със Специалния закон за Консултативния съвет към президента. Оттам насетне решенията и отговорността са на държавния глава. Най-добре е, когато се допълваме по различни въпроси и по много от нещата и на днешната пресконференция това се вижда. Благодаря.

ВЪПРОС: Госпожо Попова, направихте много сериозно предложение – изготвяне на национална доктрина, в която сигурността да е основна ценност във всички структурни политики – от отбрана, през икономика, до култура. Какви действия ще предприемете в тази посока, за да започне такъв дебат. И, господин Плевнелиев, Вие подкрепяте ли тази идея и ще се включите ли?

МАРГАРИТА ПОПОВА:
Това са не само мои виждания и виждания, които присъстват в анализите на блестящи европейски анализатори, политолози и социолози. Аз това, което бих могла да направя, е да подкрепям инициативи, които са в тази насока, което при всички положения би било полезно. Между другото вече има няколко такива инициативи. Една от тях на хора, които са от гилдията на Министерство на отбраната. Те направиха няколко добри неща. Една от техните конференции беше през есента на 2015 г. и беше озаглавена „Брод за България“. Там присъствах и съм дискутирала с тях. Търсим общи решения. Така че, аз го правя и с удоволствие бих го направила, защото е в национален интерес, защото това е част от плана за нацията, плана за Отечеството България. Мен това ме интересува. Моето съзнание натам мисли. Така мисля и така живея. Това е, просто е хубаво хората да са различни. Всеки да дава нещо от собствения си мироглед, от собствените си виждания за надежда за отечеството, за надежда за нацията. Така че, бих подкрепяла такива инициативи без всякакво съмнение, така както съм го правила и досега неколкократно.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Изключително много приляга на президентската институция да работи за дългосрочно планиране в държавата и да успеем така да помогнем на Министерски съвет, на правителствата и на другите институции, че да се гарантира приемственост. Защото в миналото ние видяхме как хоризонтът беше от правителство до правителство. Всяко следващо правителство идваше и казваше – предишните са лоши, за нищо не стават, това, което те направиха, не беше добро. И тук това е една изключително естествена роля, която приляга на президентската институция. Ние от ден първи работим за това държавата да има дългосрочно планиране, отвъд едно или друго правителство, и да можем да постигнем приемственост в действията на правителството. Разбира се, че е нормално те да се противопоставят. Разбира се, че всяко едно от тях е различно, има различни приоритети, но над тях имаме стратегически национални приоритети и те са част от тази програма.

Гордея се с постигнатото пълно съгласие на Консултативния съвет за национална сигурност за пръв път в историята на президентската институция през 2012 г., когато приехме приоритетите на Националната програма за развитие до 2020 г. Българската държава положи много усилия в рамките на международни формати и президентството беше навсякъде в тези проекти, за да погледнем и по-далеч. Днес вече планираме до 2030 г. Ние имаме специален екип в президентската институция, който работи с екипа на президента Жан-Клод Юнкер по стратегическо планиране „България 2030“. Нашата външна политика положи много усилия, за да може България да бъде не просто само част от съгласието, но искам още веднъж да подчертая, ние бяхме двигател, ние бяхме част от тези 28 държави, които сформираха работната група към Организацията на обединените нации, която работеше в продължение на 18 месеца за дефиниране на целите за устойчиво развитие на планетата до 2030 г., които бяха приети с абсолютен консенсус от 195 държави членки и това е историческо постижение, въпреки всички проблемни данни през 2015 г. Това е една от най-добрите новини на 2015 г. Всички на планетата, и богати, и бедни, и силни, и слаби, се обединиха около Целите за устойчиво развитие. Сега те ще бъдат заложени и в Националната програма до 2030 г.

Също така искам да отбележа, че въпреки всички противоречия, турбуленции, трудни моменти, в които ние се намирахме пред този мандат и неговите първи четири години, работихме с пет правителства и с три парламента. Но тези пет правителства имаха, заявявам го най-отговорно, имаха последователен подход по отношение на „България 2020“ и заложените в нея приоритети и проекти. Това е успех за България, с който се гордеем.


ВЪПРОС: Господин Президент, чувствате ли се отговорен за допълнителното обтягане на отношенията между България и Русия? Питам с оглед на изказванията Ви, че Русия е агресивна държава, която води хибридна война на Балканите. Също така се появихте в предизборния клип на Хилъри Клинтън, чувствате ли се като американски ястреб и как ще балансирате поведението си спрямо Русия?

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ:
Нека да бъда ясен. Преди да минем към епитетите, преди да лепнем на някого етикета, добре е да се чуят и аргументите. Защото понякога ярките епитети обезличават аргументите на една или друга позиция и България никога не е поставяла под въпрос, нито нейният президент, историческите връзки с Русия, с руския народ, общите ценности, които споделяме, религия, писменост, култура. Това са факти, ние уважаваме своето минало. Това ни прави и силни. Същевременно, когато виждаме действия, които нарушават международния правов ред, тогава, когато виждаме действия, които дестабилизират нашето семейство, а България, поне докато аз съм президент, ще действа като достоен член на Европейския съюз. Ние си имаме семейство и ще работим за неговото единство, защото вярвам, че това е един уникален световен проект за мир, за човешки права и свободи. Когато виждаме такива действия, разбира се, се очаква да имаме позиция. Аз няма да се снишавам, нито пък, вече споменах, ще чакам „началниците“ да се разбират. Докато аз съм президент, ще имам позиция. Тази позиция ще бъде принципна. Тя ще бъде аргументирана. Иначе не отговарям за етикетите.

Благодаря ви.

 

„Дондуков“ 2, Зала за брифинги

7 февруари 2013 г., 11.30 часа, „Дондуков” 2