РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на вицепрезидента Маргарита Попова на връх Шипка по повод 135 години Шипченска епопея

2012-08-25 14:45:00

Многобройни са героичните епопеи на българина по неговия път към свободата и за осъществяване на националния идеал за национално обединение. Многобройни са героичните епопеи – Априлската, Шипченската, Одринската, Добруджанската, Дойранската. Знаем ги, помним ги и ги обичаме, почитаме ги, мислим за тях като за нещо, което се е случило естествено. Нещо, което има своето устойчиво място в йерархията, в архитектурата на исконните български и общочовешки духовни ценности.

И как би могло да бъде иначе? Какво бихме били ние, ако нямахме историческа памет за онова трагично, но славно Априлско въстание, в което българинът кали своята способност да добие вяра, че неговото освобождение е възможно и още повече кали готовността си да умре за своята свобода? Какво щяхме да бъдем ние, ако нямахме историческа памет за безпримерния героизъм на нашите деди по време на Балканската война за освобождението на Македония и Тракия и на онази неистова воля на нашите деди да свалят за последен път робските окови от ръцете и нозете на Майка България? Какво щяхме да бъдем ние, ако нямахме историческа памет за онази неистова воля, българска, която направи възможно да бъде превзета непревземаемата Одринска крепост? Какво щяхме да бъдем ние, българите, ако нямахме историческа памет за онези времена, в които българинът направи възможно да запази за държавата си най-важната част от Добруджа, а по време на Дойранската епопея и навред има паметни български места, свързани с Първата световна война, с Балканските войни, които показаха безпримерен героизъм и дадоха урок за сетен път на света как българинът брани и умира за отечеството си.

Подвигът на нашите деди е повод за европейско самочувствие и за национално достойнство, защото техните усилия и дела са част от усилията на човешкия род, на човеците в стремежа им и по пътя им за осъществяване, за даване и запазване на живот, на светлина, на история, на права, на свободи и на бъдеще.

Гордеем се с нашата история и знаем, че историческото безсмъртие иска даване, а не вземане. Нашите деди дадоха. Сега ние пазим, почитаме и трябва отново да даваме. И мислейки в тази посока, се сещам - колко сме задължени на Иван Вазов, на Захарий Стоянов, на Йордан Йовков, на Димчо Дебелянов за това, че със своето перо те направиха възможно ние емоционално и по художествен път да пренасяме историческата памет от поколение на поколение, а тези след нас - на своите поколения и така докато ни има на този свят.

Разбира се, че сред националноосвободителните ни епопеи Шипченската блести с особена магия. Това е така, не знам дали защото Шипченската епопея има щастието и късмета да бъде възпята и увековечена от Патриарха на българската литература, от нашия вечен учител по българщина, от най-проникновения човек и познавач на българската история и на българския национален характер – Иван Вазов, в неговата знаменита ода „Опълченците на Шипка”. Не знам дали защото „този връх висок е и сега България цяла нази гледа” и всички ние, заедно с величествената природа, ставаме съпричастни на онези високи духовни пространства на Христо Ботев, на Хаджи Димитър. На онези високи духовни пространства, на които, убедена съм, все още броди неукротеният „дух на Караджата”. И дали защото „на този връх чутовен, като шепа спартанци под сганта на Ксеркса”, един малък отряд от български опълченци, заедно с финландци, руси и румънци, успя в края на краищата да реши съдбата на тази тежка война, съдбата на българския народ, съдбата на българското отечество и възстановяването на българската държавност, което беше толкова близко, толкова добре и съкровено подготвено от целия български народ, че никой не се съмняваше в желанието и в готовността да даде живота си за свободата си и за новата държавност на нашето отечество.

Ето затова този висок връх Шипка е паметник на историческото безсмъртие, историческото безсмъртие, което се прави с даване, а не с вземане, с високи духовни идеали и висока нравственост.
Ето затова, докато има разумни и признателни люде под слънцето и на тази земя, славата на този връх, на неговите защитници и на техния величав подвиг, ще се носи „от урва на урва и от век на век”.

Нека да ни е честит празникът на всички. Поздравявам домакините, поздравявам областния управител, кмета на Габрово, поздравявам църковната власт, техни превъзходителства, народните представители, поздравявам целия български народ в границите на българското отечество и всички българи извън родна България. Нека на всички нас да е честит празникът. Бъдете живи и здрави и да празнуваме достойно!

 

ОЩЕ ОТ РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев при откриването на 76-ата сесия на Общото събрание на ООН

22 септември 2021 | 08:08
21 септември, 2021 г.

Слово на президента по случай Съединението на България

7 септември 2021 | 09:09
06.09.2021г., Пловдив

Слово на президента Румен Радев на честването на 144 години от Шипченската епопея

21 август 2021 | 12:12
21 август 2021 г.

Румен Радев: Овладяването на здравната и миграционната кризи изисква организация, усилия и финансов ресурс

16 август 2021 | 20:08
Изявление на държавния глава след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на тема: „Необходими финансови мерки за преодоляване на потенциална здравна и социално-икономическа криза от пандемията от COVID–19. Мерки за противодействие на засиления миграционен натиск през границата на Република България с Република Турция“

ОТКРИТО УПРАВЛЕНИЕ

e-ДОКУМЕНТИ

ПОСЛАНИЕ ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА

НАЗНАЧАВАНЕ НА ЦИК

ПОДКРЕПИ ЕДНА МЕЧТА

НАГРАДА ДЖОН АТАНАСОВ

СПОРТУВАЙ С ПРЕЗИДЕНТА

ТРИ МОРЕТА - БЪЛГАРИЯ 2021

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ


Полезни връзки