РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев на кръглата маса на тема „Неравенства и бедност в България“

Уважаеми заместник министри и представители на изпълнителната власт,

Уважаеми представители на синдикатите и работодателите,

Уважаеми представители на академичната общност, на граждански организации,

Уважаеми експерти и професионалисти с доказан професионален и международен опит,

Уважаеми представители на медиите,

Благодаря, че приехте поканата да обсъдим една актуална тема с висока обществена значимост – Неравенствата и бедността в България. Неравенството е заложено дълбоко в основата на общественото развитие и е нормално следствие на различните качества, знания, умения и инициативност, производителност на отделния човек. Но когато това неравенство вземе прекомерни размери, когато социалните системи са неефективни, когато икономическите системи са ниско ефективни и когато имаме изкривявания в пазара, когато обществото и държавата абдикират от своите социални ангажименти. Все повече хора попадат в плен на бедността. Всички знаем поговорката, че бедността не е порок, но също така всеизвестно е, че бедността е дълбок проблем за всяко едно общество.

Бедността ражда корупция и престъпност. Бедността е липса на работа, образование, здравеопазване, на сигурност. Бедността е липса на шанс за реализация. Можем много да говорим на тази тема, но бедността преди всичко отнема от обществото перспективата за динамично развитие. Затова и тази тема е така актуална. Днес стотици хиляди българи живеят в бедност и социално изключване. Те са поставени в унизителни условия да не  могат да посрещнат елементарни човешки нужди. Огромна част от тях са работели през целия си активен живот, други работят в момента, но продължават да са бедни. Хиляди български деца са лишени от възможността за образование и адекватна грижа и най-вече от възможността да развият своя талант, което е всъщност огромната трагедия на бедността. Отговорността е във възрастните.

Неравенствата водят до изкривяване на всички системи в обществото. Както казах, има някакъв праг, до който те са допустими, но неравенствата днес в България са далече от всякакви средни европейски показатели и са толкова дълбоки, че в тях пропадат всякакви опити за обединение около национално значими цели за развитие, защото със сега съществуващите в България финансови, икономически, социални, здравни образователни модели това все още се оказва непосилна задача и наша е отговорността да пресечен схемите, при които тези неравенства и това разслоение придобиват необратим характер. Затова се радвам, че днес сме тук заедно, за да потърсим отговор на редица въпроси:

• Къде  се коренят причините за неравенствата и бедността в България ?
• Кои са критичните прагове на неравенствата, по какви механизми се формират?
• Кои са социалните  и икономическите модели, които могат да доведат до справедливо възнаграждение на труда?
• Как националният доход и неговият ръст да се разпределя справедливо и да допринася за благоденствието за обществото ни ?
• Как да търсим баланс между развитието на конкуренцията в една пазарна икономика и адекватна социална политика?
• Какви модели съществуват в другите държави и как успешно можем да ги приложим у нас?

Разбира се и редица други въпроси, но в момент, в който все повече се говори за стабилност, за ръст на брутния вътрешен продукт, за рекордни стойности на брутния вътрешен продукт. Колкото повече се говори на тези теми, толкова повече трябва да говорим и за бедността, и за това как се разпределя този брутен вътрешен продукт, по какви механизми се харчат публичните средства и как те допринасят за хармоничното развитие в обществото. Убеден съм, че пренебрегването на темата за бедността и неравенството е безотговорност към бъдещото развитие на нашето общество.

Радвам се, че сте тук и се надявам наред с поставените проблеми и с допълнително поставените въпроси да се предложат и решения на този обществото значим проблем. Още веднъж благодаря за присъствието и желая ползотворна конференция.