РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев на тържественото отбелязване на 134 години от Съединението на България

Уважаеми г-н Тотев, кмет на община Пловдив,
Уважаема г-жо председател на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми президент Стоянов,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми г-н областен управител,
Уважаеми генерали, офицeри, сeржанти и войници,
Уважаеми граждани и гости на Пловдив,
Скъпи сънародници,

Направихме, каквото можахме и колкото можахме. Сега можем да чакаме съда на историята. С тези скромни слова смелият министър-председател Петко Каравелов описва паметните дни на 1885 година. Присъдата е ясна. Препотвърждаваме я с признателност година след година тук, в Пловдив, за да почетем героизма на всички българи, осъществили това Съединение.

На седмата година от Свободата българите проявиха зрялост и национална отговорност, еманципираха се и показаха, че няма да чакат Великите сили да се съберат, за да решават съдбата им. Извършиха смел исторически „скок“ и отхвърлиха несправедливостта,  разкъсала снагата на Родината им. Защото нашите предци от Княжество България и Източна Румелия продължаваха да живеят с идела за сплотена, обединена и независима България.

С тази мечта живееха всички без оглед на вяра и етнос, пол и възраст, занаят и политически пристрастия. В онзи миг политиците ни съумяха да бъдат на висотата на народа и неговите въжделения. Броени дни по-късно мобилизираните и доброволците от Мизия, Тракия и Македония и масово завърналите се българи от чужбина подпечатаха с кръвта си Съединението по бойните полета на Драгоман и Сливница.

Днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето. Идейната безпътица на първенците катастрофира в апатия, отчуждение и безверие. Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава повече на думи.

Все повече се призовава за ново Съединение, но се пропуска, че то минава през разделение. Епохата иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира движението на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността и апатията. Да отхвърлим нихилизма. Да съзнаем, че докато позволяваме на несправедливостта да царува, не можем да бъдем истински единни.

Да помним, че най-страшна е присъдата на следващите поколения. Че истинската оценка за делата ни ще я дадат онези, които идват след нас. Но съдбата на нацията се кове тук и сега. Наш дълг е заедно да съградим достоен и справедлив живот в свободна, демократична и просперираща държава.

Да живее Съединението! Да живее България!