РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев по случай 137-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

Уважаеми г-н Димитров, кмет на Пловдив,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми министри и евродепутати,
Уважаеми президент Стоянов,
Ваше високопреосвещенство,
Уважаеми представители на съдебната власт,
Уважаеми г-н областен управител,
Уважаеми представители на политически партии и вероизповеданията в България,
Уважаеми кметове и общински съветници,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Ваше превъзходителства,
Скъпи пловдивчани и гости на Пловдив,
Скъпи сънародници,

През септември 1885 година, само на седмата година от свободата си народът ни зачеркна несправедливите граници, натрапени от великите сили и обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този дързък, но премислен акт на нашите предци е пример за историческа отговорност и творчество, защото дейците на Съединението творяха безкръвна история, сбъдвайки въжделенията на милиони българи. Те отвориха вратата пред Родината за епоха на невиждан материален и духовен възход, който за съжаление просъществува кратко, но доказа потенциала ни като народ и превърна България във фактор на Балканите.

Няма да припомням славното минало, с което всички ние се гордеем, но ще кажа няколко думи за настоящето.

Съединението е важен етап, но истинският ключ към успеха винаги е бил и ще бъде в единението. Саможертвата и смиреното служение на Отечеството, родиха, съградиха и отстояха България. Политическите бесове и егоизмът - лични, класови, партийни - ерозират устоите на нацията. Защото етиката е в основата на успеха и провала на всяко общество.

Днес в Европа отново бушува война. Надигат се старите демони на шовинизма и ксенофобията. Скъпите ресурси, миграцията, климатичните промени са другите стихии, които вече изпитваме на гърба си. Само на километри оттук бедстват хиляди наши сънародници, загубили домовете и поминъка си в наводненията.

Но в изпитанията ще оцелеят онези държави и народи, които осъзнаят общата си съдба и надмогнат лутанията и заблудите на егоизма. Навръх Съединението нека си спомним, че само единни сме оцелявали и единни сме побеждавали. Че силата ни като народ зависи от всеки от нас, но и всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали.

Поклон пред дейците на българското Съединение!

Да живее свободна и единна България!