РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ
Изказване на президента Румен Радев на Общия дебат на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН
2019-09-26 17:45:00Г-н председател на Общото събрание,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,
В самото начало бих искал да Ви благодаря, г-н председател, за Вашето умело ръководство, което, вярвам, ще ни поведе по пътя към справяне с настоящите предизвикателства.
Днес повече от всякога трябва да защитим основаната на правила система на многостранна дипломация, в центъра на която е Организацията на обединените нации. В този контекст бих искал да изразя нашата подкрепа за значимата и навременна инициатива на Германия и Франция за създаване на Алианс за мултилатерализъм – мрежа от сходно мислещи нации, работещи за засилване на ефективните многостранни подходи към глобалните въпроси чрез ООН. Тази инициатива изцяло съвпада с темата на тазгодишния Общ дебат. Позволете ми да споделя няколко думи относно различните градивни елементи на нашия дебат, както и за неговата основна тема – постигане на устойчиво развитие във всяко кътче на планетата.
Форумът на високо равнище по устойчивото развитие е централното събитие в рамките на 74-ата сесия на Общото събрание на ООН. Необходимо е спешно да се ускори прогресът към постигането на всички цели на устойчивото развитие. Човечеството се сблъсква с все по-бързо задълбочаващите се отрицателни последствия от непрекъснато нарастващата свръхупотреба на природните ресурси и масовата урбанизация. Резултатът от редица човешки дейности е необратимото замърсяване на околната среда, намаляването на биоразнообразието и застрашаването на крехките екосистеми.
Поздравявам генералния секретар на ООН, г-н Антониу Гутериш, за свикването на Среща на върха по въпросите на климата, катализираща колективната политическа воля за постигане на по-ниски нива на емисии на парникови газове, а след време - на нулеви нива. Това ключово послание на Срещата на върха трябва да прозвучи силно от тази най-висока международна трибуна.
България потвърждава ангажиментите, които е поела по силата на Парижкото споразумение. Моята страна няма да пожали усилия да трансформира своята икономика по начин, който ще подпомогне постигането на общата цел за овладяване на увеличаването на температурата на планетата до 1,5 градуса по Целзий и за постигане на нулево ниво на емисии на парникови газове до 2050 г. България вече е постигнала междинната цел за включване на 18% енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, в своя енергиен микс, като по този начин се нарежда сред водещите страни в ЕС.
Тази година, на 24 януари, генералният секретар Гутериш отбеляза първия в историята Международен ден на образованието, с което постави образованието в центъра на Дневния ред за развитие 2030. България изцяло споделя неговата оценка, а именно че образованието е двигател за премахването на бедността и е движеща сила на мира.
Като член на Съвета по правата на човека, България се ангажира да овласти децата с увреждания чрез приобщаващо образование, което е значим инструмент за целия процес на социално включване. В един свят, задвижван от информацията и комуникационните технологии, ние отдаваме специално значение на възможностите, които образованието предлага. През следващите години българският комисар в Европейската комисия ще отговаря за въпросите на младежта, образованието и иновациите. Това доказва важността, която отдаваме на тези приоритети.
Въпросите на глобалното здраве са сред основните предизвикателства на днешния свят. България потвърждава своя ангажимент към постигането на универсално здравно покритие, което е част от нашите национални приоритети. Приветстваме навременната Среща на високо ниво по този въпрос, както и Декларацията за универсално здравно покритие и нейния амбициозен Призив за действие.
ООН разполага с уникално разнообразие от инструменти за посредничество, предотвратяване на конфликти, мироопазване и укрепване на мира. Приветстваме визията на генералния секретар за всеобхватна реформа в тази изключително важна сфера.
България приветства ангажимента на генералния секретар за развиване на дипломация за мир и с готовност подкрепя неговите усилия за засилване на ролята на посредничеството при предотвратяване на конфликти, както е заложено в инициативата Действие за мироопазване.
Г-н председател,
Международният тероризъм и насилственият екстремизъм продължават да бъдат значителна заплаха за международния мир и сигурност, човешките права и устойчивото развитие. Международната общност следва да увеличи усилията за задълбочаване на сътрудничеството в областта на контратероризма чрез подкрепа за ООН като ключов фактор в тази сфера. За съжаление, през последната година международната общност не постигна пробив при разрешаването на нито един значим конфликт по света. Обявената военна победа над т.нар. халифат на „Ислямска държава“ миналия март не бе достатъчен, за да донесе мир на раздирания от войни регион на Близкия Изток. Международната общност трябва да остане бдителна, тъй като заплахата от тероризъм, под различни форми, все още съществува.
Намирането на политическо решение на конфликта в Сирия е от особено значение за стабилността и сигурността в региона и отвъд него. Ние призоваваме за всеобщо прекратяване на сраженията и за защита на цивилното население. Задължително е да бъде осигурен достъп на хуманитарна помощ до всички части на страната. Необходимо е да се положи началото на политически процес, под егидата на ООН, чиято основна цел е постигането на мирен и всеобхватен политически преход. Устойчиво политическо решение трябва да бъде намерено чрез ръководен от сирийския народ политически процес, в съответствие с резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН и Комюникето от Женева от 2012 г. България високо оценява ангажимента на съседните на Сирия държави, приемащи бежанци, да облекчат тяхното страдание.
Няма военно решение на кризата в Либия. България ще продължи да подкрепя подновяването на водения от ООН процес на посредничество и подготовка на парламентарни и президентски избори, когато е възможно. Стабилизирането на Либия е от огромно значение за регионалната сигурност и за справянето с потока от бежанци в Средиземноморския регион. България подкрепя тясното сътрудничество между ЕС и Международната организация за миграция, чиято цел е увеличаване на броя на доброволно завърналите се и подобряване на условията в центровете за задържане в Либия.
България ще продължи да подкрепя усилията за възстановяване на диалога за мир между Израел и Палестина, включително усилията на Квартета за Близкоизточния мирен процес. Разрешаване на въпроса посредством съществуването на две държави е единственият път към устойчив мир. Хуманитарната ситуация в Газа предизвиква голямо безпокойство. Този въпрос трябва да продължи да бъде приоритет на ООН и международната общност.
Продължаващият вече пет години конфликт в Йемен показа ясно, че трайно и всеобхватно решение на този конфликт не може да бъде намерено чрез военни средства. Ефективният край на враждебните действия би позволил подобряването на катастрофалната хуманитарна ситуация. България подкрепя усилията за съживяване на политическия процес, както и на пълното прилагане на Стокхолмското споразумение като отправна точка за мирно разрешаване на конфликта.
Вече повече от пет години изминаха и от началото на конфликта в Украйна. Въпреки спорадичните примирия, ситуацията в Източна Украйна остава крайно несигурна. Призоваваме за мирно разрешаване на кризата в съответствие с резолюция 68/262 от март 2014 г. на Общото събрание на ООН. Размяната на задържани е знак на надежда, но страните в конфликта трябва да изпълнят в пълна степен взаимно одобрения Пакет от мерки, приет с резолюция 2202 (2015) на Съвета за сигурност на ООН. От жизненоважно значение е страните да спазват примирието, да оттеглят тежкото въоръжение и да осигурят безпрепятствен достъп на Специалната наблюдателна мисия на ОССЕ до всички свои обекти.
България изразява дълбоко безпокойство от решението на Иран да прекрати изпълнението на някои свои задължения, произтичащи от Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма. Връщането към пълно изпълнение на тази договореност и по-нататъшните дипломатически контакти са условие за намаляване на напрежението. Ролята на Иран в региона, както и балистичната му програма, следва да се разглеждат отделно от Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма.
Също така сме обезпокоени от повишаването на напрежението в Персийския залив. Незабавно следва да бъде дадено приоритетно значение на мерките за намаляване на напрежението с оглед предотвратяване на по-нататъшни инциденти.
Възстановяването на диалога между САЩ и КНДР и насърчителните сигнали относно готовността на Пхенян да се ангажира с разговори за ядрено разоръжаване представляват качествено нова фаза в международните усилия в тази посока. Жизненоважно е споразуменията от срещите на високо равнище да бъдат последвани от действия с резултати. България препотвърждава своята подкрепа за стриктно и ефективно прилагане на санкционния режим, както и на запазването на каналите за комуникация отворени.
Многостранните усилия в сферата на неразпространението и разоръжаването остават в центъра на вниманието на международната общност. Следващата година ще отбележим 50-ата годишнина от влизането в сила на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, което съвпада с Конференцията за преглед по ДНЯО през 2020 г. Важно е този момент за бъде използван за препотвърждаване на валидността на Договора като крайъгълен камък на режима за ядрено неразпространение.
България последователно подкрепя интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз. Процесът, водещ до членство, е инвестиция в стабилност. България отделя специално внимание на необходимостта от преодоляване на историческото наследство в този регион чрез активно изграждане на добросъседски отношения.
България приветства всички инициативи, които биха допринесли за социалното и икономическо овластяване, най-вече на хората, които принадлежат към най-уязвимите групи в обществото. Като член на Съвета по правата на човека моята страна се ангажира да продължи да бъде активна по този въпрос. Аз имах честта да се обърна към Съвета през месец юни тази година и да потвърдя този наш ангажимент.
Като съпредседатели на Групата на приятелите на децата, работейки заедно с УНИЦЕФ, ние стриктно се придържаме към разбирането и искам твърдо да подчерта, че семейството е най-добрата среда за отглеждане на деца. България е водеща държава в сферата на деинституционализацията.
Жените по света продължават да не бъдат достатъчно представени както в правителствените структури, така и в частния сектор. Те все още представляват мнозинството сред бедното население по света. Горд съм, че моята страна има забележителен опит в сферата на овластяването на жените. България е напълно ангажирана с прилагането на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН.
Толерантността и разбирането са основополагащи ценности за демокрацията. За съжаление, в днешно време, въпреки всички усилия, антисемитизмът продължава да показва своето грозно лице. Спасяването на цялото еврейско население в България през 1943 г. е един от ярките моменти в нашата история. В най-мрачните времена на Втората световна война нито един от 50-хилядната българска еврейска общност не беше изпратен в лагерите на смъртта. Моята страна даде пример как гражданското общество може да защитава човешките ценности. Нашата национална традиция на толерантност и уважение към другите ни задължава да дадем ясен отговор на нарастващия антисемитизъм, ксенофобията и езика на омразата.
Г-н председател,
Следващата година ще отбележим 75-ата годишнина на ООН. Силни послания за мобилизиране на широко международно одобрение и решителни и навременни конкретни стъпки са повече от нужни сега и със сигурност ще бъдат нужни утре. Посланието, което бих искал да отправя към всички Вас, е също така мое лично убеждение – нашата мисия е все още възможна и тя е да превърнем всичко това в реалност.
Благодаря Ви, г-н председател!