РЕЧИ И ИЗЯВЛЕНИЯ

Изказване на президента Румен Радев в заключителната пленарна сесия на Шестия глобален форум за борба с антисемитизма

Госпожи и господа,

Позволете ми да Ви благодаря за оказаната чест да бъда  гост и лектор на настоящия форум.

Сега, от тази висока трибуна, си спомням церемонията по откриването на първото, историческо за нас, българско  председателство на Съвета на Европейския съюз, което се състоя на 11 януари тази година. Като държавен глава за мен беше задължение и чест да направя обръщение към нацията и към Европейския съюз. Докато подготвях своето кратко слово, аз се изправих пред трудната задача: как да обхвана 13 века  българска история, изпълнени със славни събития, в две изречения? За мен това беше „мисия невъзможна“.

И тогава реших да изтъкна една от най-ярките страници от нашата история-спасяването на българските евреи по време на най-мрачния период от европейската история. Тя разкрива моралната сила и човечността на моя народ.

Ужасът на Холокоста е история. Но сянката на антисемитизма, ксенофобията и омразата продължава да бъде заплаха за нашите общества.

„Когато чуете някой да злослови за евреите, наострете уши, той говори за вас“. Това са думи на един френски философ от Антилите. В него няма нито капка еврейска кръв, но е жив споменът за трюмовете пълни с роби и носталгията по загубената някога родина.

За да ни полазят тръпки на ужас от антисемитизма, не е достатъчно да сме чули и чели за него. Да сме гледали кадрите с булдозерите, заравящи човешките останки в Треблинка. Не, това не стига. Преди години преживелият ужаса Ели Визел съкрушено написа: „Аушвиц не успя да излекува човечеството от расизма“. Защо дори този библейски геноцид не помогна на хората да изградят имунитет срещу безчовечността? Има ли изобщо шанс  за успех?

Отговорът ми се струва ясен. Защото личният опит от болката и ужаса си отива с човека. В паметта на обществото остават свидетелствата в книги, снимки и кинолента, които се отдалечават с всяко следващо поколение. С годините заглъхва ехото от преживяното. Затова, за да профилактираме вируса на антисемитизма и всяка друга форма на ксенофобия, е необходима изострена чувствителност към болката. Днешното хедонистично общество въздига в култ насладата. Но тъкмо болката и съчувствието, тъкмо емоционалната култура на страданието са застраховките срещу повторението на ужаса.

През пролетта на 1943г., в разгара на Холокоста, България спаси своите евреи. В тяхна защита се обединиха православната църква, водещи политици и интелектуалци. Нито един евреин, гражданин на България, не беше депортиран в лагерите на смъртта. Този светъл бунт на нашия народ срещу овладялото цяла Европа мракобесие си обясняваме не само с куража на праведните, но и с живия спомен за Османското владичество. Личният опит от безправието е една от причините расовите теории да се разбият в непоклатимата човещина на тогавашните българи.  

Втората причина за упорития вирус на антисемитизма е интелектуалната и социална изостаналост. Антисемитизмът и другите форми на ксенофобия дават лесни обяснения на лични и групови фрустрации. „Расизмът е снобизмът на бедните“, казва Реймон Арон и това в най-висша степен е валидно и за антисемитизма. В нашия все по-поляризиран свят антисемитизмът се вкоренява в социално ощетените слоеве, включително в Европа. Затова си струва да помислим как да изцелим социалната дисхармония, която улеснява проповедниците на антисемитизма.

На трето място си струва да споменем антисемитизма като идеология. Това е моментът, в който невежеството и безчовечността навличат одеждите на знанието, раждат теории, конспирологии и проправят пътя към оварваряването. Този тип антисемитизъм е дело на опортюнисти, които осребряват невежеството, фрустрациите и тъмните емоции на масите. Понякога този антисемитизъм прониква дори в официалните позиции на някои държави. Този мироглед не заплашва само Израел. Той е етично пагубен и опасен за мира в целия свят. Считам, че той следва да бъде развенчаван не само с аргументите на историята, но и с аргументите на универсалния хуманизъм. В неговите жертви ние следва да виждаме не преследвани евреи, а свои събратя. В Израел ние следва да виждаме не само държава, а свята земя за милиарди хора по света, чиято вяра е свързана с тези места.

През 1943 г. българите спасиха своите сънародници-евреи, но всъщност спасиха и себе си, спасяваха своето кътче от цивилизацията и достойнството си. А смея да твърдя, отстояха и достойнството на Европа. Старият континент бе сцена на незапомнена трагедия: индустриалното изтребление на хора. България също беше въвлечена в ситуация, която не ни позволи да защитим по същия начин 11343 евреи от съседните държави, които не бяха български граждани. Днес всички ние, народът на България, скърбим за тях и за всички жертви на Холокоста.

Дами и господа,

Позволете ми да ви благодаря за честта да бъда гост и говорител  на този форум. Вашата покана приемам като почит към българския народ и моята страна, изложена на ветровете на историята, познала много трагедии, спечелила много битки, сред които и тази с антисемитизма, когато той владееше Европа.

Благодаря ви за вниманието!