РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Росен Плевнелиев по случай 139-тата годишнина от смъртта на Васил Левски, гр. Карлово

Днес сме тук в Карлово, градът на Апостола, който се превърна в икона на стремежа ни за свобода, равенство и справедливост.

За хората той отдавна е светец. Често забравяме, че Левски е смъртен, че е човек. Защото подвигът му бе необикновен. Безсмъртният подвиг на един смъртен човек, които се бе заел да спаси отечеството си. Скромно и без фанфари. Но с визия, посока и цел за свободна и независима България, за чиста и свята република.

Много са светите имена в пантеона на българската история. Но много са и незнайните герои, онези, които с всекидневните си постъпки палят пламъка в сърцата на българите. Героите без имена, които скромно, не показно, подават ръка и извършват геройства. Като онези наши сънародници, които в последните дни изпълниха гражданския и човешкия си дълг, спасявайки ближните си в момент на изпитание. И в това е заветът на Левски - да бъдем народ, а не стадо, да обичаме съгражданите си.

Левски ни учи на родолюбие. Да обичаш родината и народа си, не означава да мразиш другите народи. Неговият патриотизъм е изграден върху уважението и толерантността към другите, към различните. Но най-вече върху уважението към самите нас. „Да бъдем равни на другите европейски народи”, казваше той. Върху неговия завет работим и днес, когато сме част от европейското семейство. Равни сме с европейците и в правата, и в отговорностите. Споделяме общи цели и каузи. Споделяме и несгодите. Вървим заедно към едно по-добро европейско бъдеще.

Живеем във време на силни личности, на ярки индивидуалности. Нужни са лидери, които не само посочват пътя, но и го извървяват докрай. Васил Левски е един от ярките примери за лидерство в българската история. Той ни показа, че за да поведеш народа, сам трябва да направиш първата крачка. Дързост и постоянство! Това бе девизът му. Дързост и постоянство, воля и амбиция - от това има нужда и днешна България. За да успяваме, е нужно да имаме ясна цел и да работим за постигането й упорито. Цел, която стои над дребните противоборства и над несгодите. Нужна ни е кауза. Кауза, която обединява, която ни сплотява. Кауза, съизмерима с България.

Уроците на историята са тези, които ни дават посоката. Ярките исторически личности са тези, от които се учим. Но живеем тук и сега. И гледаме напред към бъдещето. Родолюбието не се изчерпва с почит към героите. То се измерва с делата ни днес. Просперитетът и благоденствието се постигат, когато всеки си върши работата. Така както я вършеше Левски - съвестно, отговорно, прецизно. Неговата „Нареда…” е урок по политическа отговорност. Неговото тефтерче е наръчник за държавници.

Нужна ни е само повече вяра в собствените сили. Вяра, като тази на Апостола. Бъдещето на България е в нашите ръце. Българският народ пази своите изконни ценности. Българският народ има славна история, над която да надгражда днес. А когато устоите са здрави, развитието и успехът са задължителни.

Робското безвремие, от което ни събуди Българското възраждане, дългите години борба за национално освобождение, саможертвата на Левски, бяха нашата Голгота. Вярвам, че подвигът няма да бъде забравен и ще бъдем достойни наследници на Апостола.

Да живее България!