РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Слово на президента Румен Радев на международната конференция на тема „Европейски практики и възможности за противодействие на корупцията“

Уважаема г-жо Вицепрезидент,

Уважаеми народни представители,

Уважаеми ръководители на държавни институции,

Уважаеми участници и гости в днешната конференция,

Ваши Превъзходителства,

Дами и господа,

Искам да Ви приветствам с добре дошли на тази международна конференция, посветена на европейските практики за противодействие на корупцията. Фактът, че виждам толкова много представители на държавните институции, на неправителствени организации, на политическите партии, общественици и публицисти, ясно показва, че в България е налице едно от условията за ефективно противодействие на корупцията, а това е липсата на примирение и липсата на безразличие, което е много важно в наши дни. За корупция в България се говори много, но според мен се прави твърде малко. А напоследък даже и още по-малко се говори. Необходимостта от фокусиране на общественото внимание върху проблемите на корупцията е особено актуално в наши дни, защото това внимание е изтласкано извън пределите на България, почти изцяло в полето на външната политика, Западни Балкани, Европейско председателство, Русия, а всички знаем, че за корупцията няма почивно време. Оставена без обществено внимание и без систематични методи за въздействие, тя се разраства като раково образувание.

 Когато искаме да се борим с дадено негативно обществено явление, много важно е да имаме ясна дефиниция за него, да имаме ясно разбиране за факторите, които го генерират, и за вредите, които нанася на обществото. Нямам амбицията да давам дефиниция на едно такова мащабно и многопластово явление като корупцията, нито ще споря дали тя е реално явление или възприятие. Ще оставя това на експертите, които са поканени за участие в днешната конференция. Едно безспорно е ясно, че корупцията нанася огромни вреди на нашето общество. Тя овладява основни лостове на държавно управление в законодателствената, изпълнителната и съдебната власт и ги подчинява на частни интереси. Тя краде от благосъстоянието на нацията, ограничава основни права и свободи на гражданите, генерира бедност и престъпност. Корупцията ерозира доверието в държавата. Възпрепятства развитието на икономиката и отблъсква инвеститорите.

Специално за България, обаче, корупцията има и друго специфично негативно влияние, защото тя се превръща все повече в основна спирачка за реализация на стратегически за България цели. Това е развитието на съвременна конкурентоспособна икономика и пълноценна интеграция в Европейските свободи … Нормално е бизнесът да се ориентира към развитие на конкурентоспособна икономика, но когато усилията на бизнеса се насочват вместо в развитието на иновации и конкурентоспособност към  търсене на подходящ човек в държавната администрация, който срещу определени финансови стимули да може да реши спечелването на обществената поръчка. Това е убийствено за бъдещето на нашата икономика. Когато говорим за европейска интеграция, предполагам, че вече едва ли останаха наивници, които да смятат, че  тази интеграция е възможна без значителна промяна в отношението към корупцията, като започнем от най-високите нива в държавата до последното ниво в държавната администрация и без безкомпромисни резултати в борбата с корупцията.

Според мен, каквито и жонглирания и представяния да правим на всякакви макроикономически финансови показатели, критерият за нашето пълноценно интегриране и за нашето място в ядрото на интегрирана Европа това ще бъдат резултатите, които постигаме в борбата с корупцията. А ние заслужаваме и трябва да бъдем там. Най-много от всички исторически и културни, сложени във времето, обстоятелства.  Затова и многократно съм призовавал за необходимостта от всеобхватни мерки, всеобхватен подход за противодействие на корупцията. Това ще рече широкомащабни законодателни инициативи, фокусирани върху основите – разкриването, пресичането и разследването на корупционни схеми в  реално време, концентрирани върху безкомпромисното наказателно разследване на отговорните лица, върху превенцията и профилактиката. Настоявал съм за единен и истински независим орган, съчетал в себе си широк спектър на експертиза, компетенции и правомощия, за разработване и прилагане на ефективни мерки за гарантиране на прозрачност на собственост, изразходване на публични средства и на вземане на управленски решения за развитие и прилагане на всеобхватно и ефективно електронно управление. Разбира се, всяка държава развива свой собствен антикорупционен отдел, базиран на социални, икономически, политически характеристики, базирани и наложени през вековете морални норми на поведение в държавата. Ако искаме обаче да сме пълноценни и интегрирани в Европа, трябва да надскочим нашата ограда и да определим методите за развитие и прилагане на антикорупционни мерки, да видим какво става отвъд тази ограда, да черпим опит от добрите европейски практики, да вдигнем поглед далече над частичните препоръки на мониторинговите доклади, да изследваме тези модели там, където определени държави са постигнали успех, не просто, за да ги копираме механично, всички знаем, че това е трудно, но да излъчваме печеливши принципи, нестандартни, които да прилагаме в нашата основа. Затова и основните цели на днешната конференция са да очертае сложната картина на състоянието на корупцията в България и на предизвикателствата и  перспективите на антикорупционната дейност в нашата страна.

Искам специално да благодаря и на г-н Атанас Темелков, председател на  Държавна агенция „Електронно управление“, на г-н Пламен Георгиев, председател на новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество за тяхната готовност да споделят с нас предизвикателствата и перспективите пред тези органи, на които обществото възлага големи надежди, и трябва да  подкрепяме техните усилия. Разбира се, не респективно, защото не само очакванията, но и изискванията са големи. И другата цел, това е да се запознаем с доказано ефективни модели за противодействие на корупцията в европейски страни по отношение на прозрачност, електронно управление, разследване и наказание.

Убеден съм в едно, че европейска интеграция за нас означава европейски модели и стандарти в борбата с корупцията, а това означава обединяване на усилията на всички институции, ангажирането на цялото общество за справяне с тези сериозни за страната ни проблеми. Президентската институция има ясна и последователна политика в това отношение и аз много се надявам, че днешната конференция, макар и с високи амбиции, ограничено време, ще бъде началото за провеждането на бъдещи дебати и на реални действия за справяне с проблема.

Защото така ще отчетем и основните цели на конференцията, това е информация, анализ за състоянието на корупцията и нашия собствен антикорупционен модел, информация за това какво правят другите държави в Европейския съюз, сравняваме тези модели и използваме това сравнение за развитие на едни ефективни и модерни европейски практики, прилагани в ефективен модел за справяне с корупцията в България.

На добър час на всички участници!

Заключително изказване на президента Румен Радев в края на конференцията „Европейски практики и възможности за противодействие на корупцията“:

Да благодарим на всички участници и на нашите прекрасни лектори за интересно представената информация и резултати. Въпросите и отговорите говорят сами за себе си. Аз не искам да ги коментирам, защото сериозното натежава, обществените нагласи, на експертните нагласи в това, че имаме проблем с корупцията в България, и най-важното – че има разминаване, съществено, между нашия антикорупционен модел и това, което се прави в други държави от Европейския съюз, където има реални резултати, това е факт.

Много е важно какво правим оттук нататък. Ясно е, че трябва да предприемем мерки. Ясно е също така, че не можем да чакаме до безкрай. Мерките трябва да бъдат адекватни, трябва да бъдат своевременни, трябва да бъдат ефективни и много важно – в синхрон с това, което се прави в Европа. Защото както много добре обосноваха и част от презентиращите, корупцията вече няма граници. Тя е интернационално явление. Тя върви заедно с движението на капитала. България трябва да си направи своите изводи и час по-бързо да се интегрира в тези международни усилия за превенция и борба с корупцията.

Много важно е доверието. Това си говорихме с част от участниците днес. Да гласуваме доверие на ръководствата на нашите институции и органи, оторизирани за борба с корупцията. Те имат нужда от това доверие. Те имат нужда да провеждат нови политики и да прилагат нови мерки. Разбира се, тази подкрепа не е и безрезервна, защото обществото очаква повече. Обществото очаква не само излагане и тълкуване  на законите. Законите ги знаем. И обществото очаква от ръководството на тези органи откровено споделяне на проблемите, какво им пречи да изпълняват пълноценно техните правомощия. Има много въпроси, които тепърва явно трябва да решаваме.

Но за да бъдем ефективни, има нещо, което е важно и което трябва ние с консенсус да го формулираме. А това е какъв е критерият за успех. В крайна сметка какво означава да имаме успех в борбата с корупцията и дали това, че ще можем по-малко да си общуваме с чиновника и повече с компютъра, когато се борим за дадена обществена поръчка. Дали способността с мобилните приложения е както в Естония да речем – можеш с телефона си да платиш сметка в магазина, можеш да регистрираш фирма, можеш и да гласуваш дистанционно.

И това, което г-н Тало сподели в разговор, приложението за дистанционно гласуване е на стойност 420 хил. евро като разработка и цялостна реализация в Естония. А вие знаете каква е цената на машинното гласуване, което не е дистанционно. Всеки, който се интересува, може да направи справка. Тук говорим за ефективност на публичния ресурс. Това е изключително важно, защото борбата с корупцията иска ресурси, а те са ограничени. Дали критерият за успех е във възвръщането на по-добри места в класацията за свобода на слово в България; дали критерият за успех не е в наличието на свободни и независими медии, които имат смелостта да задават неудобни въпроси и агресивно да преследват истината; дали критерият за успех не е в обединените усилия на всички инспекторати - такива, между другото, има във всяко министерство, и на органите за финансов одит, на МВР, на прокуратурата, на специализираната прокуратура и на съда. Не можем да очакваме само този орган сам да води борба с корупцията или Агенцията за електронно управление да създаде необходимата среда.

Не, всички институции и органи, които са ангажирани с контрола на финансови средства, трябва да бъдат с обединени усилия и между другото много по-активни. Аз ще използвам думата, макар че г-н Пичирило  каза не чак толкова агресивни, но трябва и агресивност, за да се получи първият тласък, за да има „отпушване“ в тази дейност. Дали критерият за успех не е този нов мегаорган да покаже способности за разкриване, пресичане, неутрализиране и разследване на корупционните схеми в реално време. Не само да се отнеме имуществото на държавния чиновник на високо ниво, а да се разплетат тези корупционни схеми, да се стигне до дъното, да се видят зависимостите, да се видят хората извън държавната администрация, които са развратили, както разбрахме коренова етимология на думата корупция, това е развращаване, които са развратили съответните държавни чиновници. Защото, ако тези хора отвън не се неутрализират, те ще трупат още по-голям ресурс, ще стават още по-мощни и ще продължат да развращават следващите държавни чиновници.

И дали критерият за успех не е в създаване на по-мощни системи за превенция и профилактика, в откриването на нашата антикорупционна система към другите, съответно европейски структури. Дали критерият за успех не е във все по-голямо фокусиране на вниманието върху високите етажи на властта и върху длъжностните лица, които разпределят голям обществен ресурс. А може би всичко това, взето заедно. Може би, също така важен критерий за интегритета на държавните служители. Ще дам само един пример.

В дискусията с г-н Годинг за тази британска антикорупционна стратегия, тя се взема като модел в други държави. Например Албания да вземем като модел за антикорупционна политика в Министерството на вътрешните работи. Една изключително строга система и най-любопитното е, че Министерство на вътрешните работи на Албания, когато решава да приложи тази система, започва паралелно подготовка за набиране на нови служители за Министерство на вътрешните работи, защото то отчита предварително, че огромна част от служителите на МВР няма да издържат този тест за интегритет и ще трябва да бъдат освободени и съответно заместени.

Също така това, което дискутирахме с г-н Пичирило, дали критерият за успех не е когато вече държавата достигне до едно ниво на дигитализация, има една дигитална инфраструктура, която да позволи съответната финансова информация за хората от високите етажи на властта, държавната администрация, и да бъдат установявани в реално време фрапиращи разлики между техните приходи и разходи. Ето това е, което се прави в Италия като такъв модел.

Кога ние ще стигнем до него. Защото това е реално установяване на корупционни рискове, без да се чака попълване на декларация, знаете кога става това, без да се чака сигнал за корупция. Ето това означава интегриране на всички способности в държавата целенасочено за ефективна борба с корупцията.

И ще завърша с това, което казах и при откриването на конференцията. Европейската интеграция на България означава европейски стандарти и европейски модели за противодействие на корупцията. От нашата отвореност, от нашата воля и готовност зависи дали ще го постигнем.

Още веднъж благодаря на всички наши гости, лектори и на всички участници. Смятам, че това е едно добро начало. Борбата с корупцията иска откровеност, отвореност, дебат. Нека това да бъде началото на един дебат.

Благодаря ви за вниманието!