РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Росен Плевнелиев на Кръглата маса на тема „Изборният процес: проблеми и решения”

Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации,

Добре дошли в президентството на поредната кръгла маса. По време на „месеца на политическите консултации”, който се проведе по инициатива на президентската институция, парламентарно представените политически сили се обединиха около виждането за необходимостта от своевременна дискусия по проблемните въпроси, свързани с изборния процес.

Събрали сме се тук на тази кръгла маса политици и експерти поради една основна причина. От една страна, политиците да чуят съветите и предложенията на експертите. От друга страна, за да могат представителите на парламентарно представените партии, представителите на Министерски съвет, както и тези на Централната избирателна комисия, да изразят своята позиция и виждания в посока намиране на консенсусни решения по тази толкова важна тема.

България има вече 20-годишен опит в провеждането на демократични избори. Това се явява едно от достойнствата и завоеванията на нашата демокрация. Въпреки крайно изостреното политическо противопоставяне, особено характерно за 90-те години на миналия век, политическите партии и политическият елит в страната създадоха правила и условия за провеждането на честни и демократични избори. Изборите и изборният процес са важен елемент за функционирането на демокрацията. Ето защо изборното законодателство трябва да разписва устойчиви правила и механизми, които да бъдат гарант за провеждането на изборите в страната.

Изборният кодекс беше положителна стъпка в тази посока. Чрез него бе осигурена правната уредба, която дава ясна регулаторна рамка за провеждането на всички видове избори. Това прави началото на реформата в посоката консолидиране на нормативната уредба и регламентираното провеждане на избори в страната устойчиво. Разбира се, практиката може да покаже, че едни или други механизми не работят добре. Затова и по преценка на законодателя промени винаги могат да се правят. Но е добре базовата рамка да бъде устойчива.

Дебатът за изборния процес не е от вчера. Експертите и политиците назовават понякога едни и същи проблеми. По някои теми предлагат сходни решения. По други, не. С оглед на дебата по темата, който тече вече в публичното пространство усилено, могат да бъдат очертани три основни дискусионни въпроса.

Първо, изборният процес като технология за провеждане на изборите.

Второ, битуващото съмнение в обществото за съществуването на практики като купуването на гласове и контролирания вот.

И трето, има ли институционални механизми, чрез които да бъде повишена избирателната активност, особено сред младите, които са и сред групата, която най-често се въздържа да отиде до избирателната урна.

По отношение на изборния процес като технология на провеждане на изборите стоят може би най-много въпроси, които от години се дискутират в обществото. Един от тях е въпросът с избирателните списъци. Сигурен съм, че експертите ще повдигнат този въпрос. Хубаво е да се чуят и техните предложения.

Друг основен въпрос, по който имаме различни позиции, е какъв да бъде статутът на Централната избирателна комисия. Има предложения тя да бъде формирана на професионален и експертен принцип. Има и други въпроси по отношение на изборния процес, които вие ще засегнете. Надявам се на конструктивна и ползотворна дискусия днес.

Когато говорим за изборния процес в България, трябва да се вглеждаме и в неговата същина – демокрацията. Ако разгледаме рейтинговата класация на „Фридъм хаус” и тяхното ежегодно изследване „Нации в преход”, ще видим, че по показателя изборен процес за последните десет години България има устойчив рейтинг, който я нарежда сред страните с високи нива на демократичен изборен процес. За 2012 г. България получава рейтинг 2, резултат, близък до средното ниво за страните от Централна и Източна Европа. С най-добри показатели са Чехия и Полша, те имат рейтинг 1,25 за 2012 г. Зад България обаче са Унгария, с рейтинг 2,25, и Румъния, с рейтинг 3. Тази оценка трябва да повлияе положително на песимистите, но и да ни държи реалисти. Демокрацията и демократичният процес са едно постоянно усилие, в което са вплетени гражданите, партиите, институциите, медиите.

И тук идва въпросът за съмненията, за порочните практики, за купуването на гласове, за контролиран вот, предизвикателство към българската демокрация, втората основна тема, на която днес ще обърнем внимание. Купуването на гласове е проблем за демократичния изборен процес, но не е проблем, който може да се реши чрез изборното законодателство. Купуването на гласове е престъпление по Наказателния кодекс. Ето защо разговорът трябва да се води в тази плоскост, а именно правораздавателната система да потърси механизми за реални решения, а не единствено да се опитваме да отговорим на въпроса как реагираме на тази порочна практика.

Третата основна тема – как да насърчим младите да гласуват, как да бъде повишена избирателната активност, въпроси, които често чуваме в публичното пространство. Това са важни въпроси, решенията на които са свързани с едно правило, което стои в основата на представителната демокрация. Тя се базира на отговорни политици пред активни граждани.

Мнозина експерти и политици предлагат като решение електронното дистанционно гласуване с мотива, че по този начин ще се повиши избирателната активност, а и това ще минимизира ефектите от порочните практики с купуване на гласове и съмненията за контролиран вот. Може ли тази идея според вас да бъде реализирана, като се гарантира, разбира се, тайната на вота и свободата на волеизявлението. Това поставя въпроса за създаване на правна уредба и механизми, които да гарантират тайната на вота при електронното и дистанционно гласуване.

Миналата година Конституционният съд обяви като противоконституционна заложената възможност за експериментално електронно дистанционно гласуване с мотива, че има опасност от нарушаване на тайната на вота. В мотивите си Конституционният съд определи, че електронното гласуване само по себе си не е противоконституционно, тъй като се явява вид дистанционно гласуване, каквото е например гласуването по пощата, което се практикува от дълги години в други държави.

Електронното гласуване не е новост за българското изборно право. На изборите за народни представители през 2009 г. в определени секции беше проведено електронно гласуване с автоматизирани системи. Дали обаче можем да отидем по-далеч, като преминем не към стационарно, а към истинско дистанционно електронно гласуване. Със сигурност, в недалечното бъдеще електронното гласуване ще бъде основен метод на гласуване в демократичния свят, с оглед напредъка на технологиите, но и в България, в резултат на въвеждането на електронното правителство. Електронното дистанционно гласуване ще увеличи избирателната активност.

Видяхме миналата година колко много български граждани се преброиха в Интернет – 4,5 млн. Към днешна дата 5 млн. български граждани са в Интернет, 2,5 млн. български граждани са във Фейсбук. Не само младите биха се възползвали от електронното гласуване, а със сигурност и хората в неравностойно положение. А българите в чужбина са 100 % в Интернет.

Ще се зарадвам да чуя мнението на експертите и политиците по тези въпроси. И накрая като държавен глава бих отправил един апел към всички политически партии в страната. Нека не мислим конюнктурно, а държавнически. Всяка партия се стреми към максимално добро представяне на изборите и това е добре, за да реализира своята програма в интерес на нейните избиратели и гражданите като цяло. Понякога обаче това желание води до изостряне на политическите страсти, което не трябва да бъде самоцел. Твърде често диалогът се позиционира не на плоскостта на конюнктурното, на черния РR и оклеветяването на политическия опонент на всяка цена. По този начин дебатът се измества от своя фундамент, политическите програми, управленските решения, фактическите идеи и съответно ценности, които всички ние изповядваме. А това е от първостепенно значение за изборния процес. Само така може да се възстанови диалогът между партиите, избирателите и доверието на избирателите към политиците.

В заключение, отговорното отношение на партиите към избирателите и сблъсъкът на идеи, а не на компромати със сигурност ще върне хората към урните. Народът е мъдър. Той не се впечатлява от манипулации и очерняне на противника по време на избори. Но той ще оцени, ако на парламентарните избори през 2013 г. тези, които не спечелят, стиснат ръката на победителя. Репутацията на държавата е важна. Тя зависи от това какви избори ще произведем през 2013 г. Да, трябва да мислим за избирателите, а не самоцелно за изборните резултати. Имаме достатъчно време, цяла година, до провеждането на редовните парламентарни избори през 2013 г., нека се подготвим добре и нека ги направим в интерес на гражданите и демокрацията в България.

Благодаря ви и добре дошли на форума.