Изявление на президента Румен Радев по време на представянето на Първа част от проект за Национален стратегически документ

2020-08-06 13:33:00

За мен е удоволствие да открия представянето на първа част на Национален стратегически документ – разработен от Стратегическия съвет към държавния глава с ръководител проф. Александър Маринов.

С обявяването на този съвет подчертах, че той е призван да изработи и представи алтернативи на институционалния блокаж и идейния застой, обхванал страната.

Резултатите от работата на съвета, както виждате добре, съвпадат с исторически за страната ни момент: когато българите излязоха от апатията и хипнозата на пропагандата, когато открито и без страх изричат истините за превзетата държава, за лъжите, арогантността и грабежа на управлението, когато демонстрираха своята решимост да си отвоюват държавата от мафията, когато единно заявяват своето желание да живеят в нормална, демократична, европейска държава.

Призивите за оставки и честни избори с машинно и дистанционно гласуване, които ехтят не само у нас, а и чужбина са факт. Но българите все по-често си задават въпроса: Какво да се направи оттук нататък, така че да избегнем повтарянето на тази управленска катастрофа, да гарантираме демократичното развитие на обществото и излизане демографската криза.

Пред нас е примерът на авторитарното управление от последното десетилетие, на резултатите от подмяната на идеите от пропагандата, на суровата действителност от пиара, на законността и обществения морал от лоялността към вожда и партията-държава, на законността от задкулисните договорки. Тази порочна система въведе страната в днешната дълбока криза и върна историческия часовник на България към зората на прехода, когато се учехме да говорим свободно и да провеждаме честни избори.

Затова приветствам решението на Стратегическия съвет да не се поддава на изкушението да представя готови за следване рецепти за бъдещето, а да заложи на коренно различен подход – на откритост, системност и последователност. За това Националният стратегически документ ще се представи на 3 етапа. Първи етап - анализ на състоянието в страната, втори - идентифициране на причините за това състояние и трети етап - формулиране на стратегически предложения и условия за тяхната реализация

Стремежът е на всеки етап да бъдат обхванати максимално повече българи – и у нас, и в чужбина, на техните идеи, талант и дързост. Да има гражданска инициатива, контрол и отговорност. Защото наследството на катастрофиралата автокрация е изключително тежко и можем да го преодолеем само с единна воля и активна гражданска позиция.

Днес Стратегическият съвет ще представи първата част – Оценка на реалното състояние на страната. Защо е важно да имаме детайлна и ясна представа за това състояние? Защото това е задължително условие да разберем причините, поради които стигнахме до тук, да ги осъзнаем в дълбочина и едва тогава да градим реалистични стратегии и планове за бъдещето. Българите масово отхвърлят пропагандата и имат правото да знаят истинското състояние на държавата и обществото и да търсят алтернатива на днешната безпътица.

Министър-председателят така и не посмя да излезе от създадения от самия него илюзорен свят и вчера отново заяви, че в последните 3 години България е била в челото на най-бързо развиващите се държави в Европа по статистика. Статистиката обаче опровергава пропагандата и с нея ще ни запознае проф. Маринов.

***

Изказване на проф. Александър Маринов при представянето за обществено обсъждане на първата част на проект за Национален стратегически документ

06 август 2020г., София  

Госпожи и господа,

От името на Стратегическия съвет към президента ще представя накратко първата част от проекта за Национален стратегически документ.

Думата „стратегия“ е широко използвана, даже може да кажем, че е донякъде изхабена. Практиката познава разнообразни стратегии, или, както те се наричат у нас, стратегически документи. Но това множество трябва да има солидна основа – цялостна, ценностно обоснована държавническа стратегия, която обхваща системното обществено развитие на страната в дългосрочен хоризонт.

Тя осмисля съществуването и бъдещето на нацията, като изхожда от базисни ценностни предпоставки. Държавнически стратегии се създават сравнително рядко – в опасни или преломни за нациите или държавите исторически моменти, когато стандартните политически и управленски решения не работят. Ефектът от тях обаче е голям – толкова голям, че след прилагането им се говори за „чудеса”, извършени от отделни нации и държави. Да припомним – германското „чудо” от 50-те години на миналия век, японското „чудо” от 60-те, корейското „чудо” от 70-те, китайското „чудо” от 90-те и др. Въпреки своята уникалност, всички исторически „чудеса”, сътворени посредством държавнически стратегии, си приличат в едно отношение – довели са до решителен напредък там и тогава, където и когато такъв е изглеждал невъзможен.

Важно е да подчертаем, че държавническата стратегия задава смисъл, дава отговор на въпроса защо правим нещата, а не разпределя ресурси и задачи. Всички останали стратегии и управленски програми придобиват смисъл на основата на държавническата стратегия, конкретизират я и правят възможна нейната реализация. Тя обуславя следващото, по-ниско ниво – разработването и прилагането на оперативни стратегии (например – мандатна правителствена програма или програма за развитие на даден сектор).  Такива оперативни стратегии има много, но те са следствие.

Много важен въпрос е как се изработва държавническата стратегия. Държавническите стратегии обикновено не се появяват изведнъж, те постепенно еволюират в хода на своето обсъждане и прилагане, увличайки със себе си необходимата за реализацията им обществена енергия. Те се създават не само от политици и компетентни експерти, а огромно значение има и пълноценното участие на гражданското общество.

Затова е от решаващо значение държавническата стратегия да се разбира като процес на непрекъснато движение и усъвършенстване, а не като доктрина или мащабен план, в който са „заковани” конкретни цели и приоритети. Най-важното в нашия подход е, че стратегията започва, а не завършва с написването на проекта. Оттук започва съществената част – диалогът с обществото и акумулирането на гражданската енергия.

Предвиждаме процесът да протече на три фази през кратък времеви интервал:

-Първо, да стигнем до обща оценка относно постигнатите резултати от досега прилаганите стратегии;

-Второ, да постигнем съгласие относно диагнозата на причините за грешките и неуспехите и да преминем към проект за промяна;

-Трето, да обсъдим с обществото предложения за адекватни по обхват и дълбочина промени.

Как стои въпросът с българските стратегии? Тези от вас, които се интересуват, знаят, че България вероятно е на едно от първите места в света по брой на стратегии на глава от населението. Към момента действащите са около двеста. Но дали те са на необходимото ниво и най-вече – има ли сред тях такава държавническа стратегия, която да сплотява нацията около реално споделени базисни ценности и да очертава най-съществените за българското общество цели, които да преследваме?

Иначе казано - какви са ефектите от стратегическото мислене и действие у нас, не са ли изхабени тези понятия?

Отговор на този въпрос могат да дадат анализът и оценката на реализацията на действащия към момента водещ национален стратегически документ – „Националната програма за развитие - България 2020“, чийто период на реализация изтича през настоящата година. Този документ не само е важен, но и би трябвало да е добре познат на българското общество и да ръководи безапелационно управлението на държавата.  За съжаление, това не е така. Проведено от нас проучване показа, че:

- 90% от анкетираните не знаят за съществуването му;

- 95% не могат да посочат неговите цели;

- 97% не са запознати с някаква форма на отчет на изпълнението.

Почти десет години правителствата управляват изпълнението на Националната програма за развитие, но и към момента няма ясен отчет за резултатите от изпълнението й, а такъв безусловно е необходим. По отчет на Министерството на финансите само за периода 2013-2017г. непосредствено за „Националната програма за развитие - България 2020“ са изразходвани 40 млрд. лева. Косвените разходи са много повече. Най-важното – безвъзвратно е изразходвано времето и най-ценният капитал – доверието на обществото. А действителността днес показва много ясно как стои въпросът с доверието на обществото.

Затова нека припомним най-съществените моменти в „Националната програма за развитие - България 2020“. Логичното начало на всеки стратегически документ е визията. Според визията, формулирана в посочения документ, към 2020 г. - т.е. към днешна дата, България би трябвало да е „държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж”.

Как мислите – дали това е страната, в която живеем днес?

За осъществяването на тази привлекателна визия към днешна дата би трябвало да са постигнати три – също така важни и амбициозни - основни цели, записани в „Националната програма за развитие - България 2020“:

Цел № 1: Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.

Цел № 2: Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.

Цел № 3: Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

Посочените три основни цели са конкретизирани в осем приоритета, сред които подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила; намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване; постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие; укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги и други.

Преди да разработим национална стратегия за следващия дългосрочен хоризонт, трябва да отговорим на въпросите:

-        Постигнати ли са така формулираните цели на Националната програма за развитие България 2020?

-        Ако не -защо? Кои са причините?

След като поставим диагнозата, можем да набележим по-добър път и по-ефективни решения. За да отговорим на тези въпроси, е нужно широко обществено обсъждане и съгласие по тези въпроси.

Къде можем да търсим отговорите за изпълнението на посочените цели? Вероятно всеки специалист има свой отговор, но ние ще се ориентираме към официалните документи. Изпълнението на „Националната програма за развитие - България 2020“ е управлявано и отчитано чрез множество документи, подготвени и приети от българските правителства през последните 10 години. За съжаление, цялостен и задълбочен отчет на изпълнението на стратегията до момента няма. Дали днес живеем в „държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността”, може да прецени всеки български гражданин.

Но ние ще се спрем на фактите и изводите, предложени в приетия от правителството през май 2019 г. „Анализ на социално-икономическото развитие на страната след присъединяването й към Европейския съюз”. Този документ е важен, защото е предназначен да послужи като основа за разработването на националния стратегически документ за следващия десетгодишен период – т.е. до 2030 г. В анализа, който цитирах, са използвани данни до 2019 г., но и по-новата информация потвърждава ясно очертаните негативни тенденции. На този етап ще се придържаме именно към официално потвърдените от правителството данни и  факти. В сайта на Министерството на финансите са достъпни тези документи за желаещите да ги проучат по-подробно.

През последните години средната продължителност на живота в България следва общата за ЕС тенденция на нарастване, но остава най-ниската в ЕС.

Страната е с най-висока смъртност в ЕС, при влошаване на показателя през последните десет години (през 2017 г. коефициентът на смъртност достига 15.5‰ сравнено с 10.3‰ средно за ЕС). Детската смъртност остава висока (6.4‰ през 2017 г. спрямо 3.6‰ средно за ЕС), въпреки тенденцията на спад през последните години, като продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинства.

По данни на ЕК, разходите за здравеопазване в страната изостават значително от средното за ЕС, а съпоставени на глава от населението определят на страната 26-то място. Около половината от тях (51%) идват от публични източници, което е вторият най-нисък дял в ЕС. Преките плащания на потребителите представляват 48% от разходите за здравеопазване (средно 15% в ЕС).

Според доклада на ОИСР за 2019 г. за здравето в ЕС, между 2009 и 2017 година в България здравните разходи са нараствали годишно с 5,3%, при среден процент на нарастване за ЕС 1,5%. Но ръстът е за сметка на постоянно увеличаващите се средства, плащани от населението, осигурените и осигурителите. Трайна е тенденцията на  нарастване на абсолютния размер на средствата, отделени за лекарства за домашно лечение. За посочения период средствата са увеличени почти два и половина пъти - от 295 млн. лв. за 2008 г. достигат 697,7 млн. лв. през 2017г.

Системата е ориентирана основно към болнично лечение – броят на хоспитализациите на 1 000 души население е най-високият в ЕС (почти двойно по-висок от средното ниво в общността). Секторът на болничната помощ е сравнително голям като дял от общите разходи за здравеопазване (34% спрямо 29% в ЕС), докато делът на разходите за извънболнична помощ (17%) е сред най-ниските в ЕС.

По обем на държавните разходи за образование сме предпоследни в ЕС (единствено Румъния е зад нас). Влошава се качеството на образованието. В изследването на Световния икономически форум България е класирана на 83-то място в света и на 26-то място в ЕС по показателя качество на образователната система. За последните десет години страната влошава представянето си с 19 позиции.  Резултатите от изследването „Програма за международна оценка на учениците“ PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, проведено през 2018 г., показват, че 47% от 15-годишните са функционално неграмотни, а 44% са с недостатъчно ниво на умения по математика. Резултатите във всички области се влошават спрямо предходното изследване от 2015 г.

Всяко десето дете не е обхванато в иначе задължителното начално образование през учебната 2017-2018 г. Още по-нисък е обхватът на прогимназиалното и средно образование (82,6%). Всяко пето дете не е обхванато. Демографските промени и провежданите образователни реформи водят до закриването на повече от 1000 училища от началото на века, а броят на учениците за същия период спада с 1/3 (около 300 хил.) Значителен е дялът на преждевременно напусналите образование и обучение. Сред неблагоприятните тенденции в сферата на образованието е и застаряването на педагогическия състав. Проучване на ОИСР установява, че 47% от учителите в България са на възраст над 50 години и едва 3% са под 30-годишни.

България е една от държавите-членки на ЕС с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са ангажирани нито в образование, нито в обучение, нито в заетост. Участието в учене през целия живот остава изключително ниско и обхваща едва 2.3% от лицата на възраст 25-64 години през 2017 г., почти пет пъти под средната за ЕС стойност.

Въпреки икономическото оживление и възстановяването на заетостта през последните години, бедността продължава да нараства, в това отношение страната ни традиционно е в челото на всички европейски класации. През 2019 г. делът на хората, които са застрашени от бедност и социално изключване, у нас е 32,5%., почти 2 300 000 души. В тежки материални лишения живее всеки пети. Паричната бедност сред безработните е около пет пъти по-висока, отколкото при наетите на работа лица. Но и работата не гарантира измъкване от бедност. По данни на Министерство на финансите от юли 2018 г., три четвърти от българските работници получават под 1000 лв. брутна заплата. Над 25% са работещите с възнаграждения до 450 лв. бруто. Бедността сред работещите е значителна - 10%. Рискът от бедност сред децата с ниско образовани родители достига 77.5% през 2017 г. и е 25 пъти по-голям, отколкото сред децата с висококвалифицирани родители.

Относителният дял на населението, изпитващо тежки материални лишения намалява през последните години, но остава най-високият в ЕС - 30%, т.е. четири и половина пъти повече от средното за ЕС.

Относителният дял на децата, които живеят в материални и социални лишения (44,1% през 2017 г.) е почти три пъти по-висок от средния за ЕС (15.3%).  Възрастните хора са друга голяма група, засегната от бедността - почти половината от населението в надтрудоспособна възраст е в риск от бедност или социално изключване през 2017 г., а малко над 1/3 от тях изпитват тежки материални лишения. Въпреки че и по двата показателя има подобрение, изоставането в рамките на общността е значително - съответните средни стойности за ЕС са почти 3 и 7 пъти по-ниски. 

Хората с увреждания са друга основна група, която е подложена на сериозен риск от бедност и социално изключване. Близо половината от хората с ограничения в трудоспособна възраст живеят в материални лишения, което е 6 пъти повече спрямо средните стойности в ЕС.

Неравенството в разпределението на доходите е най-високото в ЕС и се увеличава непрекъснато в последните години. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е над 8 пъти, при средно 5 пъти в ЕС. Коефициентът на Джини, който се смята за основен измерител на неравенството, достига стойност от почти 41 % при средно 31 % за Европейския съюз.

По данни на БНБ към март 2020 г. депозитите до 1000 лв. са 60% от всички депозити в банките, но в тях има само 1,6% от парите на влог. Депозитите над 100 000 лв. са едва 0,8% от всички, но съдържат 27% от парите в банките, тоест 15 милиарда лева.

Системата на социално подпомагане в България е третата най-неефективна в ЕС по отношение на постигнатите резултати за намаляване на бедността. Правителствените разходи за социална защита възлизат на 12.4% от БВП средно за последните десет години, средно 18.9% в ЕС, което определя на страната 26-то място в общността.

Задълбочават се регионалните различия. По показателя БВП на човек от населението районите на България изостават значително от средното равнище, както и от водещите райони в ЕС. Северозападен район, най-бедният български район, продължава да заема последното място в класацията на районите в ЕС по този показател с 31% от средното ниво за ЕС. Разликата между най-развития - София-град и най-изостаналия - Видин в икономически план район нараства от 43 пъти през 2007 г. до 63 пъти през 2017 г.  

Усилията за подобряване на бизнес средата изостават спрямо тези в сравнимите икономики, в резултат на което България губи позиции в глобален план. Според изследването Doing Business за 2019г. на Световната банка, България е на 25-та позиция в рамките на ЕС и на 59-то място в света по условия за правене на бизнес, отстъпление от 9 позиции в рамките на ЕС спрямо представянето й десет години по-рано.

Пречка за конкурентоспособността на икономиката остава състоянието на публичните институции в страната. В изследването на Световния икономически форум Global Competitiveness Report 2017-2018г. по този показател България е поставена на 107-мо място в света, последно място в ЕС.

България се нарежда на последно място в ЕС и по показателите за контрол над корупцията и върховенство на правото през 2017 г., което говори за значителна институционална неефективност.

Според “EU Justice Scoreboard” е потвърдена отрицателната нагласа на населението - 26-то място в ЕС и на бизнеса - 24-то място спрямо независимостта на съдебната система, като основният аргумент е намесата на политически и икономически интереси. Глобалният индекс за иновации също оценява ниско институционалната ефективност в България, като страната е поставена на 26-то място в ЕС по подиндикатор „Институции“.

Значим недостатък на бизнес средата в България са честите промени в нормативната уредба и създаваната от тях несигурност в инвестиционната дейност. Въпреки промените в Закона за нормативните актове от края на 2016 г., с които се въвежда задължително изготвяне на предварителни и последващи оценки на въздействието на законодателството, в повечето случаи те са формални и не се отчитат при вземането на управленски решения. Според Доклад на ЕК за България за 2019 г. качеството на оценките на въздействието е ниско поради липса на данни, слаб административен капацитет и политически намеси, а мониторингът на практическото изпълнение и прилагане на мерките е ограничен и не се провеждат последващи оценки.

Проблемите, свързани с обществените поръчки, са хронични. Прозрачността на възлагане намалява значително през последните години, като през 2018 г. всяка четвърта обществена поръчка е възложена без предварително публикуване, средно прякото възлагане в ЕС е 4%

И накрая неизбежният сумарен ефект – тежка демографска криза. Неизбежно недостатъцитге в общественото развитие рефлектират върху най-ценното - човешкия капитал на нацията.

Населението на страната продължава да намалява и към края на 2019 г. за пръв път в следвоенната история спадна под 7 млн. души, около 7% кумулативен спад за последния десетгодишен период. По предвиждания на Националния статистически институт за периода 2020-2080г. населението на България ще намалее с близо 30%, а делът на населението над 65 г. ще достигне също почти 30%.

България е една от държавите с най-ниска раждаемост измежду всички страни в ЕС. Паралелно с отрицателния естествен прираст, населението на страната е негативно повлияно и от протичащите емиграционни процеси. Само за четирите години след 01.01.2014 г., когато европейският трудов пазар се отвари изцяло за българите, страната са напуснали 101 123 български граждани, а почти половината (44,7%) от тях са до 30 г.

Нацията застарява с бързи темпове. За последните 10 години населението на възраст 15-64 години намалява с почти 600 000 души. Процесът на застаряване засяга всички райони на страната. След 2007 г. коефициентът на демографско заместване навлиза в критични стойности - влизащите в трудоспособна възраст стават по-малко от излизащите.

Наистина неблагоприятни демографски тенденции се наблюдават и в останалата част от ЕС, но в страната те са по-остро изразени. В допълнение, продължават да се наблюдават и задълбочават негативни тенденции, характерни за развиващите се страни. Например като по-високи нива на смъртност и интензивна емиграция.  

Какъв извод може да направим от всички тези и много други данни, повтарям, потвърдени от правителството в официално приет от него документ? Логиката ни води към извода, че водещият стратегически документ  Национална програма за развитие България 2020 не е осъществил целите и приоритетите си. Начертаната визия за състоянието на страната остава пожелание за неопределеното бъдеще. Дори там, където има положителни тенденции (като икономическия ръст и нарастването на износа), те не водят до подобряване на живота на мнозинството от българите, а напротив – парадоксално стимулират задълбочаването на неравенствата.

Истината изисква да признаем, че към 2020 г. българското общество се отличава с крайно тревожни устойчиви тенденции: висока смъртност, лош здравен статус на нацията; ниска раждаемост; висока емиграция на трудоспособно население; задълбочаващи се дефицити в качеството на образованието и професионалните компетентности, духовността и възпитанието; драстични и нарастващи социални неравенства, бедност и изключване.

Точното наименование на тази картина е стратегически неуспех. Възникват основателни въпроси, на които ние българите трябва да намерим общ отговор: Защо страната не успява да постигне заложените желани параметри на обществено развитие? Защо не бе реализирана визията, заложена в Националната програма за развитие България 2020 и не бяха постигнати съответните стратегически цели?

Едно от възможните обяснения за този стратегически неуспех, според нас, е начинът на подготовката и реализацията на националната стратегия, който на свой ред е свързан с дълбоки,  системни дефекти на модела на управление на държавата и на отношенията между държавата и гражданите.

Въпреки това, нито постигнатият неутешителен резултат от изпълнението на Националната програма за развитие България 2020, нито обуславящите го базисни причини са отчетени при досегашната подготвителна работа по проекта за нов стратегически документ за периода от следващите десет години - Национална програма за развитие България 2030.

Заложените в проекта цели и индикатори на напредъка към 2030 г. са нереалистични, особено в контекста на неизпълнението на аналогични, по-скромни цели и индикатори в НПР БГ 2020. Те не могат да бъдат постигнати със същия модел на политическо и управленско мислене и действие, който е породил множеството негативни тенденции през последните десет години. Визията е отчайващо неправдоподобна.

Проблемът не е в отделни решения, а в цялостния подход към очертаването на желаното бъдеще на нацията и пътищата за неговото постигане. Рискът е за пореден десетгодишен период нацията да остане в плен на неизпълними пожелания и този риск е реален. За да го избегнем, са нужни решителни промени.

За да постигнем обществено съгласие какви да бъдат тези промени, трябва да постигнем съгласие относно диагнозата.

Поради тази причина ние поставяме на обществено обсъждане на първата фаза на реализация на нашия проект следните основни въпроси:

•        Смятате ли, че днес България е „държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж”, както е записано в Националната програма за развитие България 2020?

•        Изхождайки от днешните реалности и най-вече наложилия се модел на управление, смятате ли за постижимо през 2030 г. България да е „държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика..., адаптираща се към променящия се свят чрез своето високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество, плодородна почва за идеи и притегателна сила за инвестиции и човешки капитал… Държава, в която българският гражданин играе активна роля в бъдещето на своята страна, има богати възможности за личностно и професионално развитие и живее в справедливо и толерантно общество, в което гласът му се чува”, както е записано в проекта за Националната програма за развитие България 2030?

•        Ако действителността се разминава с тези предначертания, кои според вас са основните причини?

След като обсъдим и определим заедно основните моменти в диагнозата, ще сме готови да преминем към следващата стъпка – да формулираме и обсъдим заедно визията, целите, приоритетите и началото за преодоляване на кризата за истински просперитет на нацията.

Както стана дума нашият проект ще се развива в непродължителен период от време в три фази, които си поставят за цел обсъждане и постигане на съгласие по:

•      Оценката на реалното положение в резултат на изпълнението на досегашната Национална стратегия;

•       Идентифицирането на причините за неуспехите и грешките;

•       Формулирането на стратегически предложения и тяхната реализация

За осъществяване на такава обществена дискусия ще работим в партньорство с гражданската инициатива “Ние, е-народът”, като от днес в социалните мрежи Facebook и LinkedIn, а в близките дни и в специален сайт, ще има възможност да бъдат представени мнения, оценки и предложения.

Текстът на проекта на първата част от Националният стратегически документ от днес ще бъде качен на сайта на президентската институция, както и на посочените платформи.

Ще бъде създадена и попълвана постоянно публично достъпна база данни с всички постъпили мнения и предложения.  Това имаме ние предвид когато определяме националния стратегически документ като процес в развитие.

Благодаря ви за вниманието.