РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ при откриване на новата академична година

Уважаеми професор Колев,

Уважаема госпожо заместник-председател на Народното събрание,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми г-н Христов, кмет на община Шумен,

Уважаеми г-н областен управител,

Ваше Високопреосвещенство,

Благодаря Ви за Вашето присъствие, за Вашите мъдри слова, защото духовното начало е в основата на всяка човешка дейност и на всяка нова стъпка.

Уважаеми преподаватели, представители на настоятелството на университета,

Родители,

Скъпи студенти,

Първо искам да благодаря на професор Колев за поканата и честта и удоволствието да присъствам днес на откриването на академичната година в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.  С основателна гордост Вие заявявате, че сте наследници на първата българска книжовна школа, защото точно тук, в земите, в които е възникнала и се е утвърждавала българската държавност, Вие развивате наука и образование, които черпят сили от нашите духовни корени и затова гледат смело и уверено напред. Днес съм тук, за да благодаря на ръководството на университета, на ръководството на община Шумен, на настоятелството на родителите, на хилядите възпитаници за това, че с Вашите усилия и всеотдайност изградихте този университет като решаващ фактор за социално-икономическото и духовно развитие на Североизточна България.

Днес обаче няма да Ви говоря за проблемите на нашето образование. Безспорно те не са малко. Като президент бих желал да видя най-сетне успешно извървяна дълбока трансформация на нашето общо образование, която трансформация да го превърне от система за преподаване, наизустяване и възпроизвеждане на готови знания в система, която да произвежда личности, натрупали активни знания, умения и компетенции, да се справят с предизвикателствата на съвременния свят. Но това така необходимо образование е само елемент от модернизацията и просперитета на българската държава.

Затова днес съм тук да говоря за битките, които трябва да водим заедно. Тези битки започват от студентската скамейка. Любовта към знанието сякаш е вплетена в българските гени. През вековете преклонението пред книгите, уважението към даскала, стремежът да изучим децата си са били винаги гаранция за успеха на българина и успеха на нашата нация. Но дали е така и днес? Живеем във времена на опростяване на отношенията между хората, на езика, ако щете, на мислите. Времена, в които фактите се подменят с фалшиви новини, в които скоростта на информацията взема превес над съдържанието, а образът побеждава често смисъла. Моралът все по-малко е гаранция за успех в нашето общество, а знанието рядко отваря врати. Затова ние заедно трябва да водим тази битка да поставим морала и нашето образование като основа на нашите ценности. Всяко поколение е призвано да прави промяна и да я завещава на следващите.

Преди 50 години в бунтовната 1968 година студентите окупираха улиците на редица европейски градове, за да покажат на поколението на своите родители, че идва нов свят. Свят, в който ще властват демократичните ценности. То днес, след 50 години, свободата е правото да заявиш, че първа ценност е да уважаваш правото на мнение на другия. Годините глобализация се опитаха да премахнат различията, опитаха се да подчинят държавите на международните корпорации, опитваха се да унифицират нас – човеците. Но бедните оставаха все така бедни, а богатите ги правеха още по-богати.

Днес народите се връщаме отново към себе си, към своята същност. Разбира се, този процес крие рискове, ще продължавам да го повтарям, да изпаднем в другата крайност на краен национализъм и ксенофобия. Университетът също е средата, в която трябва да се борим с тези недъзи, защото българският национализъм в исторически план винаги е бил просветен. Той се е родил в ръкописите на Преславската школа тук. Той е заживял в тъмните монашески килии, разцъфтял е във възрожденските класни стаи. Затова трябва ясно да осъзнаваме, че национализмът не трябва да  бъде креслив, а проникновен. И нека да кажа също, че от  вас – студентите, не очакваме просто да се превърнете в млади хора, които един ден да си тръгнат от тук с достатъчно знания, умения и компетенции, ние очакваме от вас от тук да излязат смели и отговорни граждани с ясна гражданска позиция и с отворено сърце за България. Защото студентите навсякъде по света са призвани да бъдат съвестта на нациите.

Затова бъдете непримирими, възмущавайте се от  несправедливостта и беззаконието, от подмяната, от шайките, от липсата на прозрачност, отчетност и отговорност. Бъдете непримирими, когато срещнете агресивното невежество. Не се оставяйте да ви заблуждават и манипулират. Винаги бъдете безкомпромисни, когато ограбват Вашето бъдеще или бъдещето на България. И помнете, че университетът не е само пространство на знанието, университетът е пространство на свободата, затова бъдете свободни в мислите и в делата си. Това е Вашата битка за България.

На добър час !