РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев на тържествено отбелязване на 133 години от Съединението на България

Уважаеми г-н Тотев, кмет на община Пловдив,

Уважаеми господа заместник-председатели на Народното събрание,

Уважаеми народни представители и представители на политическите партии,

Уважаеми президент Стоянов,

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми г-н началник на отбраната,

Уважаеми господин областен управител,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Уважаеми жители и гости на Пловдив,

Скъпи сънародници,

През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо - нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Онзи вдъхновен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я постига с дързост и всеотдайност.

Днес сме тук да почетем това велико, изцяло българско, дело. Събираме се година след година на славните дати да поменем героите и да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще. А е редно да се запитаме какво остава днес от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и от Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България „тази държава“, а мнозина я напускат?

Българският ХХ век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува. Защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и дори от живота им. Този зрял дух възроди България. Този зрял дух трябва да води и нашите стъпки днес. А той днес остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от Вас.

Някои избързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в днешния глобален свят. Пренаписваше се историята. Но махалото днес отива в обратната посока. Народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес има своите скрити рискове. За да не скочим от националнихилизма в агресивния национализъм и ксенофобията, трябва да се обърнем към нашата история, към просветления патриотизъм на възрожденците. Зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема без комплекси с ясна убеденост и увереност в собствената си стойност. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще.

Нека всеки празник бъде повод да виждаме себе си в историята. Да почитаме миналото с ясното съзнание, че нашето единение днес е най-голямата почит към делото на онова Съединение, което ни завещаха героите от 1885г.

Да живее България!